forum.lex.bg

Нормално ли е с частен документ да се "удостоверяват" събития и чужди изявления?

Съгласно ГПК частният подписан документ установява само изявлението на лицето, което го е подписало - нищо друго, особено пък чужди волеизявления или факти.

И аз така си мислех, но се оказа че българският съд е на друго мнение.
А мнението му е в мотивите на едно окончателното решение на пловдивския окръжен съд, потвърждаващо обжалвано решение на пловдивския районен съд.
С него е уважен установителен иск за съществуване на вземане, а всички доказателства на ищеца са частни документи, в които авторите им свидетелстват за чужди действия, чужди изявления и за датите на извършването им.

Вероятно не е оспорена истинността на документите, но няма как да Ви отговоря точно в конкретния случай, без да съм прегледала делото.

И аз така си мислех, но се оказа че българският съд е на друго мнение.

Ми прав е да е на друго мнение. Частният документ обвързва съда (има обвързваща доказателствена сила) относно това, че изявлението е направено от издателя, а иначе може да установява какво ли не, наред с останалите доказателства и правилата на, да го наречем, житейската логика.
Никъде няма общо правило, че с изявления на едно лице, писмени или устни, не може да се доказват действия на друго лице.

Най-добре дайте повече подробности.

Най-вероятно става дума за косвено доказателствено средство, съдържащо сведения за релевантния за спора факт, което съдът е обсъдил наред с останалия доказателствен материал. Няма нищо смущаващо. Пълно и главно доказване на спорния факт може да се постигне и с косвени доказателства, стига същите да водят до безпротиворечивост в изводите за осъществяване на главния факт.

Оставям встрани въпроса, дали страната срещу която е представен "този частен диспозитивен документ" е провела защитата си навреме, като един от способите е бил да възрази срещу достоверността на датата на издаването му - чл.181 ГПК.

Ааа Портокалче, няма да се съглася с теб! Според Влахов свидетелските показания не могат да се дават в писмена форма (под формата на декларации, обяснения и всякакви такива щуротии) и се явяват недопустими в процеса, доколкото има предвиден друг ред за събиране на тези доказателства. В този смисъл аз оставам с такова впчеатление от питането, че са съставени частни документи в които са обективирани свидетелски показания. Още повече, че частния документ се ползва с доказателствена сила относно идателя, но не и съдържнието - пак Влахов

Ако частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя факти - се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ако удостоверява изгодни за автора факти, надали само въз основа на него, без да са налице и други доказателства, съдът ще приеме за осъществени удостоверените факти.

Не, казвайте надали колега, че ми се е случвало ВРС да приема, че има извършено плащане само въз основа на твърденията на ответника! Без нито една хартийка, която да навежда, че има плащане... хубаво, че има ВОС

Според Влахов свидетелските показания не могат да се дават в писмена форма (под формата на декларации, обяснения и всякакви такива щуротии) и се явяват недопустими в процеса, доколкото има предвиден друг ред за събиране на тези доказателства. В този смисъл аз оставам с такова впчеатление от питането, че са съставени частни документи в които са обективирани свидетелски показания.

Така е не само според Влахов, Пловдивският окръжен съд също го знае това, сигурна съм. Само че не всеки свидетелстващ частен документ е съставен с цел да се представи пред съда, че да го квалифицираме като свидетелски показания.

Още повече, че частния документ се ползва с доказателствена сила относно идателя, но не и съдържнието - пак Влахов.

Писах вече - липса на задължителна доказателствена сила не е същото като забрана за установяване с тях.

Ако удостоверява изгодни за автора факти, надали само въз основа на него, без да са налице и други доказателства, съдът ще приеме за осъществени удостоверените факти.

Именно. Никъде не пише нито кой е авторът - може да е и трето за делото лице, нито кои са фактите.

Ако частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя факти - се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Да, с уточнението, че не е обвързваща според мен.

Имам един въпрос относно доказателствена сила на документ, виждам, че има вещи хора, ако може да ми отговорят как стои въпросът с доказателствената сила на банковите месечни извлечения, които ни пращат по пощата. Те са без подпис и печат на банката и наскоро чух от една позната адвокатка, че имало случаи пред съда, когато клиент се позовава на банково извлечение, самата банка, която го е издала, да се отрича от него.

Виж чл.182 от ГПК

neutralen написа::roll: Виж чл.182 от ГПК

Погледнах го чл. 182, но не мисля, че е точно по въпроса ми...

Прав е neutralen за чл. 182 ГПК - отговорът на въпроса Ви се съдържа в тази разпоредба.

