forum.lex.bg

Ето казусът, който се падна на държавния изпит по гражданскоправни науки в СУ:
Едноличният търговец ЕТ ”Астра- АнтонИлиев” придобил през м. Декември 2001г. с нотариален акт право на строеж върху празно дворно място б кв. Владая, София за построяването на 3-етажна сграда с магазин, гараж и жилища срещу задължението да обезщети собствениците на земята с едно двустайно жилище и два гаража в бъдещата сграда.
На 1. март 2003г. ЕТ продал на лицето Й. Христозов магазинното помещение в построената сграда за сума от 76000 лева, но се споразумял с купувача в нотариалния акт за продажбата като продажната цена да бъде вписана данъчната оценка на магазина в размер на 27500лева, а разликата от 48500лева дал тайно на своята приятелка да си купи лек автомобил.
През м. ноември 2003г. Ангелина научила, че съпругът й е продал въпросния магазин не за 27500лв., а за 76000лв. и след семеен скандал оспорила по исков ред извършената продажба, като поискала същата да бъде обявена за недействителна спрямо нея, понеже без нейно съгласие съпругът й е продал имот – съпружеска имуществена общност.
Съдът уважил иска на Ангелина и съдебното решение влязло в сила.
Купувачът Й. Христозов, на свой ред, поискал от ЕТ да му възстанови изцяло платената цена от 76000лв. плюс разноските по продажбата. ЕТ отказал и Й. Христозов предявил иск пред съда. В първото делото съдебно заседание Й. Христозов представил пред съда извлечения от банковата си сметка при банка ДСК, от което се вижда, че е изтеглил сумата от 76000лв. в деня на покупката на магазина. Освен това, Й. Христозов
поискал да му се допуснат и двама свидетели, които да установят, че в тяхно присъствие той е броил на ЕТ сумата от 76000лв. като покупна цена по сделката. Съдът приел, че е налице началото на писмено доказателство, допуснал исканите гласни доказателствени средства и уважил иска на Й. Христозов изцяло.
ВЪПРОСИ
1. Дали построената от ЕТ сграда се притежава от А. Илиев и от съпругата му Ангелина в съпружеска имуществена общност или е лична собственост на А. Илиев?
2. Какво е правното основание на иска, предявено от Ангелина, и срещу кого би следвало да бъде предявен той? Допустим ли е този иск в разглеждания случай?
3. Какво е правното положение на Й. Христозов след уважаване на иска на Ангелина? С какъв иск може да се защити Христозов и на кой съд е подсъден този иск по правилата за местната подсъдимост?
4. Подлежи ли на вписване исковата молба на Й. Христозов? Какви биха били последиците от невписване на исковата молба, ако тя подлежи на вписване?
5. Правилно ли е определението на съда, с което той е допуснал изслушване на свидетелите, поискани от Й. Христозов?

Дайте мнения!

1. Лична собственост е ако обори презумпцията по чл. 19, ал. 2 СК! ТР № 2/2002 г. на ВКС не създава нова норма, а само изяснява, че ако дадена вещ, придобита по време на брака, е придобита от ЕТ по занятие, сключвайки търговски сделки по занятие, т. е. когато е включено в неговото търговско предприятие, може да се обори презумпцията за общ принос. Но нищо повече! Въпрос на доказване!
2. Вторият въпрос е малко некоректно зададен, тъй като в практиката има различни схващания - едното, че се касае до нищожност; второто - до относителна недействителност и третото - до висяща недействителност. Но, както вмиждам от текста на казуса, явно авторът е привърженик на "относителната недействителност". Така че съдът да му мисли Пишете чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, ал. 3 СК - нищожност поради противоречие с императивни правила на закона, макар че аз не споделям тезата за т. нар. начална недействителност, в този случай! Трябва искът да бъде предявен срещу продавача и купувача, тъй като те са необходими другари. Това е въпрос на допустимост на иск, защото ако се уважи само срещу единия от тях, решението ще има действие и спрямо другия, субективните предели на СПН на решението ще се разпрострят върху страните по транслативната сделка и се открива път за извънредни способи за отмяна на влязло в сила решение, ако единият от тях не е участвал в производството - чл. 233, ал. 2 ГПК.
3. Много куц въпрос - тъй като той е бил необходим другар, СПН на решението го обвързва. За да се зададе този въпрос, явно съставителят не мисли в тази насока. Единственият способ за защита е извънредните методи за отмяна на влязло в сила решение - чл. 233, ал. 2 ГПК, тъй като прибретателят е необходим другар и възниква съвместна пасивна легитимация, тъй като по отношение на ищцата те са в едно и също правно положение, тъй като техните права и задължения възникват от един и същи правопораждащ факт - недействителната сделка. Така че не само местно компетентен, но и родово компетентен ще бъде ВКС.
4. Както вече изясних моето становище, приобретателят е обвързан от решението, вследствие на което е настъпила реституциата - всеки трябва да върне това, което е получил. Ето, тук се сблъскваме с проблем, ако приемем, че искът по чл. 22, ал. 3 СК е за установяване на относителна недействителност, защото само спрямо съпругата транслативната сделка не е десйтвителна, но в отношенията между съпруга и приобретателя си е породила своите облигационни последици (разбираемо, защо не епородило вещните). Но дори и да приемем, че ставав въпрос за относ. недействителонст (не поддържам въобще тази теза), приобретателят трябва да иска разваляне на транслативния договор поади неизпълнение на договорно задължение - прехвърляне правото на собственост. Тогава трябва да предяви не само осъдителен иск - за връщане на даденото, като разкрие частичната симулация - за цената, но и да впише исковата молба - за разварянето! Ако не я впише, ИМ не е нередовна, но съдът няма да даде никога ход на делото, но пък няма право и да я върне! Тъпо, но така е! Стои си по рафтовете вечно!
5. Да, чл. 134, ал. 2 ГПК

