Re: кредит с ОЛП на БНБ
Публикувано на:
14 Окт 2013, 15:14от enter
Поредното решение срещу банка заради ненамалена лихва, въпреки клаузите в договора(юриборът се срина, а лихвата не е намалена)
"Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 11.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
*** РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8684 по описа на *** за 2012 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, пл. „***” 7, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 9743.48 лева, представляваща неправомерно начислена и платена без основание от ищеца лихва по Договор за банков кредит № *** от 30.04.2008г. за периода от 30.04.2008г. до 15.06.2012г., заедно със законната лихва от датата на поддаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата има сключен с ответника Договор за кредит № *** от 30.04.2008г. за сумата от 42700 евро със срок на издължаване до 20.05.2043г. Съгласно чл.4 от Договора размерът на ГЛП за съответния период на олихвяване се формирал от сбора на следните два компонента: базисен лихвен процент явяващ се променлива величина и съгласно договора представляващ едномесечен ЕURIBOR в размер на 4, 359% към момента на сключване на договора и 2,341% фиксирана надбавка, която е постоянна величина. От края на 2008г. равнището на индекса ЕURIBOR бележело спад, но банката не е намалила ГЛП. С протокол № 38/14.10.2008г. УС на банката приел, че ГЛП ще включва и допълнителен компонент – премия. Ищцата счита, че в договора и в предоставените й при сключването му ОУ на банката, няма клауза за едностранно изменение начина на формиране на ГЛП, като дори и да са последвали изменения на ОУ, те не я обвързват. В договора било предвидена възможност за увеличение на БЛП на основание промяна на 1м EURIBOR, но не и възможност за едностранно изменение на модела на формиране на ГЛП. Твърди се още, че Комисията за защита на потребителите се е произнесла относно съществуващи в ОУ на банката неравноправни клаузи по предоставени от нея ипотечни кредити на физически лица. Такива неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.13 от ЗЗП била т.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит. Сочи, се че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, предвид което след като сумите по кредита са получени по силата на една нищожна клауза ищцата счита, че е налице неоснователно обогатяване от страна на банката и сумите следва да й бъдат възстановени. Ищцата редовно внасяла дължимите по кредита вноски. При проверка на движението по сметката си установила, че банката е изменила формулата, по която се образува ГЛП, без да я уведоми, като е добавена нова трета компонента – премия в размер на 4 %.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че банката е предприела действия по актуализиране на БЛП по вече отпуснати кредити, включително този на ищцата. За промените в лихвените проценти същата била уведомена съгласно чл.11.1.1, раздел II от Договора, както и с изрично писмо. Определянето на годишния БЛП се осъществявало от УС на банката по правилата на Общите условия по ипотечни кредити на физически лица и при условията на Раздел II, т.11.1 до т.11.2. от Договора. БЛП, който важал за кредита на ищцата подлежал на актуализиране от УС, като се отчита промяна в лихвения индекс, цените на кредитните пазари и рисковите условия. С промяната на БЛП от УС на банката автоматично се променяли и т.4.1 до 4.5 от Договора, като ищцата е получила уведомленията. В този смисъл било налице предварително съгласие на кредитополучателя за едностранно изменение от страна на банката на дължимия лихвен процент. Едната компонента на ГЛП е БЛП, но той не се покривал с индекса, а последният служи като основа на БЛП. В случая била осъществена хипотезата на т.11.1.3 от Договора, като добавената премия не била нова клауза и не представлява едностранно изменение на договора. Представителят на ответника счита за неприложима в случая разпоредбата на чл.143,т.13 от ЗЗП, посочена в исковата молба, както и тази на чл.143, т.10 от ЗЗП. На следващо място счита, че изменението на Общите условия обвързва ищцата по силата на заключителната разпоредба на ОУ, с които последната е запозната и е приела, както и по смисъла на чл.9 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор, обстоятелството на сключения между тях Договор за банков кредит № *** от 30.04.2008г., по силата на който банката ответник е предоставила на ищците кредит в размер на 42700 евро за закупуване на недвижим имот. Съобразно договора годишният лихвен процент е формират като базисен лихвен процент по т.10.3 и 10.4 от ОУ, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на договора като 1м EURIBOR, в размер на 4.359 % и надбавка в размер на 2,341 %, или общо ГЛП в размер на 6.70 %. Съгласно чл.11.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща лихви, изчислявани при годишна базам съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка,а съгласно т.11.1.1 приложимия към съответния период на олихвяваване от действието на договора базисен лихвен процент се определя от УС на банката или оторизирани от него органи въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.10.3 и т.10.4 от Условията на Булбанк АД, неразделна част от договора. Съгласно т. 11.1.2. с промяната на действащия към съответния период на олихвяване БЛП, лихвените условия по т.4.1 до 4.5 от договора се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора. Съгласно т.11.1.3 от договора при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на същата точка. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
От ищеца са представени Условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити от 2007г., неразделна част от договора, които не се оспорват от страните. От ответника с представени актуалните Общи условия, при които *** АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, чието съдържание също не се оспорва от страните.
