Жалба в Страсбург по граждански и административни дела
Публикувано на: 05 Авг 2007, 21:45ЖАЛБА В СТРАСБУРГ
ПО ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ДАНЪЧНИ ДЕЛА
ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА МОТИВИРАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ
След падането на комунизма в страните от бившия съветски блок навсякъде се постави въпросът за реформиране на съдебните им ситеми. Нуждата от съдебна реформа идваше и от честото решаване на делата по «чисто вътрешно убеждение» на магистратите, което не се подкрепяше напълно от установените по делата факти и приложимите към тях правни норми. Подобно произволно решаване на гражданските, търговските и административните дела съставлява нарушение на задължението за мотивиране на съдебните решения и на съответстващото му право на гражданите и търговските фирми на справедлив съдебен процес, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека.
І. КАКВО КАЗВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ ?
„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.” (член 6 ал. 1 от Конвенцията)
ІІ. КАКВО КАЗВА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ ?
- Решение от 19 април 1994 г. по дело 16034/90, Ван де Хурк срещу Холандия (Van de Hurk c. Pays-Bas)
§ 61. Член 6 ал. 1 от Конвенцията задължава съдилищата да мотивират решенията си, но той не може да се разбира като изискващ подробен отговор на всеки аргумент (повдигнат от страната или адвоката й). Освен това, Съдът (в Страсбург) няма за цел да се произнася по адекватността (начина) на обсъждането на аргументите на страните в мотивите на окончателното национално съдебно решение.
- Решение от 9 декември 1994 г. по дело 18390/91, Руиз Ториха срещу Испания (Ruiz Torija c. Espagne)
§ 29. Съдът (в Страсбург) напомня, че член 6 ал. 1 задължава съдилищата да мотивират решенията си, но това не може да се разбира като изискване за подробен отговор на всеки аргумент ( § 61 от решение по дело 16034/90). Обхватът на това задължение може да варира според природата на съдебното решение. Освен това трябва да се държи сметка по-специално за разнообразието на правните доводи, които една страна може да повдига в процеса, и за различията, съществуващи в държавите-членки, в областта на законодателството, правните обичаи, доктриналните възгледи, представянето и редактирането на съдебните решения. Ето защо въпросът дали националният съд не е изпълнил задължението да мотивира решението си, произтичащо от член 6 ал. 1 на Конвенцията, може да се прецени само в светлината на конкретните обстоятелства по конкретното дело.
§ 30. В случая г-н Руиз Ториха е противопоставил по-специално на иска за изгонването му като наемател на бар с игрални машини един довод (възражение) за изтекла 15 годишна давност за разваляне на наемния договор поради пренаемане. Представен в писмена форма пред първоинстанционния съд, този довод е бил формулиран достатъчно ясно и точно. Той е бил също така подкрепен с доказателства. Второинстанционният съд, който е отменил решението на първоинстанционния съд и се е произнесъл отново по същество, трябваше, както го изисква испанският процесуален закон, да обсъди всички доводи на страните повдигнати пред първоинстанционния съд, или най-малкото тези, които влизат „в предмета на спора”, и то дори и те да не са били изрично повдигнати пред него като въззивна инстанция.
Съдът установява, че не е в неговата компетентност да обсъжда основателността или неоснователността на довода за изтеклата давност, тъй като този въпрос е от компетентността на националните съдилища. Той се ограничава само да отбележи, че подобно обсъждане не се налага, за да се установи, че въпросният довод е бил най-малкото от значение за решаването на спора: ако втората инстанция го беше намерила за основателен, тя щеше непременно да остави иска без уважение.
Впрочем, аргументът на испанското правителство, според който доводът за изтекла давност е бил до такава степен неоснователен, че мълчанието на въззивната инстанция е идвало от само себе си (защото не е било нужно той да бъде изрично отхвърлян), не убеждава Съда. Фактът, че първоинстанционният съд е приел събирането на доказателства в подкрепа на този довод по-скоро показва обратното. Следователно, като се има предвид решаващото значение на изтеклата давност за изхода на делото в случая, доводът заслужаваше отговор от страна на второинстанционния съд.
