forum.lex.bg

Казуса: Съществуващо ООД с двама съдружници. И двамата желаят излизане от ООД-то. Съществуват задължения към банки в немалък размер. След консултации с адвокати получихме противоположни съвети. Въпроса: Коя от двете процедури би била по-безболезнена от финансово-правна страна и съответно какви са негативите за управителя на конкретното дружество при всяка една? Ако е необходимо мога да дам и детайли.
Благодаря предварително.

...Детайли.

Съществуващото дружество не върви добре и съдружниците смятат, че е по-добре прекратят дейността, проблем са изтеглени кредити от банките. Те са теглени за закупуване на машини за дейността на дружеството. Съответно същите машини са обезпечение по кредитите. Основния въпрос е какво се случва с кредитите след обявяване на фалит и какво след заличаване на дружеството. Двамата съдружници са с равни участия според дружествения договор. Единия е управител според този договор и съответно /така поне казаха адвокатите с които се консултирахме/ при фалит няма право да бъде материално отговорно лице за определен период от време. Съответно същото ли е при прекратяване на дейността.

ПП: Ако има някакви конкретни въпроси за детайли ще отговоря и по-конкретно. Извинявам се за общата информация, но не съм юрист за да мога да бъда по-конкретен спрямо това кои детайли са от значение.

Има много варианти. А обезпеченията в рамките на активи лиса, или извън имуществото на дружеството?

В рамките на активите на дружеството са. Въпроса е ликвидацията дали води до отпадане на ограниченият търговската дейност на управителя след това. Т.е. до каква степен една ликвидация и един фалит съответно на дружеството ще се отрази на следваща дейност от страна на съдружника определено в дружествения договор за управител.

Жокер: при ликвидацията се подразбира, че има достатъчно пари, за да се удовлетворят всички кредитори, вкл. банките. Т.е. няма недоволни. При несъстоятелността (обикновено) парите не стигат за всичко. Ако стигнат - резултатът е както при ликвидация.
Е, как мислите при този жокер?

gripenbg написа:В рамките на активите на дружеството са. Въпроса е ликвидацията дали води до отпадане на ограниченият търговската дейност на управителя след това.

Хайде още един жокер.Не съществуват ограничения за лицето , което е управител да осъществява търговска дейност(може да е съдружник, може да е акционер и т.н.).Съществува ограничение да бъде управител/член на съвета на директорите в АД,ЕТ, в 2 годишен срок от Решението , с което е обявено в несъстоятелност(фалит-както го наричате) дружество , което е управлявал , но само ако са останали неудовлетворени кредитори.Тоест останали за задължения , който не са погасени.
Така , че опасенията Ви са неоснователни , ако е правилна преценката , че дружеството има достатъчно имущество да покрие задълженията.
При всички случаи според мен , ако отношенията са принципно безспорни и няма да има проблем с дълговете е да се прави процедура по ликвидация.Във всички случаи ще е по-бързо и по евтино.
Не проявявайте самодейност , ползвайте услугите на адвокат.

Успех!

Благодаря за отделеното време, ползването на адвокат е задължително, но исках да имам някаква обща ориентация и странично мнение.