Давам малко подробности:
- става въпрос за протокол на заседание, който не личи да е съставен специално за съда;
- автор е трето лице /което не е член на заседаващия орган/;
- оспорване на истинност не може да се направи /а и ПОС отказа/ - все пак е частен документ;
- няма противоречивост с други документи /нито подкрепа от такива/ - по делото този документ е единствения, касаещ релевантния факт /дали е взето решение с определено съдържание/.
Съмненията ми идват от това, че въпреки липсата на изрична забрана за установяване на обстоятелства с частни документи, все пак техните съставители не носят никаква отговорност за свидетелствата си. Свидетелите и длъжностните лица носят наказателна. Някак не ми се вижда редно да им се вярва еднакво!

nmitova написа:Прав е neutralen за чл. 182 ГПК - отговорът на въпроса Ви се съдържа в тази разпоредба.

Да поясня малко за какво става въпрос, за да разберете какво всъщност питам. Въпросът е не за доказателствената стойност на наличното в счетоводни книги, което е намерило израз и в дадено извлечение, а за доказателствената стойност на извлечението, когато има разминаване между извлечение и счетоводни записи. Има конкретен случай, при който банка твърди, че даден клиент има определено задължение по дадена сметка отпреди няколко години. Самата банка обаче тогава, за онзи месец, през който сега твърди, че е възникнало задължението, е изпратила извлечение, в което пише, че няма задължение, после със задна дата нещо са мърляли и променяли банковите служители в записите по сметката. Проблемът е, че това извлечение е просто напечатано на лист хартия на принтер, и няма нито подпис на лицето, което го е съставило, нито печат на банката. А вече е имало случаи в подобни ситуации банката да отрича, че е издала този документ, дори има зафиксиран случай на цинично изявление на банков служител, че клиентът можел да си напише такова нещо на Уърд!??!

Да поясня малко за какво става въпрос, за да разберете какво всъщност питам. Въпросът е не за доказателствената стойност на наличното в счетоводни книги, което е намерило израз и в дадено извлечение, а за доказателствената стойност на извлечението, когато има разминаване между извлечение и счетоводни записи. Има конкретен случай, при който банка твърди, че даден клиент има определено задължение по дадена сметка отпреди няколко години. Самата банка обаче тогава, за онзи месец, през който сега твърди, че е възникнало задължението, е изпратила извлечение, в което пише, че няма задължение, после със задна дата нещо са мърляли и променяли банковите служители в записите по сметката. Проблемът е, че това извлечение е просто напечатано на лист хартия на принтер, и няма нито подпис на лицето, което го е съставило, нито печат на банката. А вече е имало случаи в подобни ситуации банката да отрича, че е издала този документ, дори има зафиксиран случай на цинично изявление на банков служител, че клиентът можел да си напише такова нещо на Уърд!??![/quote]

Искате да кажете, че т.нар. "банково извлечение" без подпис на лицето, което го е съставило, не е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като не е съставен в съответната изискуема форма, поради което няма доказателствена сила.

nmitova написа:Да поясня малко за какво става въпрос, за да разберете какво всъщност питам. Въпросът е не за доказателствената стойност на наличното в счетоводни книги, което е намерило израз и в дадено извлечение, а за доказателствената стойност на извлечението, когато има разминаване между извлечение и счетоводни записи. Има конкретен случай, при който банка твърди, че даден клиент има определено задължение по дадена сметка отпреди няколко години. Самата банка обаче тогава, за онзи месец, през който сега твърди, че е възникнало задължението, е изпратила извлечение, в което пише, че няма задължение, после със задна дата нещо са мърляли и променяли банковите служители в записите по сметката. Проблемът е, че това извлечение е просто напечатано на лист хартия на принтер, и няма нито подпис на лицето, което го е съставило, нито печат на банката. А вече е имало случаи в подобни ситуации банката да отрича, че е издала този документ, дори има зафиксиран случай на цинично изявление на банков служител, че клиентът можел да си напише такова нещо на Уърд!??!

Искате да кажете, че т.нар. "банково извлечение" без подпис на лицето, което го е съставило, не е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като не е съставен в съответната изискуема форма, поради което няма доказателствена сила.[/quote]

Не, аз нищо не искам да кажа, а се опитвам самият аз да разбера какъв е статутът на тези съобщения, които изпращат банките ежемесечно, и явяват ли се изобщо документи, и могат ли да служат за каквото и да било пред съда, и така нататък, като нямат подпис и печат.

Извлечението не е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, след като не е съставено в съответната форма и не е подписано.

С малко уточнение, ако позволите.
Извлечението от движение по сметки не е официален документ по см. на чл.179 ГПК, а частен диспозитивен документ, изхождащ от страната, която черпи изгодни за себе си факти. НО само, ако съдържа реквизитите - да има дата и подпис на автора му.
След като твърдите, че липсват част от реквизитите на този документ, то същият не е такъв по смисъла на чл.180 ГПК и, ако не е оспорен навреме от насрещната страна, задължава съдът да го вземе предвид и да го обсъди в мотивите на акта си с останалия доказателствен материал. Не оспорването му от страната, срещу която е представен, се презумира на мълчаливо съгласие с обективираните в него изявления/отбелязвания.
Това, най-общо.