forum.lex.bg

Здравейте колеги, накратко моят казус е следният:
Един и същ работник на трудов договор има няколко наложени запора в/у трудовото си възнаграждение. Как трябва да постъпи работодателя в такъв случай след като определи секвестируемата част:
вариант 1 - да разпредели секвестируемата част поравно по всички изпълнителни дела??
вариант 2 - да разпредели секвестируемата част съразмерно взависимост от размера на сумата по всяко изп. дело??
Предварително благодаря за помощта и моля да отг. с конкретното основание, поради което считате, че е така, тъй като в ГПК нищо не открих по въпроса?????

Варинат 2, определя се съразмерно, освен ако няма законови основания за предпочитание съгласно чл. 136 от ЗЗД.

Моето колебание беше дали чл. 136 не се прилага само от ЧСИ-то, когато трябва да разпредели сумата м/у взискателите. Т.е. дали чл. 136 се прилага и по отношение на работодателя?

michael_claiton написа:Моето колебание беше дали чл. 136 не се прилага само от ЧСИ-то, когато трябва да разпредели сумата м/у взискателите. Т.е. дали чл. 136 се прилага и по отношение на работодателя?

От значение е единствено за какви вземания са наложени запорите. Ако са от един и същи ред на предпочтително удовлетворение - чл. 136 ал.2, се прилага съразмерността по наложените запори върху възнаграждението, ако са от различни редове от изброените по чл. 136, се ползва посочената от законодателя последователност.

Благодаря ви на всички. Видях и линка.
Все пак у мен продължава да стои съмнението, тъй като никъде не намерих категоричен отговор по въпроса - нито в теорията, нито в практиката, а съм сигурен, че със сигурност има такава.

michael_claiton написа:Моето колебание беше дали чл. 136 не се прилага само от ЧСИ-то, когато трябва да разпредели сумата м/у взискателите. Т.е. дали чл. 136 се прилага и по отношение на работодателя?

Считам, че третото задължено лице няма право да извършва разпределението, то се извършва от СИ. (вж.чл.460,ГПК и следващите).
След получаване на запорното съобщение, в тридневен срок от връчването, работодателят (ТЗЛ) трябва да съобщи на съдебния изпълнител (както и на всеки следващ СИ, изпратил ЗС)- цит.: "...признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции".
Както виждате, задължително е уведомяването на СИ (дори чисто технически), така че всеки следващ СИ ще бъде информиран за предходните запори. Следва СИ помежду си да уговорят разпределението на секвестираната сума.
Леко отклонение... В общия случай ТЗЛ е неквалифицирано лице, как би могло то (в сл. работодател), изземвайки правомощията на СИ, да прецени конкуренцията на запорите, да реши кой взискател и в какъв размер да бъде удовлетворен?!?. А в случай на обжалване на разпределението (което е акт на СИ)- чия отговорност ще бъде ангажирана?!?

tova e istina, no s ogled nepochtitelnoto malchanie, pri vse tezi ukazania, na SI, TZL trjabva da izpalnjava zapornoto ( a tova e ravnosilno na razpredelenie..).
I pat.

P.p. Izv. za latinicata.

poli_g написа:tova e istina, no s ogled nepochtitelnoto malchanie, pri vse tezi ukazania, na SI, TZL trjabva da izpalnjava zapornoto ( a tova e ravnosilno na razpredelenie..).
I pat.

