forum.lex.bg

Здравейте,
тук съм събрал 4 казуса, за които не съм намерил да са обсъждани и да имат отговори на въпросите. Ще се радвам, ако някой изяви желание да помогне с решаването и да ги обсъдим. Ако аз съм пропуснал да ги намеря, може да ми ги покажете Благодаря предварително!

КАЗУС 1

През 1995 г. Общинската поземлена комисия – район Панчарево – София, възсатновява на наследниците (негови деца) на Добромир Христов Какалов – Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо Какалов, Невена Бързакона и Павел Какалов – земеделска земя – нива от 18 дка. През юни 1997 г. павел Какалов продава своята идеална част от възстановения имот на тодор Филипов от гр. Пловдив, за сумата от 21 000 лева. На 28.11. 1998 г. Тодор Филипов завежда дело за делба пред Софийския районен съд срещу Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо какалов и Невена Бърказова. На 7.12.1998 г. умира Павел Какалов, като оставя за законни наследници своите пълнолетни деца – Христина Какалова и Владимир какалов. Преди смъртта си Павел Какалов е написал саморъчно завещание, с което завещава на приятелката си Нели Попова цялото си имущество цялото си имущество, което завещание тя своевременно обявява. Междувременно Борис Георгиев от гр. В. търново завежда дело по чл. 108 от Закона за собствеността срещу наследниците на Добромир Какалов за същия недвижим имот.
Въпроси
1. Допуснати ли са закононарушения при продажбата от Павел Какалов на Тодор Филипов?
2. Кои следва да бъдат страни по делото за делба?
3. Какви правни възможности имат ответниците в заведеното дело за делба?
4. Какви правни последици поражда завещанието и какви са правните възможности на Христина и Владимир Какалови?
5. Какави правни възможности има третото лице Борис Георгиев да защити претенцията си за право на собственост върху спорния имот?

КАЗУС 2

През 1965 г. Петър Христов Дочев и Елена Николова Георгиева сключили граждански брак, от който им се родили две деца - Димитър Петров Дочев и Георги Петров Дочев. На 12.04.1967 г. Петър Христов Дочев закупил от държавата апартамент в гр. София. Елена Николова Георгиева починала на 19.05.1977 г. През 2002 г. Димитър Петров Дочев и Петър Христов Дочев извършили доброволна делба на апартамента, по силата на която апартаментът бил поставен в дял на Петър Христов Дочев. През 2003 г. Петър Христов Дочев продал апартамента на Симеон Паликаров. Същата година за парични задължения на Симеон Паликаров апартаментът бил изнесен на публична продан и възложен от съдебния изпълнител на Тодор Караджов. На 17.06.2004 г. Тодор Караджов, в качеството си на едноличен собственик на капитала на едноличното акционерно дружество „Следите остават“ ЕАД, увеличил капитала на дружеството чрез апорт на апартамента и предал владението на същия на дружеството. На 29.09.2009 г. Димитър Петров Дочев и Георги Петров Дочев предявили срещу „Следите остават“ ЕАД два иска: за отмяна на решението на едноличния собственик на капитала на „Следите остават“ ЕАД като незаконосъобразно, тъй като дружеството не притежава целия апартамент, а само една втора идеална част от него, и иск, с който претендират да се установи между страните по спора, че всеки един от ищците притежава по 1/2 идеална част от апартамента. След определения от съда срок за отговор на исковата молба дружеството направило възражение, че е придобило апартамента по давност, тъй като е упражнявало непрекъснато добросъвестно владение върху същия повече от пет години.
ВЪПРОСИ:
1. След смъртта на Елена Николова Георгиева кои са собственици на апартамента, какви идеални части притежават от него и на какво основание?
2. По силата на извършената доброволна делба Петър Христов Дочев придобил ли е правото на собственост върху целия апартамент?
3. Придобил ли е Тодор Караджов на публичната продан правото на собственост върху апартамента?
4. Допустими ли са предявените искове и ако са допустими, на какво основание?
5. Може ли съдът да приеме за разглеждане в производството по делото възражението на дружеството, че е придобило апартамента по давност?


