forum.lex.bg

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
ЗС

dimitrova05 написа:Продажба има, като преди това земята е била под аренда. Да разбирам ли, че не мога да имам претенции, въпреки че нямам предложение от съсобственика за закупуване на частта му?

Чл. 4. (1) Всеки нотариус води:
1. общ регистър;
2. азбучен указател;
3. регистър за записване предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхранение документи и книжа;
4. книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване;
5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;
7. разносна книга.
(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по т. 6 и 7 се пазят десет години, като при изтичане на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.
(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по т. 3 и книгите по т. 4 и 5 се пазят сто години, като при изтичане на срока подлежат на предаване за постоянно съхранение в съответния държавен архив.

Опазване правата и интересите на страните
Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
(2) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.
Чл. 19. (1) Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.
(2) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

jhoro написа:Здравейте!
Първо - да уточня. Доколкото в този (и други форуми) не се прилага разпоредбата на чл. 313 - всички мнения и съвети трябва да се приемат и използват само като такива!
Моя съвет е- обърнете се към адвокат и/или нотариус. Може да сезирате и Нотариалната камара.

В цитирания Чл. 33. е казано, че се представят писмени доказателства. Не става дума за написан на „хвърчащ лист“ текст „предложих, но ми отказаха“, а за нотариална покана!
Наличието (или липсата) на такива документи може да се установи чрез проверка в служебния архив на нотариуса, изповядал сделката.

Чл. 4. (1) Всеки нотариус води:
1. общ регистър;
2. азбучен указател;
3. регистър за записване предаването за пазене, връщането и обявяването на саморъчните завещания, както и приемането и връщането на предадени за съхранение документи и книжа;
4. книга, образувана от нотариалните и други актове и документи, които подлежат на вписване;
5. книга, образувана от нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
6. книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от документи с удостоверено съдържание;
7. разносна книга.
(2) Общият регистър по ал. 1, т. 1 и книгите по т. 6 и 7 се пазят десет години, като при изтичане на срока подлежат на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив.
(3) Азбучният указател по ал. 1, т. 2, регистърът по т. 3 и книгите по т. 4 и 5 се пазят сто години, като при изтичане на срока подлежат на предаване за постоянно съхранение в съответния държавен архив.

Може да се потърси и отговорност от нотариуса

Опазване правата и интересите на страните
Чл. 25. (1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
(2) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) При всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2.
Чл. 19. (1) Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство.
(2) Нотариусът има право на достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

jhoro написа:

dimitrova05 написа:Продажба има, като преди това земята е била под аренда. Да разбирам ли, че не мога да имам претенции, въпреки че нямам предложение от съсобственика за закупуване на частта му?

Според мен сте имали право, но сте изпуснали срока.

kalahan2008 написа:Срокът за оспорване тече от узнаването - трайна съдебна практика.

ivan_lawyer написа:Калахан е прав - за съжаление - има такава практика, сега - казвам - за съжаление, защото в Европейското право такъв член - не съществува.

jhoro написа:

kalahan2008 написа:Срокът за оспорване тече от узнаването - трайна съдебна практика.

Тоест - не е ограничен във времето? Дали - Робинзон Крузо - завръщайки се след 28 години и чак тогава узнавайки ... нещо си, е запазил правата си?

jhoro написа:Доколкото знам, в България (и ЕС като цяло) все още действа нормативна юридическа система, а не казусната такава, като в САЩ.

kalahan2008 написа:На теория е така, но на практика - не съвсем. Всеки практикуващ юрист го знае.

jhoro написа:

kalahan2008 написа:На теория е така, но на практика - не съвсем. Всеки практикуващ юрист го знае.

За съжаление!
И докато тук, по форумите - можем да си пишем каквото искаме, без особени правни последици - в живия живот нещата са по-сериозни!
Станах като Мечо Пух - „Понякога седя и си мисля, а понякога ... просто си седя“!
Изобщо - не мога да приема физическо разпореждане с идеални части! По определение „идеална част от имот“ е лимитирано право на собственост върху целия обект. За разлика от реалната част - тази, която е индивидуализирана с площ, граници и съседи. Продавайки 1/2 идеална част от земята - коя точно част става собственост на купувача? Или той ще може да владее, стопанисва и обработва целия имот?

В този ред на мисли - поставен съм пред следния казус (по юридически), а иначе - козунак.
Същия се явява част от съпружеската имуществена общност - понеже е придобит (закупен) по време на брака. Поради това - аз и съпругата ми притежаваме по 1/2 идеални части от него.
Въпроса ми е - коя точно част е моята, че да я изям???

jhoro написа:В този ред на мисли - поставен съм пред следния казус (по юридически), а иначе - козунак.
Същия се явява част от съпружеската имуществена общност - понеже е придобит (закупен) по време на брака. Поради това - аз и съпругата ми притежаваме по 1/2 идеални части от него.
Въпроса ми е - коя точно част е моята, че да я изям???

jhoro написа:В този ред на мисли - поставен съм пред следния казус (по юридически), а иначе - козунак.
Същия се явява част от съпружеската имуществена общност - понеже е придобит (закупен) по време на брака. Поради това - аз и съпругата ми притежаваме по 1/2 идеални части от него.
Въпроса ми е - коя точно част е моята, че да я изям???

vili_spasova написа:... за начало СИО е бездялова, никой от съпрузите не притежава конкретна идеална част ...

kalahan2008 написа:Този козунак изобщо не е СИО - чл. 22, ал. 2 СК: Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.

kalahan2008 написа:Който го е купил - негов си е.

jhoro написа:Тъй де, ама покупката е направена с общи средства, с персонално недоказуем произход! В брой (кеш или на ръка), а не по банков път!