Извинете Поли, може би не Ви разбрах..., но
По отношение "непочтителното мълчание", ТЗЛ ще си носи отговорност, още повече лесно би било установено от всеки СИ, налагащ запор.
Ако приемем, че ТЗЛ направи по свое усмотрение разпределението и започне да превежда определени суми по 2-3 или повече запора, как ще обоснове пред СИ разликата между дължимата според СИ и преведената сума?!?
Становището на ВКС е (не мога да го обективирам с конкретен акт, но лично го чух, споделено от двама съдии), че отдържаната сума в пълен размер трябва да постъпва в една обща сметка, след което СИ да правят помежду си разпределението.
Аз лично мисля, е възможен и вариант, при който СИ след като се споразумеят за разпределението, да определят какви части от запорната сума да постъпват по отделни за всеки СИ сметки, след което да сведат това разпределение на ТЗЛ за изпълнение.

narina написа:....Считам, че третото задължено лице няма право да извършва разпределението, то се извършва от СИ. (вж.чл.460,ГПК и следващите).
След получаване на запорното съобщение, в тридневен срок от връчването, работодателят (ТЗЛ) трябва да съобщи на съдебния изпълнител (както и на всеки следващ СИ, изпратил ЗС)- цит.: "...признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции".
Както виждате, задължително е уведомяването на СИ (дори чисто технически), така че всеки следващ СИ ще бъде информиран за предходните запори.

Това е вярно! И за това подкрепих тезата.

narina написа:Следва СИ помежду си да уговорят разпределението на секвестираната сума.
Леко отклонение... В общия случай ТЗЛ е неквалифицирано лице, как би могло то (в сл. работодател), изземвайки правомощията на СИ, да прецени конкуренцията на запорите, да реши кой взискател и в какъв размер да бъде удовлетворен?!?. А в случай на обжалване на разпределението (което е акт на СИ)- чия отговорност ще бъде ангажирана?!?

И тук се съгласих, само вметнах, че СИ дори и да имат посочената от Вас информация, мълчат( странното е, че неведнъж напоследък точно тук се инициират подобни теми от колеги, но нито един от съфорумните ни братя, вече СИ, не е изразил становище).
По този начин ТЗЛ е принудено да прави самостоятелно разпределение- дейност за която нито е квалифицирано, нито му е в правомощията. А често бива и санкциониран от самите "мълчаливи" СИ .

п.п. На мен пък в практиката ми се е случвало ЧСИ по второ ЗС да иска да му се превежда изцяло, макар да не е в изброените с приоритет вземания, неговия запор.

poli_g написа:... само вметнах, че СИ дори и да имат посочената от Вас информация, мълчат( странното е, че неведнъж напоследък точно тук се инициират подобни теми от колеги, но нито един от съфорумните ни братя, вече СИ, не е изразил становище).
....

Сега вече Ви разбрах! - за чие "непочтително мълчание" си говорим ...
Твърдо се присъединявам ...

Мога да го направя дори по-цветно.
Наскоро присъствах на семинар - нищеха се реални проблеми на ЧСИ. Моето нездраво любопитство към практиките на ЧСИ беше породено точно от ..."практиките" на ЧСИ - търсех си "дупчици"... , но май открих кратери!
А ето така изглеждах след реплики от типа:
- От къде на къде ще го присъединявам (друг взискател), ми то накрая за моя няма да остане ...
- Ха! ми аз ако трябва да го правя по процедура (призоваването),... че колко трябва да го чакам - няма да губя година, я!
- Аааа, не, не ..., то решението на делото по "Кушлев" може да не излезе и след три години, че аз толкова ли да чакам?!?
и др. от този род, оставящи горчив вкус.

А ВКС чрез устата на съдията на няколко пъти със странна интонация в гласа казваше "Колеги...колегиии... очаквайте скоро решения по въпросите за отговорността Ви.... очаквайте и тогава ще видим...."

poli_g написа:По този начин ТЗЛ е принудено да прави самостоятелно разпределение

Продължавам, обаче, да твърдя, че не може да бъде принуждавано ТЗЛ да прави разпределението по своя преценка и че именно ако го направи - би носило отговорност. Достатъчно е да уведоми следващия по ред СИ, че е готово да превежда точно указана сума на точно определна сметка.

Здравейте, съветвам Ви да прочетете правно обоснованото становище на КЧСИ досежно въпроса.