Казус моля помогнете

Моля, ако някой има представа как да реша този казус да ми пише. Не мога да се справя
Благодаря предварително!
Производство по реда на чл.218а, б. „а” ГПК е образувано по касационна жалба на ЦКБ „АД” – гр.С. срещу въззивно решение от 10.01.2002 г. по гражд.дело 766/2002 г. на апелативния съд – гр.В.. Оплакванията са – незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбата е подадена в срок по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдебно е установено следното:
1) Предявен е от „Х.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК, с който иска да се признае за установяване по отношение на касатора, че не дължи лихва за забава по изпълнителен лист от 16.05.1994 г., издаден по ч.гражд.дело 879/1994 г. на Районен съд –гр.Д. върху сумата 58 445, 28 лв.;
2) Въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, е признал за установено по отношение на касатора, че ищецът не дължи законна лихва върху сумата 25 698,95 лв.. В останалата част на претенцията е прието, че не се дължи лихва за забава за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. в размер на разликата над законната лихва до определения по-голям размер, уговорен като добавка в договора за банков кредит.
3) Размерът по лихвите по договора за банков кредит (ДБК) и дължимата се мораторна лихва върху тези възнаградителни лихви е установен от изслушаната и приета по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото.
4) Основното оплакване на касатора, релевирано в касационната жалба, се свежда до това, че освен законната лихва върху главницата и лихвата при просрочие на задължението те да бъдат върнати от заемателя по договора за банков кредит (ДБК) се дължи и договорената надбавка върху лихвата по ДБК .
Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС?
Нормативен материал: чл.432, ал.1, т.1-4 ТЗ

Производство по реда на чл.218а, б. „а” ГПК е образувано по касационна жалба на ЦКБ „АД” – гр.С. срещу въззивно решение от 10.01.2002 г. по гражд.дело 766/2002 г. на апелативния съд – гр.В.. Оплакванията са – незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбата е подадена в срок по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съдебно е установено следното:
1) Предявен е от „Х.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК, с който иска да се признае за установяване по отношение на касатора, че не дължи лихва за забава по изпълнителен лист от 16.05.1994 г., издаден по ч.гражд.дело 879/1994 г. на Районен съд –гр.Д. върху сумата 58 445, 28 лв.;
2) Въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, е признал за установено по отношение на касатора, че ищецът не дължи законна лихва върху сумата 25 698,95 лв.. В останалата част на претенцията е прието, че не се дължи лихва за забава за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. в размер на разликата над законната лихва до определения по-голям размер, уговорен като добавка в договора за банков кредит.
3) Размерът по лихвите по договора за банков кредит (ДБК) и дължимата се мораторна лихва върху тези възнаградителни лихви е установен от изслушаната и приета по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото.
4) Основното оплакване на касатора, релевирано в касационната жалба, се свежда до това, че освен законната лихва върху главницата и лихвата при просрочие на задължението те да бъдат върнати от заемателя по договора за банков кредит (ДБК) се дължи и договорената надбавка върху лихвата по ДБК .
Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС?
Нормативен материал: чл.432, ал.1, т.1-4 ТЗ