forum.lex.bg

Здравейте на всички!
Искам да помоля за помощ при решаването на един казус, тъй като аз нещо не успявам да се справя.
Ето го и него :

Двама братя са съсобственици на къща, която са отдали под наем с писмен договор за детска градина. Срокът на наемния договор е изтекъл, а последните месеци наемателят е престанал да плаща наем, което той обяснява че е заради подобрения в детски кът, които е направил.

Наемателите като ищци завеждат дело за опразване на детската градина. Единият брат Емил сам се представлява пред съда, а другият Иван има адвокат.

Наемателят в отговора на исковата молба предявява насрещен иск общо за 3000лв. или по 1500лв. срещу всеки от ищците за извършени от него подобрения в имота.

Наемодателят Емил, който се представлява сам възразява срещу претендираната спрямо него сума за подобрения като посочва, че точно толкова лева му се дължат от наемателя за наем, иска компенсация на двете суми и сочи доказателства, че неплатения наем и извършените подобрения напълно съвпадат по стойност. Освен това претендира да му се заплати и мораторна лихва на неплатения наем, която до завеждане на делото е 100лв., както и лихва на присъдената сума от завеждане на делото до изплащането й.

Адвокатът на другия наемодател Иван възразява, че производството е по бързата процедура, поради което са недопустими както насрещни искове така и възражения за извършени подобрения в имота.

Съдът приема, че щом като има претенция за неплатен наем от единия от ищците делото не следва да се разглежда по бързата процедура и събира доказателства за цената на подобренията и размера на неплатения наем, който съвпадат по стойност.

В решението си съдът

-осъжда наемателя да опразни имота и го предаде на двамата наемодатели

-осъжда наемодателя Иван да плати на наемателя 1500лв. цена на извършени от него подобрения и

-осъжда наемодателя Емил да плати на наемателя 1500лв. цена на извършени от него подобрения, но осъжда и наемателя да плати на наемодателя 1500лв. неплатен наем и компенсира двете насрещни вземания. Съдът отхвърля претенцията за мораторна и законна лихва, компенсирайки насрещните вземания.

Съобщението за решението получават и двамата братя.

Емил, който няма адвокат своевременно обжалва решението.

Иван, който има адвокат, мисли че адвокатът му ще се погрижи за узнаване на съдебното решение или ще бъде уведомен отделно и отива в кантората му едва след като срока за обжалване е вече изтекъл.



Въпроси:

1.По коя процедура следва да се разглежда делото- обикновена или бърза и защо и с оглед на това допустими ли са насрещен иск и възражения за подобрения.
2.От кога тече срокът за обжалване при получаване на съобщение за решение от страната, ако тя има ангажиран адвокат по делото. Изпуснал ли е срока за обжалване Иван.
3.Другари ли са по делото за опразване братята съсобственици Иван и Емил. Обикновени или необходими.

4.Ако Иван е пропуснал срока за обжалване, а делото е висящо по жалба от съсобственика му Емил какви възможности има пропусналия срока.

5.Какъв вид е неправилността на съдебното решение, с което уважава претенцията за подобрения - нищожно, недопустимо или просто неправилно.

6.Обвързан ли е съдът с възраженията в жалбата, ако решението е недопустимо и може ли съдът сам да констатира недопустимостта по висящо пред него дело.

Благодаря предварително!

Всичко това е много хубаво, но ми е интересно как съдът е решавал без представен договор/и за наем. Тази съдебна система съвсем се е разпищолила! Как без договор е разбрал, че същият е развален поради неплащане на цената? Откъде е знаел, че въпросът с подобренията не е обсъден в договора?
Иначе по решението може учебник да се напише. Само не разбрах дали "компенсиране" е в условието или ти си го измисли?
Хубав би бил следните въпроси към студентите:
По така дадената задача:
1. възпроизведете съдържанието на договора;
2 възпроизведете единствено възможния процесуален ход на процеса за да се стигне до това решение на съда.

ivanov_p написа:Всичко това е много хубаво, но ми е интересно как съдът е решавал без представен договор/и за наем. Тази съдебна система съвсем се е разпищолила! Как без договор е разбрал, че същият е развален поради неплащане на цената? Откъде е знаел, че въпросът с подобренията не е обсъден в договора?
Иначе по решението може учебник да се напише. Само не разбрах дали "компенсиране" е в условието или ти си го измисли?
Хубав би бил следните въпроси към студентите:
По така дадената задача:
1. възпроизведете съдържанието на договора;
2 възпроизведете единствено възможния процесуален ход на процеса за да се стигне до това решение на съда.

Само не разбрах дали "компенсиране" е в условието или ти си го измисли? - Този казус ни го дадоха на едно упражнение и такава беше формулировката. Иначе има доста неясноти, които тотално ме объркват и разколебават

На компенсирането му казваме прихващане.
По договорът. По дадената задача същият е бил подписан от двамата съсобственици, ако беше само от единият той трябваще да води делото. В договора не е коментирана съдбата на подобренията и затова е приложено общото правило, че се прихващат от наема. Месеците за които не е платен наемът са повече от уговорените месеци като причина за разваляне на договора и именно за това договорът се приема за прекратен и се иска опразване.
По делото. Започната е като бързо производство и няма възможност да премине по общия ред, както беше по стария ГПК. Това означава, че при представяне на иска, наречен "насрещен" от страна на ответника, съдът е трябвало да го отдели в отделно производство и то заедно с възражението на Емил. Тук имаме иск от наемателя и възражение за прихващане от наемодателят (прастически винаги е обратното). Възможен ли е този ред обаче предвид хипотезите на чл. 230 и 21 от ЗЗД или трябва да се прилагат по аналогия други норми? Според мен не е възможен като основен иск, а само като насрещен, а въпреки че е озаглавен "насрещен иск" по своята правна същност е основен, защото не може да се предяви насрещен иск за подобрения срещу иск за опразване, но да съм сигурен трябва да почета малко.

След като делото е завършило с решение следва, че ищците не са обжалвали определението на съда за приемане за съвместно разглеждане и на другия иск и възражението за прихващане срещу него, повтарям възражение, а не иск за наеми. Въпреки липсата на обжалване (частна жалба) решението е недопустмо по отношение на иска за подобрения и възражението за прихващане и допустимо и правилно в частта си за опразване на имота.

При бързите производства срокът тече от датата на последното заседание, а не от получаване на призовките. но там може да обжалва наемателят. Иначе и двамата братя губят правото да обжалват недопустимото решение относно иска за подобрения и прихващането им с наеми и то се валидира.

По нататък:
1.Братята са необходими другари както по бързото производство за опразване, така и по иска за подобрения.
2. Горе съм писал, че и двамата са изтървали срока без да видя, че в условияето Емил е обжалвал в срок. Мисля, че това не ползва брат му, който е пропуснал срока.
След като при необжалвано недопустимо решение влиза в сила според мен съдът не може да прогласява служебно недопустимост, макар да има и обратни мнания и то юристи на много по-високо ниво от моето.

Включвам се и аз в подкрепа на твърдението, че двамата братя са необходими другари и в този ред след като са такива в случай, че решението бъде обжалвано от един необходим другар, страни пред въззивната инстанция стават и останалите другари. Защото всички факти спрямо необходимите другари се явяват общи. Така извършените от някои необходими другари действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари (чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК). Поради което, ако един от другарите ответници признае иска, съдът не може да уважи иска само спрямо него, а да го отхвърли спрямо останалите, респ. ако решението бъде обжалвано от един необходим другар, страни пред въззивната инстанция стават и останалите другари.

Благодаря ви!