Представено от ищцата е извлечение от Протокол № 27 на Комиссия за защита на потребителите от 21.06.2010г., в който са обективирано решение, че Общите условия за предоставяне на изпотечни кредити на физически лица от „***” АД съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, които са посочени в решението.
От ответника е представено писмо до ищцата,с което я уведомява че на основание решение на УС, считано от 15.06.2009г. е увеличен действащият лихвен процент по нейния кредит вследствие н аувеличение с един процентен пункт на БЛП.
Съгласно справка за движението на годишния лихвен процент по Договор за банков кредит № *** от 30.04.2008г. същият в различни периоди е приемал различни величини между 6.70 % и 7.82 %.
Представени са лихвени листи за кредита и информация за сметката на ищцата за периода от 01.01.2007г. до 05.09.2012г.
Съгласно Протокол № 38/14.10.2008г. управителният съвет на банката е взе решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент , формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR) или друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка. В т.6 от решението е постановено проемените да се прилагат спрямо заварени договори за кредит по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката въз основа на проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие.
Съгласно протокол № 40 от 22.10.2008г. е взето решение от УС за одобряване увеличение със 100 базисни пункта на прилаганите лихвени проценти по всички кредити на физически лица, отпуснати с договори, в които съществува клауза даваща право на УС да направи такова увеличение.
Съгласно протокол № 14 от 01.04.2009г. е взето решение от УС да се повиши премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, както и като непротиворечащо с останалия доказателствен материал, се установява, че размерът на дължимата лихва по кредита до датата на депозиране на исковата молба 15.06.2012г., като размера на ГЛП е определен като сбор от базовия лихвен процемт (в случая 1м EURIBOR) и договорена фиксирана надбавка е 6184,74 евро. Размерът на начислената от банката и изплатена от ищцата лихва до датата на депозиране на исковата молба е 11166,50 евро, като разликата между двете суми е 4981,76 евро. Установява се още, че индексът на потребителските цени от НСИ за периода април 2008г. до декември 2009г. е претърпял изменение с повече от 0,5 процентни пункта за част от месеците; курсът лев/евро непроменен; средният лихвен процент по депозити нараства през м. декември 2008г. в сравнение с декември 2007г.; в периода от 2007г. до средата на 2009г. надбавката за кредитен риск в България се повишава; търсенето на кредитен ресурс на банките в периода 2009г.-2011г. нараства, като се увеличават изискванията на Централната банка за отпускане на заемни ресурси. Предвид финансовата криза води до намаляване на притока на външни капитали, по-слаба инвестиционна активност, забавяне растежа на кредитирането. Понижението на международните цени се отразява на по-ниските цени на българския внос и износ. Това е причина за спадане на пазарния индекс EURIBOR. Промяната на изброените пазарни фактори води до допълнителни разходи по вече предоставените заеми.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът също кредитира изцяло по-горните съображения, се установява, че при съобразяване разпоредбата на т.11.1.3 от Договора, т.е. когато ГЛП пада под 6,700 % поради намаляване на БЛП разликата между дължимата лихва по кредита до датата на депозиране на исковата молба, като ГЛП е определен като сбор от БЛП и фиксирана надбавка от 6184,74 евро и изчислената съгласно т.11.3.1 е в размер на 5140,07 евро. В тзои случай разликата между реално платената лихва от 11166,50 евро и изчислената съобразно т.11.3.1 е -158.30 евро съгласно първия вариант на заключението. Съгласно втория вариант, когато лихвата е изчислена при ГЛП от 6,700 % разликата между платената е лихвата при ГЛП от 6,700 % е -102.19 евро.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че е заплатил претендираните суми на ответника, а последният следва да докаже наличието на правно основание за плащането.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи, че претендираната сума от 9743.48 лева, представляваща равностойността на 4981,76 евро е платена от ищцата като лихва по договора за кредит.