Трябва значи да се търси дали в случая мълчанието на второинстанционния съд може разумно да се тълкува като мълчаливо отхвърляне на довода за изтекла давност. Нищо не задължаваше този съд да се занимае първо с давността, а след това с аргументите засягащи материално-правните въпроси (§ 15 от настоящето решение). Нещо повече, давността принадлежеше към напълно различна правна категория от тази с материално-правно естество по прекратяването на правоотношението (договор за наем), поради което се изискваше особен и изричен отговор на този довод. При липсата на такъв отговор е невъзможно да се разбере, дали второинстанционният съд просто не е взел под внимание довода за изтекла давност (защото не го е чул или прочел, за да го научи) или пък е искал (след като го е научил) да го отхвърли (като неоснователен), и в тази последна хипотеза, по какви точно причини. СЛЕДОВАТЕЛНО ТУК Е ИМАЛО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 АЛ. 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА….. СЪДЪТ ОСЪЖДА ИСПАНИЯ ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ 1.000.000 ПЕСЕТИ…
- Решение от 12 февруари 2004 г. по дело 47287/99, Перез срещу Франция (Perez c. France)
§ 81. От друга страна, ако член 6 ал. 1 задължава съдилищата да мотивират решенията си, това задължение не може да се разбира като изискване за подробен отговор на всеки аргумент изложен от страните по делото.
§ 82. Най-накрая Съдът напомня, че той не е компетентен да се произнася по оплаквания за предполагаеми правни или фактически грешки допуснати от една национална съдебна инстанция, освен ако, и дотолкова доколкото, тези грешки биха могли да накърнят правата и свободите защитени от Конвенцията (в частност от член 6 ал.1). Така или иначе, тълкуването на вътрешното законодателство принадлежи на първо място на националните власти, и в частност на съдилищата ( дело Коем и други срещу Белгия, Coëme et autres c. Belgique, No 32492/96, 32547/96, 32548/96, 33209/96 et 33210/96, § 115, CEDH 2000-VII).
- Решение от 21 март 2000 г. по дело 34553/97, Дюлоран срещу Франция (Dulaurans c. France)
§ 37. От друга страна, Съдът отбелязва, че касационният съд се е ограничил да заяви, че ищцата « не е поддържала в доводите си (пред апелативния съд), че (Б.Н. - ответникът по гражданското дело за нищожно упълномощаване за продажба на 2 недвижими имота на стойност 10 и 20 милиона франка), по занятие, е извършвал или е съдействал при извършването на сделки (с недвижими имоти), предвидени в закона от 2 януари 1970 г. » Обратно на това, Съдът счита, че този извод (на касационната инстанция) се опровергава от самото решение на апелативния съд, който в мотивите си заключава, че Б.Н. « не е извършвал по занятие сделките предвидени в закона от 2 януари 1970 г. » Съдът не вижда никаква друга причина, поради която апелативният съд би стигнал до една такава констатация, освен отговарянето на едно твърдение в този смисъл, изложено пред него от ищцата.
§ 38. Така или иначе, Съдът отбелязва, че касационният съд не е мотивирал по-обширно становището си и не е направил разграничение между правните доводи направени от ищцата пред всяка една от трите съдебни инстанции, така както го прави сега Правителството (на Франция). Липсата на други мотиви (в решението на френския касационен съд) води Съдът до заключението, че единствената причина, поради която касационният съд (на Франция) е отхвърлил въпросния довод на ищцата (за приложимостта на закона от 2 януари 1970 г.) е явна фактическа грешка (допусната от касационния съд).
§ 39. Съдът счита, че КАСАЦИОННИЯТ СЪД НЕ Е ОСИГУРИЛ НА ИЩЦАТА ПРАВОТО Й НА СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 6 АЛИНЕЯ 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА.
ПО ТЕЗИ МОТИВИ, СЪДЪТ, С ЕДИНОДУШИЕ :
1. Казва, че е имало нарушение на член 6 алинея 1 от Конвенцията ;
2. Казва, че Държавата-ответник трябва да плати на жалбоподателката, през следващите 3 месеца, 100 000 (сто хиляди) френски франка обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и 50 000 (петдесет хиляди) френски франка обезщетение за деловодни разноски, суми, които следва да бъдат завишени с обикновена годишна лихва от 3,47 % начиная от изтичането на този 3-месечен срок до момента на изплащането на сумите.
