forum.lex.bg

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 17.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в
закрито заседание на 13 юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3054 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на Кюстендилски окръжен съд е
отменено решение от 18.12.2013г. по гр.д.№ 1600/2009г. на Кюстендилски РС в частта,
с която са определени квотите на допуснатия до делба недвижим имот: първи етаж от
жилищната сграда, находяща се в [населено място], на [улица] със застроена площ
около 80 кв.м., ведно с източната част на сутерения етаж, съставляващи самостоятелен
обект с идентификатор 41112.503.2052.1.1 и ½ ид.ч. от дворното место, в което е
построена сградата, съставляващо имот с идентифищкатор 41112.503.2052, като
вместо това са определени следните квоти: за Г. Т. Б. – 4/6 ид.ч. от първия етаж и от
източната част от сутерена към него и 3/12 ид.ч. от дворното место, а за С. Т. С. – 2/6
ид.ч. от етажа и източната част на сутерена към него и 3/12 ид.ч. от дворното место.
По молба на Г. Б. е постановено решение от 01.04.2015г за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на
Кюстендилски окръжен съд, като са определени следните квоти за съделителите: за Г.
Б. – 5/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната половина от сутерена и 3/12 от дворното
место, а за С. С. – 1/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната реална част на сутерена и
3/12 от дворното место.
Против решението за поправка на допусната грешка, касационна жалба е подал Г. Б. с
твърдения за нарушение на материалния закон при определяне квотите на страните.
Излага теза, че след прогласяване нищожността на договора за дарение в полза на С.
С., квотите от етажа и източната реална част от сутерена са еднакви и от този
самостоятелен обект той притежава общо 5/6 ид.ч. по наследство и дарение от баща си,
а от дворното место счита, че притежава ¼ ид.ч. Съделителката С. С. притежава само
1/6 ид.ч., придобита по наследство от майката на страните от етажа и ¼ от дворното
место.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпроси, които
обобщени изглеждат така: следва ли съдът в делбеното производство да определи
действителните права на страните от самостоятелен обект, предмет на иска за делба.
По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 59/12.03.2012г.
по гр.д..№ 911/2011г. ІІ гр.о. и Р № 303/14.01.2014г. по гр.д.№ 5179/2013г. І гр.о.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 85002718E2[17.07.2015 13:57:07]
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я
преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени
наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: Страните са наследници – деца на Ц. Й. К. и
Т. Б. К., сключили гр. брак 1947г. По време на брака си те са придобили с н.а. №
167,т.ІІ/1963г. ½ ид.ч. от дворно место, източната реална част от сутерена и правото на
строеж за първия жилищен етаж, което е реализирано. Ц. К. е починала на 02.04.2004г.
и след смъртта й преживелият съпруг Т. К. притежава 4/6 ид.ч. от етажа, заедно с
прилежащото му мазе – източна част от сутерена и 4/12 ид.ч. от дворното место. С н.а.
9,т. VІІІ/16.11.2007г. Т. К. дарява на сина си Г. 1/6 ид.ч. /равна на 2/12 ид.ч./ от
дворното место и 4/6 ид.ч. от първия етаж. Така с придобитата от сина Г. Б. 1/6 ид.ч. от
етажа и 1/12 ид.ч. от дворното место по наследство от майка му Ц. К. той притежава
общо по дарение и наследство 3/12 ид.ч. /равняващи се на ¼ ид.ч./ от дворното место и
5/6 ид.ч. от първия етаж. С н.а. № 10, т.VІІІ от 16.11.2007г. по т.1 Т. К. дарява на
дъщеря си 1/6 ид.ч. /т.1. 2/12 ид.ч./ от дворното место и по т.2 Т. К. и Г. Б. даряват
общо 5/6 ид.ч. от източния сутерен. С влязло в сила решение № 325/05.05.2011г. по
гр.д.№ 2021/2010г. на Кюстендилски РС е прогласена за нищожна сделката дарение по
т.2 от н.а. № 10,т.VІІІ/2007г. поради това, че предмета й – източния сутерен не
съставлява самостоятелен обект. Като принадлежност към първия етаж, правата върху
него са същите, каквито са и от етажа. В частта по т.1 от този нот. акт, сделката не е
прогласена за нищожна, т.е. породила е действие. Така правата на С. С. от дворното
место са 1/12 ид.ч., придобита по наследство от майка й и 1/6 ид.ч. /т.е. 2/12 ид.ч./,
придобита от баща й, или общо 3/12 ид.ч., равняващи се на ¼ ид.ч., а от етажа, ведно с
прилежащото към него източно сутеренно помещение – само придобитата по
наследство от майка й 1/6 ид.ч.
С решението за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът не е съобразил че с
влязло в сила решение между страните е прогласено за нищожно дарението по т.2 от
н.а. № 10,т.8 от 2007г. поради невъзможен предмет и е определил отделни различни
квоти от етажа и от сутерена.
Поставеният правен въпрос за задължението на съда да определи действителните квоти
на съделителите от делбените имоти, които съставляват самостоятелни обекти на
правото на собственост е относим към мотивите на съда в обжалваното решение. Те са
в противоречие с цитираната и друга съдебна практика, която допуска дворното место
да не бъде обща част към сградите, когато те са повече от една, или когато по волята
на собственика прехвърлител са определени други квоти за преобретателите Р №
59/12.03.2012г. по гр.д..№ 911/2011г. ІІ гр.о. Р № 288/10.07.2011г. по гр.д.№ 1055/10г. І
гр.о. С другото представено от касатора Р № 303/14.01.2014г. по гр.д.№ 5179/2013г. І
гр.о. се уточнява, че характеристиката на един имот като самостоятелен се определя не
само от конкретните му параметри, а от закона, който определя минимално
необходимите елементи, или изисквания за такъв обект. Последователна е и съдебната
практика, според която в дебеното производство, съдът е длъжен да определи
действителните квоти на съделителите от делбените имоти. Като е определил различни
квоти от жилището и от прилежащото му сутеренно помещение и не е съобразил
влязлото в сила решение за прогласяване за нищожно дарението на части от сутерена,
въззивния съд е постановил решение в противоречие с тази практика, което е
основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско
отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Д. касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2015г за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на
Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба на Г. Т. Б..
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от
съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната
жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