КАЗУС 3

На 18.02.2008 г. Иван Павлов и Стефан Разпопов се срещнали в селския ресторант и решили да се почерпят. Изпили по няколко ракии, разговаряйки шумно на различни теми. В хода на разговора Стефан Разпопов казал: „Днес ми се бие някой!“. „Няма лошо“ - казал Иван Павлов и поискал сметката. Сервитьорът донесъл сметката, но Стефан Разпопов му казал: „Разкарай се с тая сметка, днеска ти черпиш!“. Сервитьорът се опитал да възрази, но Стефан Разпопов го блъснал, напсувал го, съборил масата и излязъл от заведението. След него излязъл и Иван Павлов. Двамата тръгнали по улицата. Минали покрай една ограда, от която Иван Павлов измъкнал един кол. Малко след това двамата били застигнати от непознат мъж - Радослав Христов. Стефан Разпопов хванал Радослав Христов за раменете и го повалил на земята. В това време Иван Павлов му нанесъл силен удар с кола и счупил дясната му ръка. Срещу двамата било образувано досъдебно производство. По време на досъдебното производство Иван Павлов заявил, че няма средства и не може да си ангажира защитник, но желае да му бъде назначен такъв. За защитник на Иван Павлов бил назначен адвокат Механджийски, който присъствал на разпита на обвиняемия. По време на разпита обвиняемият Иван Павлов обяснил, че само е наблюдавал побоя и не е извършвал никакви действия по отношение на пострадалия. Обвиняемият Стефан Разпопов се явил без защитник и заявил, че не желае да дава обяснения. Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу Иван Павлов и Стефан Разпопов. Пред районния съд подсъдимият Иван Павлов се явил със защитника си Механджийски, който представил пълномощно с квитанция за внесен хонорар за първата инстанция. Подсъдимият Стефан Разпопов поискал да му бъде назначен защитник, като казал, че е безработен и няма средства да упълномощи адвокат. Председателят на състава попитал адвокат Механджийски дали е съгласен да защитава и другия подсъдим по делото. Адвокат Механджийски се съгласил. Съдът назначил адвокат Механджийски за служебен защитник на подсъдимия Стефан Разпопов. В съдебното заседание подсъдимият Иван Павлов продължил да отрича участието си в побоя. Подсъдимият Стефан Разпопов пък твърдял, че не е нанасял удар на пострадалия, а той сам паднал и си счупил ръката, тъй като подсъдимият Иван Павлов го „бутнал“. Районният съд признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения. Двамата подсъдими подали жалба срещу присъдата с искане да бъдат оправдани.



ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от Иван Павлов и Стефан Разпопов престъпления?
2. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила в производството?
3. Как следва да процедира въззивната инстанция?