Съдът намира горното плащане за направено без основание по следните съображения.
Установи се по сключения договор за кредит, че уговорената лихва за периода на договора се формира от два компонента: базисен лихвен процент и надбавка. Съгласно разпоредбата на чл. 11.1.1. от договора базисният лихвен процент се определя въз основа на конкретно посочения индекс, който в настоящия случай е установен в т.10.3.2 от Условията по кредити за физически лица, като едномесечен EURIBOR – равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня., предхождащ първия работен ден на следващия месец.
Установи се от Протокол № 38/14.10.2008г., че управителният съвет на банката е взел решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент , формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR) или друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка. С посоченото решение банката едностранно изменя начина на определяне на БЛП, като освен обявения при сключването на договора EURIBOR, представляващ променлива величина, е добавила е добавила и още един компонент – премия, за каквато страните не са постигнали съгласие. Отделно от това, съгласно т.6 на същото решение, обективирано в Протокол № 38/14.10.2008г, е прието промените да се прилагат спрямо заварени договори за кредит по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката въз основа на проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие. Доказателства за прието решение за прилагане на приетите изменения спрямо процесния договор, както и за постигнато между страните съгласие, не са ангажирани. Съдът намира, че в настоящия случай не става дума само за промяна на Общите условия, а за промяна на реда и начина на изчисляване на БЛП така, както са уговорени в договора, чието индивидуални разпоредби имат приоритет над разпоредбите на Общите условия.
По отношение на разпоредбата на чл.11.1.3 от договора, с която е договорено, че ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт, съдът намира същата за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата дава легално определение на неравноправна клауза в договор, което включва в себе си следните белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В настоящия случай възможността ГЛП да бъде променян само в посока на увеличаване при промяна на пазарните условия, но не и в посока на намаляване, е във вреда на потребителя, какъвто се явява ищеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на страните, като дава приоритет на правата на едната страна, при това на икономически по-силната такава.
Доколкото в чл.11.1 и 11.1.1 и 11.1.2 е договорен начинът на формиране на ГЛП, БЛП и обстоятелството, че последният представлява променлива величина, съобразена с индекса EURIBOR, не може да се приеме, че ГЛП се фиксира в размера по т.4.1а съобразно чл.11.1.3, като се изключи само възможността да се увеличава размера му съобразно променените пазарни условия. Съдът намира, че клаузата е единна и същата в цялост се явява неравноправна и като такава е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че за банката не се е породило право да измени ГЛП поради промяна в пазарните условия, макар и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза да се установи наличието на такава промяна. Както беше изложено по-горе, за банката не съществува право по процесния договор да добавя и нова компонента премия във формирането на БЛП, но дори и да се приеме, че същата не е нова компонента, а е част от уговореното право да се изменя ГЛП съобразно изменените пазарни условия, то предвид нищожността на клаузата на чл.11.1.3, то банката е изменила лихвения процент без правно основание за това.
От съдебно счетоводната експертиза се установи, че ищците са заплатили като лихви по процесния договор за кредит до датата на депозиране на исковата молба сумата от 11166,50 евро. За същия период дължимата лихва, изчислена като размера на ГЛП е определен като сбор от базовия лихвен процент (в случая 1м EURIBOR) и договорена фиксирана надбавка е 6184,74 евро. Съдът намира, че именно тази е дължимата сума, предвид че съгласно разпоредбите на чл.11 от договора във връзка с чл.10.3 от условията към БЛП е променлива величина, която се актуализира ежемесечно съобразно с индекса EURIBOR. В този смисъл разликата между изплатената и дължимата лихва в размер на 4981,76 евро е платена без основание и подлежи на връщане. Равностойността на 4981,76 евро е търсената от ищцата сума от 9743.48 лева.
С оглед горното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на ищцата направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 389.74 лева, 300 лева депозит за вещо лице и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ***ят районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, пл. „***” 7 да заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 9743.48 лева, представляваща неправомерно начислена и платена без основание от ищеца лихва по Договор за банков кредит № *** от 30.04.2008г. за периода от 30.04.2008г. до 15.06.2012г., заедно със законната лихва върху нея от датата на поддаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, пл. „***” 7 да заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1289,74 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните."
.Впоследствие разбрах,че не е проблем да ми изкарат РЛЛ на момента но вече дадох молбата ще почакам малко