ЕЕЕ и дотам стигнахме, при обжалване на решение за поправка на ЯФГ да бъде разглеждан спора по същество при липса на касационна жалба срещу решението по същество на спора, което е влязло в сила...
Осъзнайте се бе пичове, правилата са за това да се спазват, но не само от балъците, а от всички обвързали живота си с тази съдебна система!!!

Ето как не бива да се процедира при разглеждане на молба за поправка на ЯФГ, което е обусловило и проблема с цитираното от мен определение на ВКС:

Р Е Ш Е Н И Е

01.04.2015г., гр.Кюстендил

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на първи април , през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател:Галина Мухтийска Членове:Ваня Богоева

Евгения Стамова


След като разгледа, докладвано от съдия Стамова, гр.д.№569/2014г. и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по молба, подадена от Г.Т.Б.,*** чрез адв.Д. за допускане поправка на ОФГ в постановено по делото решение, в частта относно определените квоти за извършване на делба.Твърди, че правата при които е следвало да се извърши делбата, са както следва:за Г.Т. - 5/6 ид.ч. от жилищен етаж, източното мазе, представляващо реална половина от сутеренния етаж и ¼ ид.ч. от поземления имот, а за Снежана Т. – 1/6 ид.ч. от жилищен етаж, източното мазе и ¼ ид.ч. от поземления имот.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е постъпил.

Съдът намира искането за основателно.Посочените квоти за извършване на делбата не съответстват на възприетите от съда обстоятелства: СИО между родителите на страните за съсобствените вещи, смъртта на майката през 2004., извършените сделки и тяхната валидност от гледна точка на реално притежаваните от съконтрахентите права.

След смъртта на наследодателката, СИО е прекратена – ¼ ид.ч. от правото на собственост върху дворно място и ½ ид.ч. от етажа и сутерен, са останали собственост на т.к..Останалата ¼ ид.ч. от дворно място и преминава в собственост на същия и неговите низходящи.Всички получават по 1/12 ид.ч.Притежаваните от майката права върху етажа и сутерена преминават също в равни дялове на н-ците й: съпруг и две деца.

Към момента на извършване на дарението т.к. е могъл да прехвърли на сина си най- много по ¼ + 1/12 ид.ч. от дворно място, както и ½ + 1/6 от етажа.Притежавал е 4/12 от дворно място, от които е прехвърлил 2/12.Прехвърлени са изцяло и правата върху етажа в размер на 4/6 ид.ч.

На дъщеря си к. е прехвърлил 1/6 от дв.място или 2/12.

Следователно правата при които следва да се извърши делбата, са както следва:

За Г.Б. – 5/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната реална половина на сутерена - мазетата и 3/12 ид.ч. от дворното място.

За Снежана С. – 1/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната реална половина на сутерена - мазетата и 3/12 ид.ч. от дворното място.

В посочения смисъл решението следва да се поправи.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на грешка в диспозитива на постановеното на 02.02.2015г. по делото решение, относно цифровото изражение на квотите при които следва да се извърши делба между страните, като ПРАВАТА при които следва да се извърши делба са:

За Г.Б. –5/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната реална половина на сутерена - мазетата и 3/12 ид.ч. от дворното място.

За Снежана С. – 1/6 ид.ч. от етажа, 6/12 ид.ч. от източната реална половина на сутерена - мазетата и 3/12 ид.ч. от дворното място.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му.



Вероятно за да постанови своя акт, състава на ОС-Кюстендил е имал убеждението, че при разглеждането на молбата за поправка на ЯФГ са приложими правилата на отзивното обжалване. Затова е следвало да улесни касационният съд като поне се произнесе с изричен диспозитив за отмяна на предходното си решение от 02.02.2015 г.

П.П. Поствам тези актове, воден от дълбокото убеждение, че разгласяването им не се отразява негативно на и не уронва престижа на съдебната власт. Хайде стига сме замитали всичко под килима!!!