КАЗУС 4

Здравка и Румен Тодорови сключват граждански брак на 09.11.1989 г. и се установяват да живеят в жилището на родителите на съпруга. През 1991 г. закупуват едностаен апартамент в гр. София. След раждането на близнаци в семейството през 1993 г. закупуват тристаен апартамент, в който се настаняват да живеят. Решават да отдадат под наем едностайния апартамент и на 30.06.1994 г. сключват наемен договор с Драгомир Цеков за срок от 9 години, който наемен договор е нотариално заверен на същата дата. Междувременно Румен Тодоров се увлича по хазартни игри и задлъжнява към трети лица със сумата общо от 400 000 недоминирани лева, за която сума е издал записи на заповед. За да погаси тази сума, Тодоров решава да продаде едностайния апартамент.За тази цел се свързва с приятеля си от детинство Борис Кънчев, на когото обяснява, че спешно му трябват пари и трябва да продаде апартамента, но жена му не е съгласна на такава сделка. Предлага на Кънчев да закупи апартамента, като му плати веднага 400 000 неденоминирани лева, които да покрият дълговете му, а останалите 200 000 да му дава на малки месечни вноски, така че съпругата Здравка да мисли, че това са пари от наема на апартамента. Кънчев приема да закупи едностайното жилище при тези условия само от Румен Тодоров и на 12.02.1995 г. Тодоров и Кънчев осъществяват продажбата пред познат на Тодоров нотариус в гр.София.
Новият собственик Борис Кънчев решава да се настани в закупения от него апартамент, но когато отива там, заварва наемателя Драгомир Цеков, който отказва да напусне.
На 11.11.2003 г. Здравка Тодорова узнава за извършената продажба на едностайния апартамент.След консултации с адвокат завежда гражданско дело срещу Борис Кънчев.
Ответникът Борис Кънчев има втора съпруга Катя и син от този брак - Евгени. На първото по делото заседание Борис Кънчев прави възражение, че е придобил апартамента по давност. Шест дни след това заседание Борис Кънчев умира. Преди смъртта си той оставя саморъчно универсално завещание в полза на бившата си съпруга Невена Спасова, с която е разведен от 1992 г. От първия си брак Кънчев има един син - Стоян, който е починал през 2000 г. и е оставил за наследници съпруга Ирина и дъщеря Петя.
1. Какви са правата на наемателя Драгомир Цеков по отношение претенцията на Борис Кънчев за освобождаване на наемания апартамент?
2. Какви са правните възможности на Здравка Тодорова за защита срещу продажбата на апартамента от съпруга й?
3. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници при завеждането на иска?
4. Кои са законните наследници на починалия Борис Кънчев?
5. Основателно ли е възражението на Кънчев за придобивна давност ?
6. Какви правни възможности има преживялата съпруга Катя Кънчева да брани наследствените си права?
7. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници след смъртта на Борис Кънчев?

<Разсъждения по казус 4

1 наемателят е защитен с нот.заверка на дог за наем
2 иска да унищожи извършената разпоредителна сделка с НИ" СИО
3 срещу страните по сделката
4 наследниците са по закон.........
5 давността не намира приложение тук
6.........
7 делото може да продължи срещу правоприемниците Чл230ГПК

Здравей колега pause/така и не успях ,да се сетя кой точно сте от изпита/,
аз лично съм съгласна с разсъжденията ви.А ще разсъждаваме ли и по другите казуси?
Какво стана с вас, ще работите ли като магистрат?

vaniaoz написа:Здравей колега pause/така и не успях ,да се сетя кой точно сте от изпита/,
аз лично съм съгласна с разсъжденията ви.А ще разсъждаваме ли и по другите казуси?
Какво стана с вас, ще работите ли като магистрат?

Здравей нека,да видим и други мнения.Ами представете себе си в профила.Форумът е отворен за всички,харесва ми правото даже ме "облагородява"
все пак да ви кажа ,че знам всичко няма да ми повярвате нали.Да смятам да се занимавам с право,но като професия точно времето ще си покаже.

Здравей,
попитах кой/коя си,защото останах с впечатлението ,че сме били в един и същи ден и в една комисия на устния изпит за младши магистрати.
Това ,че някой знае всичко няма да го повярвам ,който и да ми го каже.Може би, защото съдя по себе си ,колко много неща не знам.

Разсъждения по казус № 1.
1.Да ,чл.33 ЗС
2.Петър, Иванка, Христо, Невена,Тодор.
3.Да оспорят дяловети на другите сънаследници, или че някой от тях няма право да наследява.Да искат делбата да бъде обявена за нищожна, ако не участват всички съделители.
4.Превръща приятелката в наследник, и придобива правата произхождащи от този факт.Децата му имат право на иск,за част от наследството/запазени части/.
5.Да оспори акта на поземлена комисия /инд.адм.акт/.Съда има право на косвен съдебен контрол / изключение е/.
Ще се радвам ,да коментираме.