По третия въпрос съм отговорил- осъдителен иск за връщане на даденото по недействителен договор, обявен от съда с влязло в сила решение. Правното основание е чл. 55, ал. 1. Местно подсъден е съдът по седалището на ответника- чл. 81, ал. 1, тъй като това е облигационен иск за връщане на нещо поради отпаднало основание.

1.на първия въпрос отговорих ,че в зависимост от това дали е част от предприятието и според това дали е с оглед дейността на търговеца, ще се определи и дали е СИО,но след изпита видях едно р на осгк пак от 2001 ,че правото на строеж,придобито от ЕТ и сградата след това са лична с-ст.
2.искът е по 22(3) срещу Христозов и Илиев.Но ако го предяви само срещу Хр може Христозов да привлече Илиев и да предяви обратен иск по 191 за евикция,ако бъде уважен( а тои е, според казуса) искът на Ангелина.
Относно допустимостта на иска тук трябва да се види спазен ли е 6 м срок по 22(3),който според мен е спазен,защото се изчислява не от моменТА на узнаване на продажбата а на истинската цена,защото, ако я беше узнала през март ,щеше да я оспори.т.е начален е м.ноември и преклузивният срок е спазен.

3.Христозов може да се защити по 191 и 87 от ЗЗД.Осъщесвена евикция,защото има вл.в сила СР.

4.това е ясно ,този въпрос:114 и 112 от ЗС и 88(2) от ЗЗД

5.Не е правилно,134 (2) ГПК изисква да има писм.док от ДРУГАТА сртрана,а не от Христозов,както е в случая или от държавен орган,т.е не са изпълнени препоставките на 134 за начало на писмено доказателство.

Колеги,пишете какво мислите,доста противоречиви мнения има,а и въпросите бяха формулирани доста кофти,фактите също позволяват различна интерпретация.

Аз лично обмислям дали неслучайно е написано,че тайно е дал остатъка от парите на приятелката си да си купи кола.Този факт ми се върти в главата,но така и не му "намерих мястото" в казуса.

mimi_sharkova написа:1.на първия въпрос отговорих ,че в зависимост от това дали е част от предприятието и според това дали е с оглед дейността на търговеца, ще се определи и дали е СИО,но след изпита видях едно р на осгк пак от 2001 ,че правото на строеж,придобито от ЕТ и сградата след това са лична с-ст.
2.искът е по 22(3) срещу Христозов и Илиев.Но ако го предяви само срещу Хр може Христозов да привлече Илиев и да предяви обратен иск по 191 за евикция,ако бъде уважен( а тои е, според казуса) искът на Ангелина.
Относно допустимостта на иска тук трябва да се види спазен ли е 6 м срок по 22(3),който според мен е спазен,защото се изчислява не от моменТА на узнаване на продажбата а на истинската цена,защото, ако я беше узнала през март ,щеше да я оспори.т.е начален е м.ноември и преклузивният срок е спазен.

3.Христозов може да се защити по 191 и 87 от ЗЗД.Осъщесвена евикция,защото има вл.в сила СР.

4.това е ясно ,този въпрос:114 и 112 от ЗС и 88(2) от ЗЗД

5.Не е правилно,134 (2) ГПК изисква да има писм.док от ДРУГАТА сртрана,а не от Христозов,както е в случая или от държавен орган,т.е не са изпълнени препоставките на 134 за начало на писмено доказателство.