ІІІ. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ И ДО КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПОДАДЕ ЖАЛБА В СЪДА В СТРАСБУРГ ЗА НАРУШЕНО ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ОТ ДЪРЖАВАТА ?
Такава жалба може да се подаде в 6-месечен срок след изчерпване на всички вътрешно правни средства за защита (в повечето случаи след произнасянето на върховния касационен или административен съд).
ІV. НА КАКЪВ ЕЗИК СЕ ПОДАВАТ ЖАЛБАТА И ПРИЛОЖЕНИТЕ КЪМ НЕЯ ДОКУМЕНТИ (ПРОИЗНЕСЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ) ?
Жалбата и приложените към нея документи могат да се подадат на всеки един от официалните езици на Съвета на Европа, между които е и българският, като след образуването на делото (в рамките на около 1 година) процедурата пред Европейския съд за правата на човека се води на английски или френски език и трае средно още около 5-6 години при сегашната натовареност на съда.
V. КАКВИ СА СЪДЕБНИТЕ ТАКСИ И ПРЕДВИДЕНА ЛИ Е СЪДЕБНА ПОМОЩ ЗА ХОРА С НИСКИ ДОХОДИ ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕЛО В СЪДА В СТРАСБУРГ ?
Производството пред Съда е безплатно (не се събират съдебни такси), а на хората с ниски доходи Съдът отпуска съдебна помощ за цялостно или частично покриване на хонорара на избрания от тях адвокат.
VІ. КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ПРИ УВАЖАВАНЕ НА ЖАЛБАТА ОТ СЪДА В СТРАСБУРГ ?
Преразглеждане на делото отначало от националните съдилища и парично обезщетение на гражданите и търговските фирми от държавата-ответник за нарушаване на правото им на справедлив съдебен процес.
БЕЛЕЖКА: текстът в скоби е поставен от мен за по-голяма яснота. ГК
ПО ГРАЖДАНСКИ, ТЪРГОВСКИ, АДМИНИСТРАТИВНИ И ДАНЪЧНИ ДЕЛА
ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА МОТИВИРАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ
След падането на комунизма в страните от бившия съветски блок навсякъде се постави въпросът за реформиране на съдебните им ситеми. Нуждата от съдебна реформа идваше и от честото решаване на делата по «чисто вътрешно убеждение» на магистратите, което не се подкрепяше напълно от установените по делата факти и приложимите към тях правни норми. Подобно произволно решаване на гражданските, търговските и административните дела съставлява нарушение на задължението за мотивиране на съдебните решения и на съответстващото му право на гражданите и търговските фирми на справедлив съдебен процес, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека.
І. КАКВО КАЗВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ ?
„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.” (член 6 ал. 1 от Конвенцията)
ІІ. КАКВО КАЗВА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ ?
- Решение от 19 април 1994 г. по дело 16034/90, Ван де Хурк срещу Холандия (Van de Hurk c. Pays-Bas)
§ 61. Член 6 ал. 1 от Конвенцията задължава съдилищата да мотивират решенията си, но той не може да се разбира като изискващ подробен отговор на всеки аргумент (повдигнат от страната или адвоката й). Освен това, Съдът (в Страсбург) няма за цел да се произнася по адекватността (начина) на обсъждането на аргументите на страните в мотивите на окончателното национално съдебно решение.
- Решение от 9 декември 1994 г. по дело 18390/91, Руиз Ториха срещу Испания (Ruiz Torija c. Espagne)
§ 29. Съдът (в Страсбург) напомня, че член 6 ал. 1 задължава съдилищата да мотивират решенията си, но това не може да се разбира като изискване за подробен отговор на всеки аргумент ( § 61 от решение по дело 16034/90). Обхватът на това задължение може да варира според природата на съдебното решение. Освен това трябва да се държи сметка по-специално за разнообразието на правните доводи, които една страна може да повдига в процеса, и за различията, съществуващи в държавите-членки, в областта на законодателството, правните обичаи, доктриналните възгледи, представянето и редактирането на съдебните решения. Ето защо въпросът дали националният съд не е изпълнил задължението да мотивира решението си, произтичащо от член 6 ал. 1 на Конвенцията, може да се прецени само в светлината на конкретните обстоятелства по конкретното дело.