Опс малко, с наследниците не са ли 6. Добре после ще помисля браво

КАЗУС 2 Разсъждения

1 двете деца и съпруг по една трета Чл9 ЗН
2 Да
3 Да
4 Не
5 не

По КАЗУС 3:

1. Престъплението на Стефан Разпопов следва да се квалифицира по чл. 325 ал. 1 НК -> от субективна страна имаме умисъл + необходимия за този състав хулигански мотив -> незачитането на обществения порядък.
Престъпленията на Иван павлов са 2: първото е измъкването на кола от оградата което може да се подведе под състава на чл. 216 ал. 1 предложение II вр. ал. 4 НК -> деянието e с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновенните случаи. Второто престъпление на Павлов е нанасянето на средна телесна повреда на Радослав Христов - трайно затруднява движението на крайниците, за поне 30 дни. Съучастие в това деяние на Разпопов и Павлов, според мен не е налице, поради липса на общност на умисъла на двамата и съзнаването, че единия подпомага другия и обратно.

2. Прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. От разпита на Павлов се вижда, че интересите на двамта обвиняеми са противоречиви и след като единия е имал защитник, това е случай на задължителна защита чл. 94 т.5 НПК. От казуса не става ясно дали Разпопов я заявил че не желае защитник. Следователно процесуалните действия с/у него са опорочени. След внасянето на обвинителният акт в съда, той е трябвало да върне на прокурора делото с/у Разпопов за извършване на повторно разследване и поправяне на допуснатите процесуални нарушения. Адв. Механджийски не може да бъде служебен защитник и на двамата в съд. фаза. /противоречиви интереси/

3. Потвърждава по отношение на Павлов, отменя и връща по отношение на Разпопов.

Здравей,
не съм съгласна с отговорите по въпрос 1 и 2.
1.Петър-4/6, Димитър-1/6, Георги-1/6 .
2.Не- нищожна е делбата/не участват всички съсобственици/
А ако нещо ми обягва, подскажи.

Благодаря за поправката не съобразих веднага с 1/2 ид.част от СИО ,а другата една втора която е наследствена от съпруга и се дели на три.....
Ами с тези объркващи имена да съгласен съм и с втория въпрос.

Здравей,
по казус 3, според мен е налице съучастие по отношение на телесната повреда.
А за отговора на третия въпрос си мисля, че ще се отмени по отношение и на двамата.Може и да се бъркам, но ми се върти нещо в главата по отношение на мотивите към присъдата.

Здравей, ами за съучастието изхождам от там, че поне според мен, умисълът Павлов да удари с кола Христов, възниква едва след като той е паднал вече на земята. Затова си мисля, че Разпопов няма умисъл за съучастие, следователно и няма как да е съучастник. Но според една теория на проф. Гиргинов съучастие може да се полу и когато само едното лице има умисъл и съзнава че извършва престъпление, заедно с друго лице. Но ако се позовем на това, ще се утежни положението на Разпопов без той да има умисъл за това нещо и затова смятам че няма съучастие.

За 3-ти въпрос тр да погледна в записките си

някой има ли казуса, който се е паднал днес /14-11/ ?

Ето това е гражданския:
http://advocenter-bg.com/File/grajdansk ... azus_2.doc
Назателния нека друг даде че мен ме мързи.

Мисля, че следва да се нанесат някои съществени корекции във варианта на колегата, а именно:


На 30.09.1992 г. Иванка Цонева прехвърля на Жулиета Петрова собствения си тристаен апартамент в гр.София срещу задължението на Петрова да се грижи и да издържа Цонева докато последната е жива.Към момента на сделката Петрова има сключен брак.
Цонева запазва правото си на ползване върху апартамента и след сделката остава да живее в него.
Ведна след сключването на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, Петрова започва да превежда на Цонева с пощенски запис сума от 200лв. месечно.
На 12.02.1993 г. Цонева получава увреждане на двигателния апарат и престава да може да обслужва сама бита си.Тя изпраща на Петрова нотариална покана, с която я уведомява за промененото си здравословно състояние и я приканва да започне да й помага в бита и ежедневните нужди.
Петрова не предприема никакви действия след поканата, поради което Цонева заминава за провинцията при сестра си, която да се грижи за нея.
След като Цонева освобождава апартамента, Петрова го отдава под наем на Георги Стоянов.
Междувременно Иванка Цонева предявява иск за разваляне договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане и вписва исковата молба.
Научавайки за делото Петрова уведомява Цонева, че е готова незабавно да започне да полага фактически грижи за нея. Цонева обаче отказва и Петрова дарява апартамента, предмет на алеаторния договор на брат си Никола Георгиев.
Жулиета получила препис от ИМ, не подала отговор и не се явила в първото по делото заседание. Въпреки направеното искане за постановяване на неприсъствено решение от страна на Цонева, съдът отказал да постанови такова.

