forum.lex.bg

Да няма срокове за раследванията и пред съда да могат да се представят доказателства, събрани от редови полицаи. Това предлагат експерти от Австрия и Холандия, които работят по европроект на българската прокуратура, финансиран с 800 хил. евро от ФАР. Според тях в България трябва да има единен регистър на всички банкови сметки и да се ограничи плащането в брой при сделки с имоти и дружествени дялове.

Според новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК), който действа от една година, разследванията трябва да приключват за два месеца като срокът може да бъде удължен с още четири, а с още повече - само по преценка на главния прокурор. Въвеждането на изискването за бързина при разкриването и доказването на престъпленията беше сочено като основно изискване за членството на България в ЕС и като едно от големите предимства на новия кодекс.

Само от началото на годината обаче главният прокурор Борис Велчев е затрупан с над 8 хил. искания от прокурори от цялата страна да удължи сроковете на разследванията им. Според шефа на прокуратурата във Виена Вернер Плайшл сроковете в България са твърде кратки и ще имат дисциплиниращ ефект, само ако прокуратурата наистина има капацитет да си свърши работата за толкова време. Зам.-главният прокурор Христо Манчев обясни, че трудностите идват от това, че според НПК всяко доказателство, събрано след изтичането на срока, не може да се представи в съда.

Според Плайшл арестът по време на разследването също не трябва да е ограничен. Сега задържането за тежки престъпления е до една година, а в някой случаи до две години. Той обясни, че ако сроковете са твърде кратки, опасен престъпник може да излезе преди разследването срещу него да е приключило. За да не се нарушават човешките права, експертите предлагат съдът да се произнася служебно на всеки 2-3 месеца дали човекът трябва да стои в ареста.

Освен това според Манчев пред съда трябва да се представят всички доказателства, а не само събраните от дознатели и следователи. Европейските специалисти препоръчват и неограничено използване на агенти под прикритие и лансират старата идея на МВР, която на два пъти беше отхвърлена, началниците на "къртиците" да се разпитват вместо тях. Една от идеите е в България да се въведе съдебна заповед за арест. С нея съдията ще задържа обявени за издирване без да е нужно те да се явяват пред него.

Освен прокурори от Австрия, Холандия и България в проекта участват и представители на Министерството на правосъдието и МВР. Засега те не са се ангажирали, че ще внесат в парламента тези поправки в НПК.

Прокурори от Австрия и Холандия предложиха озадачаващи промени в съвсем пресния Наказателно-процесуален кодекс . Една от тях предвижда да отпаднат сроковете в предварителното разследване, тъй като прокуратурата нямала капацитет да ги спазва. Сега срокът е два месеца, като може да се удължи с още четири, а повече - по преценка на главния прокурор.

Предложението е в разрез с досегашната тенденция в наказателния процес за дисциплиниране на предварителното производство. Сроковете в разследването бяха въведени преди седем-осем години, за да сложат край на безвремието, което позволяваше един човек да пребивава в статуса "обвиняем" десет и повече години, без гаранция, че следствието срещу него някога ще приключи. Този механизъм беше успешно използван с цел изнудване при предишните ръководства на прокуратурата. Това струваше на държавата десетки осъдителни присъди в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, а на данъкоплатците - стотици хиляди евро обезщетения, тъй като подобен тип дела са от най-масовите и винаги биват печелени от жалбоподателите. Те обаче ще са нищо пред задаващите се, ако промяната бъде приета.

Аргументът, че сроковете са неподходящи заради недостатъчния капацитет на прокуратурата, не звучи сериозно, освен ако не означава публично признание, че прокуратурата ни е анахронична и неподходяща за прилагане на съвременните закони. Това наистина е големият проблем и за съжаление никакви експерти и проекти не предлагат решение за него.