forum.lex.bg

Здравейте.
Въз основа на запис на заповед, е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по чл. 417 ГПК за 1000 лв. Присъждат се и 300 лв. разноски / адв. възн и ДТ/
Докато длъжникът възрази, ЧСИ-то събира сумата.
Длъжникът възразява в срок и изпълнението се спира, ама както казах сумата е събрана от ЧСИ и е предадена на заявителя. Съдът въз основа на Възражението, указва на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК и такъв е предявен в срок.
В исковото производство, се установява, че длъжникът е изплатил половината от дължимата сума още преди подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК, а пък остатъка е събран от ЧСИ - то /че и надвзет/. Тъй като съдът приема, че вземането е погасено чрез заплащане, съдът отхвърля иска /явно този състав приема становището, че не се гледа само дали към момента на издаването на ИЛ вземането е съществувало, а се гледа и в хода на процеса дали е заплатено - така е като още не е излязло ТР /. Тъй като плащанията са извършени преди завеждането на иска по чл. 422 ГПК, съдът позовавайки се на 78, ал.2 ГПК / че ответника не е дал повод да се заведе иска/ отхвърля искането на ищеца за присъждане на разноски / адв. възн., ДТ и възнагр ВЛ/. Правилно ли е това според Вас? Ами ако ишщецът не бе предявил иск по чл. 422 ГПК - съдът щеше да обезсили ИЛ и длъжникът нямаше ли да може да си иска обратно онези 500, които е дължал и които му е взел ЧСИ въз основа на ИЛ? Така че ми е много чудно това относно разноските. Някой може ли да ми посочи практика на ВКС по въпроса! Благодарности.

Подред:
При 1000лв. вземане, което е и спорно, трикратен размер на възнаграждението ? Почти мога да се обзаложа, че тези дни, когато излезе ТР, щото вече му е време да бъде публикувано) - параграф 2 от наредба 1 ще отлети в небитието образно казано.
В изпълнението- ПДИ се изпраща едновременно с искането за обезпечение. Е, как сколасахте да съберете вземането, ако действията са извършени с оглед ГПК?
Като споменах ГПК, къде по ягодите изпратихте чл. 235 от същия? Това няма отношение към разноските- за тях важно е фактическото положение към дата на завеждане на заявлението. Вярвам в тази насока ще бъде постановено и ТР на ВКС.
По въпроса с разноските- освен вметката за прекомерност, Кредиторът-Заявител не е ли имал знание, че половината от дълга е погасена чрез плащане преди депозиране на заявлението? Какво попречи да бъде почтен и да признае този факт още в заявлението.

Тъй като плащанията са извършени преди завеждането на иска по чл. 422 ГПК, съдът позовавайки се на 78, ал.2 ГПК / че ответника не е дал повод да се заведе иска/ отхвърля искането на ищеца за присъждане на разноски / адв. възн., ДТ и възнагр ВЛ/

Нещо не разбрах- съдът е приел, че ответникът не дължи никакви разноски, защото вземането е погасено чрез плащане преди завеждане на иска по 422, но след заявлението? - това би било неправилно и му се следва жалба, защото заявлението по 410 е едно цяло с иска по 422.
Принципно, на ищецът ще бъдат присъдени съответните на уважената част направени по делото разноски, но и ответникът има право на такива, съгласно чл. 78, ал.3( предявили сте иск за 1000лв. с ясното съзнание, че част от сумата по ЗЗ е платена преди заявлението - ще бъде санкциониран ищеца).

Отмениха ли § 2?
Не, сигурно има проекто-решение.