В Университета не се дава истинско образование! За жалост, след като в СУ е кофти, какво да говорим за "Магнаурските" школи! Авторът на тези казуси е твърде объркан в своите съждения, какво да говорим за студентите! Така че - не вие сте в грешка! Не трябва да гледате ТР № 2/2002 г., а постановление № 5/72 г. на ВС, но това е "друга бира"! Не е толбкова важно, колкото въпроса за истинското образование и Бойковщината! Простоте, но това е актуалната тема днес!!!!!!!!!!!!!!!!
За съжаление, обаче!!!!!!!!!!!!!!!

Може ли да ви помоля за по-подробно мнение по въпросите.Искам да знам как е следвало да разсъждавам,ако не е било правилно.

Това съвсем не е по темата , но нека да попитам : Вярно ли е , че в СУ има повече от две дати за държавен изпит годишно ? Имам предвид , че преди бяха горе-долу през 6 месеца / пролетта и есента / , а сега от някъде чух , че вече не е така ...

По-подробно ли?! Простете, но след като сте учили в СУ, трябва сама да разсъждавате! По принцип! Аз мога да помогна в детайла!
Казусът наистина е интересен, надали като студент бих могъл да достигна до някои изводи! Например за съвместната пасивна легитимация - необходимото другарство! Но, опропо, надали и съставителя, както изглежда, е достигнал! така че - притеснения не трябва нямате! Разсъждавайте! Проф. Ж. Сталев ще Ви е на помощ! За сега, защото от 01.03.2007 г. - с новия ГПК, си имаме нов правен "диктатор" - бат” О. Стамболиев!!!!!!!!!

Аз например изхождам повече от написаното в казуса,че е уважен иск за обявяване за относителна недействителност,макар аз също да съм наясно с различните теории.Щом е уважен ,следователно сделката е относително недеиствителна спрямо Ангелина и е влязло в сила СР ,Христозов ще претърпи евикция и следва да развали договора и да си получи цената,разноските и т.н.А що се отнася до ТР,то ето го това от 2001-придобитото от ЕТ право на строеж и построената сграда са лична собственост.Освен това ,ако говорим за теории,не е единодушно,мнението,че се реституцията настъпва по силата на СР,имамнение на Конов ,например,че това не настъпва автоматично,а следва да се развали договора.

Не спирам да разсъждавам и то не от любопитсво дали съм си взела изпита,а наистина защото искам да разсъждавам.Аз също писах в казуса ,че е въпрос на доказване и не трябва изводът да следва направо от това ТР,затова изложих различни възможни изводи с оглед фактите,но наистина е доста трудно,поради факта,че понякога въпросът наистина се свежда до приемането на една или друга теория.Мислите ли ,че разсъждението за 6 месечният срок е правилно?

mitko6 написа:

mimi_sharkova написа:1.на първия въпрос отговорих ,че в зависимост от това дали е част от предприятието и според това дали е с оглед дейността на търговеца, ще се определи и дали е СИО,но след изпита видях едно р на осгк пак от 2001 ,че правото на строеж,придобито от ЕТ и сградата след това са лична с-ст.
2.искът е по 22(3) срещу Христозов и Илиев.Но ако го предяви само срещу Хр може Христозов да привлече Илиев и да предяви обратен иск по 191 за евикция,ако бъде уважен( а тои е, според казуса) искът на Ангелина.
Относно допустимостта на иска тук трябва да се види спазен ли е 6 м срок по 22(3),който според мен е спазен,защото се изчислява не от моменТА на узнаване на продажбата а на истинската цена,защото, ако я беше узнала през март ,щеше да я оспори.т.е начален е м.ноември и преклузивният срок е спазен.

3.Христозов може да се защити по 191 и 87 от ЗЗД.Осъщесвена евикция,защото има вл.в сила СР.

4.това е ясно ,този въпрос:114 и 112 от ЗС и 88(2) от ЗЗД

5.Не е правилно,134 (2) ГПК изисква да има писм.док от ДРУГАТА сртрана,а не от Христозов,както е в случая или от държавен орган,т.е не са изпълнени препоставките на 134 за начало на писмено доказателство.

В Университета не се дава истинско образование! За жалост, след като в СУ е кофти, какво да говорим за "Магнаурските" школи! Авторът на тези казуси е твърде объркан в своите съждения, какво да говорим за студентите! Така че - не вие сте в грешка! Не трябва да гледате ТР № 2/2002 г., а постановление № 5/72 г. на ВС, но това е "друга бира"! Не е толбкова важно, колкото въпроса за истинското образование и Бойковщината! Простоте, но това е актуалната тема днес!!!!!!!!!!!!!!!!
За съжаление, обаче!!!!!!!!!!!!!!!

Колега, не бъдете толкова сигурен, ако някъде "не се дава истинско образование", не означава, че никъде не се получава такова, не сте били студент на всички места, за да изказвате такова категорично мнение.