§ 30. В случая г-н Руиз Ториха е противопоставил по-специално на иска за изгонването му като наемател на бар с игрални машини един довод (възражение) за изтекла 15 годишна давност за разваляне на наемния договор поради пренаемане. Представен в писмена форма пред първоинстанционния съд, този довод е бил формулиран достатъчно ясно и точно. Той е бил също така подкрепен с доказателства. Второинстанционният съд, който е отменил решението на първоинстанционния съд и се е произнесъл отново по същество, трябваше, както го изисква испанският процесуален закон, да обсъди всички доводи на страните повдигнати пред първоинстанционния съд, или най-малкото тези, които влизат „в предмета на спора”, и то дори и те да не са били изрично повдигнати пред него като въззивна инстанция.
Съдът установява, че не е в неговата компетентност да обсъжда основателността или неоснователността на довода за изтеклата давност, тъй като този въпрос е от компетентността на националните съдилища. Той се ограничава само да отбележи, че подобно обсъждане не се налага, за да се установи, че въпросният довод е бил най-малкото от значение за решаването на спора: ако втората инстанция го беше намерила за основателен, тя щеше непременно да остави иска без уважение.
Впрочем, аргументът на испанското правителство, според който доводът за изтекла давност е бил до такава степен неоснователен, че мълчанието на въззивната инстанция е идвало от само себе си (защото не е било нужно той да бъде изрично отхвърлян), не убеждава Съда. Фактът, че първоинстанционният съд е приел събирането на доказателства в подкрепа на този довод по-скоро показва обратното. Следователно, като се има предвид решаващото значение на изтеклата давност за изхода на делото в случая, доводът заслужаваше отговор от страна на второинстанционния съд.
Трябва значи да се търси дали в случая мълчанието на второинстанционния съд може разумно да се тълкува като мълчаливо отхвърляне на довода за изтекла давност. Нищо не задължаваше този съд да се занимае първо с давността, а след това с аргументите засягащи материално-правните въпроси (§ 15 от настоящето решение). Нещо повече, давността принадлежеше към напълно различна правна категория от тази с материално-правно естество по прекратяването на правоотношението (договор за наем), поради което се изискваше особен и изричен отговор на този довод. При липсата на такъв отговор е невъзможно да се разбере, дали второинстанционният съд просто не е взел под внимание довода за изтекла давност (защото не го е чул или прочел, за да го научи) или пък е искал (след като го е научил) да го отхвърли (като неоснователен), и в тази последна хипотеза, по какви точно причини. СЛЕДОВАТЕЛНО ТУК Е ИМАЛО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 АЛ. 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА….. СЪДЪТ ОСЪЖДА ИСПАНИЯ ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ 1.000.000 ПЕСЕТИ…
- Решение от 12 февруари 2004 г. по дело 47287/99, Перез срещу Франция (Perez c. France)
§ 81. От друга страна, ако член 6 ал. 1 задължава съдилищата да мотивират решенията си, това задължение не може да се разбира като изискване за подробен отговор на всеки аргумент изложен от страните по делото.
§ 82. Най-накрая Съдът напомня, че той не е компетентен да се произнася по оплаквания за предполагаеми правни или фактически грешки допуснати от една национална съдебна инстанция, освен ако, и дотолкова доколкото, тези грешки биха могли да накърнят правата и свободите защитени от Конвенцията (в частност от член 6 ал.1). Така или иначе, тълкуването на вътрешното законодателство принадлежи на първо място на националните власти, и в частност на съдилищата ( дело Коем и други срещу Белгия, Coëme et autres c. Belgique, No 32492/96, 32547/96, 32548/96, 33209/96 et 33210/96, § 115, CEDH 2000-VII).