Въпроси:

1.Налице ли е неточно изпълнение от страна на Жулиета Петрова по договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.Ако такова е налице – от кой момент.
2.Има ли забава на кредитора при отказа на Иванка Цонева да получи грижи от страна на Жулиета Петрова след предявяване на иска за разваляне на договора.
3.Необходимо ли е договорът за прехвърляне на апартамента срещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален, за да може Цонева да заживее отново в същия апартамент.Действителен ли е договорът за наем?
4.Кои са страните по предявения от Иванка Цонева иск и следва ли да бъде конституиран наемателя?
5.Какво е действието на извършеното дарение?
6.Правилно ли съдът е постановил неприсъствено решение?

Чудесно! ДГИ явно е слабост на комисията, така щото почти всяка година го дават. Казусът не е сложен, на печелившите, както се казва- честито.

Не бяха това въпросите на самия изпит.
Може ли някой да качи наказателния казус. На него какво писахте? Има ли неизбежна отбрана или няма? Какви са квалификациите?

Здравей,
аз бих решила казуса така:
1.Да ,от момента на поканта.
2.Вече не, предявен е иск да се развали договора, поради неизпълнение.
3.Не, тя си е запазила правото на ползване.Безсрочен договор за наем,не може да има,ще се счита за срок от 10 години.Наемателят е ползвател, а Петрова няма право на ползване, договорът е нищожен.
4.по иска за разваляна на ДГИ- ищец Цонева, ответник Петрова.
5.Не поражда правни последици дарението.
6.Да

vaniaoz написа:Здравей,
аз бих решила казуса така:
1.Да ,от момента на поканта.
2.Вече не, предявен е иск да се развали договора, поради неизпълнение.
3.Не, тя си е запазила правото на ползване.Безсрочен договор за наем,не може да има,ще се счита за срок от 10 години.Наемателят е ползвател, а Петрова няма право на ползване, договорът е нищожен.
4.по иска за разваляна на ДГИ- ищец Цонева, ответник Петрова.
5.Не поражда правни последици дарението.
6.Да

1. От момента на срока уговорен в договора. Казуса не е цитиран точно. В него, изпълнението се дължи от момента на сключването, а не може срочно задължение да е на предявяване.
2. Вярно
3. Не може, заради запазеното право на ползване. БЕЗСРОЧЕН договор за наем, освен, че е напълно валиден, а и е най-често срещания договор за наем и НЯМА да се счита за сключен за 10 години, а за безсрочен, който може да се прекратява когато му скимне на собственика. Само тези, които са уговорени с по-дълъг срок се считат за 10 годишни. Напълно валиден е договора, но е непротивопоставим на Цонева и тя може да го прекрати. Няма значение, че Петрова няма право на ползване, договор за наем може да се сключи и от несобственик, просто наемателя ще има обратен иск срещу наемодателя, когато претърпи евикция и когато го осъдят за обезщетенията.
4. Вярно. Петрова е могла да привлече приобретателя като трето лице, но не е подала отговор.
5. Действително, но непротивопоставимо, на първо място поради вписването, а на второ - Павлов иск, знание за увреждането се презюмира, но не е необходимо, защото сделката е безвъзмездна.
6. Трябвало е да постанови неприсъствено.