Аз наистина се надявам на истинска дискусия по въпроса,но май пак се стигна до това каде какво образование се давало...Ох,някои иска ли да си каже мнението по казуса или ще се зайаждат всички?

mimi_sharkova написа:Аз наистина се надявам на истинска дискусия по въпроса,но май пак се стигна до това каде какво образование се давало...Ох,някои иска ли да си каже мнението по казуса или ще се зайаждат всички?

Последно не по темата-не съм тръгнал да се заяждам с никого, изказах обективно мнение. За да е толкова сигурен човек, трябва наистина да има обективна представа, каквато в случая липсва, не да се основава на слухове, които в повечето случаи, не само по повод образованието, а изобщо, не са съвсем верни.
Това ли беше наистина целият казус, да не е пропуснат някой "детайл" от колегата?

А мнението по казуса какво ви е?

mimi_sharkova написа:А мнението по казуса какво ви е?

Е, когато е юридическо, се заплаща.

Настина Бат` Бойко пьечеьли, ама чак пък толкоз да сте проспала и моето становище по "казуса", като имамаме предвид, че е единственото по същество ! Но все пак

1. Лична собственост е ако обори презумпцията по чл. 19, ал. 2 СК! ТР № 2/2002 г. на ВКС не създава нова норма, а само изяснява, че ако дадена вещ, придобита по време на брака, е придобита от ЕТ по занятие, сключвайки търговски сделки по занятие, т. е. когато е включено в неговото търговско предприятие, може да се обори презумпцията за общ принос. Но нищо повече! Въпрос на доказване!
2. Вторият въпрос е малко некоректно зададен, тъй като в практиката има различни схващания - едното, че се касае до нищожност; второто - до относителна недействителност и третото - до висяща недействителност. Но, както вмиждам от текста на казуса, явно авторът е привърженик на "относителната недействителност". Така че съдът да му мисли Пишете чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, ал. 3 СК - нищожност поради противоречие с императивни правила на закона, макар че аз не споделям тезата за т. нар. начална недействителност, в този случай! Трябва искът да бъде предявен срещу продавача и купувача, тъй като те са необходими другари. Това е въпрос на допустимост на иск, защото ако се уважи само срещу единия от тях, решението ще има действие и спрямо другия, субективните предели на СПН на решението ще се разпрострят върху страните по транслативната сделка и се открива път за извънредни способи за отмяна на влязло в сила решение, ако единият от тях не е участвал в производството - чл. 233, ал. 2 ГПК.
3. Много куц въпрос - тъй като той е бил необходим другар, СПН на решението го обвързва. За да се зададе този въпрос, явно съставителят не мисли в тази насока. Единственият способ за защита е извънредните методи за отмяна на влязло в сила решение - чл. 233, ал. 2 ГПК, тъй като прибретателят е необходим другар и възниква съвместна пасивна легитимация, тъй като по отношение на ищцата те са в едно и също правно положение, тъй като техните права и задължения възникват от един и същи правопораждащ факт - недействителната сделка. Така че не само местно компетентен, но и родово компетентен ще бъде ВКС.
4. Както вече изясних моето становище, приобретателят е обвързан от решението, вследствие на което е настъпила реституциата - всеки трябва да върне това, което е получил. Ето, тук се сблъскваме с проблем, ако приемем, че искът по чл. 22, ал. 3 СК е за установяване на относителна недействителност, защото само спрямо съпругата транслативната сделка не е десйтвителна, но в отношенията между съпруга и приобретателя си е породила своите облигационни последици (разбираемо, защо не епородило вещните). Но дори и да приемем, че ставав въпрос за относ. недействителонст (не поддържам въобще тази теза), приобретателят трябва да иска разваляне на транслативния договор поади неизпълнение на договорно задължение - прехвърляне правото на собственост. Тогава трябва да предяви не само осъдителен иск - за връщане на даденото, като разкрие частичната симулация - за цената, но и да впише исковата молба - за разварянето! Ако не я впише, ИМ не е нередовна, но съдът няма да даде никога ход на делото, но пък няма право и да я върне! Тъпо, но така е! Стои си по рафтовете вечно!
5. Да, чл. 134, ал. 2 ГПК

Не е безплатно...това,че ще поразсъждаваме заедно "ще ни обогати"...Странно как никой няма мнение ,освен един единствен колега...не ви ли е интересно да дискутираме,ясно е ,че не е прост и скучен казус!

Никой нищо не е проспал,аз бях провокирана да пиша именно заради вашите разсъждения!!!И както виждате изтъкнах друго мнение по някои въпроси...няма нужда да се заяждаме ,а да спорим нормално.И на мен не ми е приятен резултатът от изборите,но какво да направя???