forum.lex.bg

Отскоро упорито се говори за промени в Закона за съдебната власт. Как мислите, трябва ли да се премахне имунитета на магистратите или следва да се запази, макар и във видоизменен вариант? Изобщо полезен ли е имунитета или е вреден ?

Не виждам защо да е вреден. Имунитетът означава спокойствие. Спокойствие, че някой ненормален прокурор няма да разпореди задържането ти само защото си му обяснил някои неща в съдебна зала например. Или че няма да станеш жертва на още по-ненормалните местни лидери на политически партии, които смятат, че са местните владетели и трябва непременно да се случва това, което на тях им се иска. Повярвай ми, виждал съм как се случват тези неща на хора без имунитет.

Благодаря за отговора, колега. На едно мнение по въпроса сме, ще се радвам да прочета и други мнения!

Уважаеми колега Ники, По отношение имунитета на магистрата и неговата полезност, за мен няма две мнения - определено е полезен! Във времената в които живеем, наличието на имунитет не само дава на магистрата спокойствие в работата му, но и нещо повече. Той пряко предпазва неговото психично здраве. Нямам представа, какво е виждал в практиката си колегата, който преди мен е взел отношение, но ако започна аз да Ви разказвам, веднага ще бъда прекъснат с модното напоследък "Много американски екшъни гледаш!". Липсата на имунитет в тези поръчкови времена веднага би довела до образуване на предварителни проверки срещу неудобния магистрат за какво ли не! Предполагам сте наясно колко елементарно един магистрат може да бъде въвлечен умишлено в кръчмарска ситуация,след която чл.325 НК да му се усмихне приветливо! Проблема е другаде! На практика липсва ефикасен начин за търсене на елементарна дисциплинарна отговорност от провинил се магистрат, да не говорим за наказателно преследване срещу магистрат - особено ако вече е станал и несменяем! Свидетел съм как една прокурорка има заведено дисциплинарно производство пред ВСС за десетки изчезнали прокурорски преписки и дела, и как за повече от половин година никой не може да я накара по никакъв начин да се яви пред ВСС, при все, че има насрочени до момента не по-малко от 5 дати за изслушването и! И най-странното, е че тя просължава за ходи на работа, с идключение на дните, когато трябва да е в София, и когато ту тя, ту децата и са болни, ту е налице някаква друга причина! И това не е единичен случай! С две думи - абсолютно съм "за" имунитета на магистрата! Но във всички случаи следва да бъде намерена адекватна процедура за търсене на отговорност от провинилите се! В крайна сметка, колкото и високопарно да звучи, става на въпрос за СЪДБИТЕ НА ЖИВИ ХОРА! С това НИКОЙ не трябва да може да се гаври безнаказано!

И с вас съм съгласен. Вие очертавате другата страна на магистратският имунитет и необходимостта от по- ефективен механизъм за снемането му. В случая, обаче ми се струва, че повдигнатата от Вас тема касае ефективността и бързината на дисциплинарните производства, водени от ВСС. В сега действащият Закон за съдебната власт няма изчерпателно уредена процедура за въпросното производство. Глава 14 от закона отделя прекалено много внимание на това кой може да възбуди такова и какви са видовете наказания, но липсват процесуалните норми, по които да се води производството. Мисля, че е уместно ако съответният магистрат, против когото е възбудена "дисциплинарка", е редовно призован, да не се чака явяването му. Той би могъл да даде и писменни обяснения, без да участва пряко в производството.В края на краищата решенията на ВСС са атакуеми пред ВАС ! В сайта на Министерство на правосъдието има проектозакон за изм. на ЗСВ и тече дискусия по предложените промени. Потърсете и изразете и там Вашето мнение, дано някои го прочете !

Be kolega ti s vsichko si saglasen. Pokaji malko harakter nay posle!!!!!

Че те мненията и на двамата колеги съвпадат, как няма да съм съгласен? Какъв характер да покажа, трябва ли напук да споря за неща, в които съм убеден и аз!? Междодпугото защо не напишете и Вашето мнение, току виж с него може и да не се съглася...

Уважаеми колега _|_ ! Проявата на характер се състои и в това, да се съгласиш с доводите на противника. Не мисля, че излишното въвличане в спорове и противопоставянето на другите само заради спорта е удачно. В крайна сметка всеки има право да защити становището си, но така също и да се съгласи, ако отсрещната страна успее да надделее с аргументите. За да се признаеш за победен обаче се иска кураж и доблест. Колцина са тези, които го правят днес? На днешно време мнозина са тези,които предпочитат да посочат проблемите и да се показват големи умници, като дискутират върху това - колко значим е този проблем за обществото. Но това с нищо не помага. Виж да предложиш на обсъждане евентуалното решение на проблема - това вече е нещо съвсем друго. А за това вече изискванията към характера и личността са други. Посочването на проблемите е работа повече на журналистите, а намирането на адекватни решения - е това вече е добро предизвикателство за юристите!