- Решение от 21 март 2000 г. по дело 34553/97, Дюлоран срещу Франция (Dulaurans c. France)
§ 37. От друга страна, Съдът отбелязва, че касационният съд се е ограничил да заяви, че ищцата « не е поддържала в доводите си (пред апелативния съд), че (Б.Н. - ответникът по гражданското дело за нищожно упълномощаване за продажба на 2 недвижими имота на стойност 10 и 20 милиона франка), по занятие, е извършвал или е съдействал при извършването на сделки (с недвижими имоти), предвидени в закона от 2 януари 1970 г. » Обратно на това, Съдът счита, че този извод (на касационната инстанция) се опровергава от самото решение на апелативния съд, който в мотивите си заключава, че Б.Н. « не е извършвал по занятие сделките предвидени в закона от 2 януари 1970 г. » Съдът не вижда никаква друга причина, поради която апелативният съд би стигнал до една такава констатация, освен отговарянето на едно твърдение в този смисъл, изложено пред него от ищцата.
§ 38. Така или иначе, Съдът отбелязва, че касационният съд не е мотивирал по-обширно становището си и не е направил разграничение между правните доводи направени от ищцата пред всяка една от трите съдебни инстанции, така както го прави сега Правителството (на Франция). Липсата на други мотиви (в решението на френския касационен съд) води Съдът до заключението, че единствената причина, поради която касационният съд (на Франция) е отхвърлил въпросния довод на ищцата (за приложимостта на закона от 2 януари 1970 г.) е явна фактическа грешка (допусната от касационния съд).
§ 39. Съдът счита, че КАСАЦИОННИЯТ СЪД НЕ Е ОСИГУРИЛ НА ИЩЦАТА ПРАВОТО Й НА СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 6 АЛИНЕЯ 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА.
ПО ТЕЗИ МОТИВИ, СЪДЪТ, С ЕДИНОДУШИЕ :
1. Казва, че е имало нарушение на член 6 алинея 1 от Конвенцията ;
2. Казва, че Държавата-ответник трябва да плати на жалбоподателката, през следващите 3 месеца, 100 000 (сто хиляди) френски франка обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и 50 000 (петдесет хиляди) френски франка обезщетение за деловодни разноски, суми, които следва да бъдат завишени с обикновена годишна лихва от 3,47 % начиная от изтичането на този 3-месечен срок до момента на изплащането на сумите.
ІІІ. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ И ДО КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПОДАДЕ ЖАЛБА В СЪДА В СТРАСБУРГ ЗА НАРУШЕНО ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ОТ ДЪРЖАВАТА ?
Такава жалба може да се подаде в 6-месечен срок след изчерпване на всички вътрешно правни средства за защита (в повечето случаи след произнасянето на върховния касационен или административен съд).
ІV. НА КАКЪВ ЕЗИК СЕ ПОДАВАТ ЖАЛБАТА И ПРИЛОЖЕНИТЕ КЪМ НЕЯ ДОКУМЕНТИ (ПРОИЗНЕСЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ) ?
Жалбата и приложените към нея документи могат да се подадат на всеки един от официалните езици на Съвета на Европа, между които е и българският, като след образуването на делото (в рамките на около 1 година) процедурата пред Европейския съд за правата на човека се води на английски или френски език и трае средно още около 5-6 години при сегашната натовареност на съда.
V. КАКВИ СА СЪДЕБНИТЕ ТАКСИ И ПРЕДВИДЕНА ЛИ Е СЪДЕБНА ПОМОЩ ЗА ХОРА С НИСКИ ДОХОДИ ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕЛО В СЪДА В СТРАСБУРГ ?
Производството пред Съда е безплатно (не се събират съдебни такси), а на хората с ниски доходи Съдът отпуска съдебна помощ за цялостно или частично покриване на хонорара на избрания от тях адвокат.
VІ. КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ПРИ УВАЖАВАНЕ НА ЖАЛБАТА ОТ СЪДА В СТРАСБУРГ ?
Преразглеждане на делото отначало от националните съдилища и парично обезщетение на гражданите и търговските фирми от държавата-ответник за нарушаване на правото им на справедлив съдебен процес.
БЕЛЕЖКА: текстът в скоби е поставен от мен за по-голяма яснота. ГК