forum.lex.bg

Здравейте,
Брачно дело с пр. осн. чл. 49 от СК, е прекратено след 6-месечния „помирителен” срок на осн чл.231 от ГПК. Поражда два въпроса:
1. Може ли ищецът да се води изгубилата - спора страна?
2. Били могло да се счита, че делото е приключило съгласно текста на чл. 78, ал 9 от ГПК?
Питането ми е свързано с определяне на разноските.
Срещнах едно-две СР на апел. съдилища, в които съдът е приравнил прекратяване по чл. 231 със спогодба...
Кратки пояснения: Искането за присъждане на разноски е по молба на НБПрП. с която моли присъждане на разноски в тежест на ищеца. Молбата е подадена 4-ри години след прекратяване на делото. В акта на съда за прекратяване няма произнасяне за разноски. И последно: както се разбира става дума за служебен адвокат. Същия е поискан по изрична молба на ответника.
Благодаря.
пп. Достатъчна помощ ще ми е насоки по съдебна практика.

Съгласно ЗЗД, има давност на вземанията за хонорари.

Като добър адвокат, мога да изкарам бялото - черно и обратното.

Така че - в случая вземането на НБПП - тази мила, казионна, номенклатурна, сладка мамина структура е погасено по давност.

Защо - защото генезиса на вземането на НБПП е 3-годишно вземане по хонорар. В ЗЗД го пише.
Адвокатският хонорар се търси до 3-години. След това не може да се търси.

Това е едната гледна точка.
Ако трябва да се гледа от гледна точка на НБПП - те ще твърдят че са с 5-годишна давност.

Благодаря ivan_lawyer за включването!
Случая е следния:
През 2012 г. подадох иск за развод. След неколкократни отлагания, възражения за подсъдност, и други „ходове на коня” ответницата пожела с изрична молба служебна защита. Както и да е, делото се гледа в още едно СЗ, след което ни дадоха онези „хубави” 6 месеца да си стискаме ръцете, да се обичаме и т.н. Съответно делото беше прекратено по чл. 231. Прекратени са и правомощията на служебно назначения защитник. В акта за прекратяване не се и споменават разноски. Докато в края на м. Май 2017 г. ми връчиха определение на РРС, че видиш ли, дължа на НБПрП сумата от 100 лева разноски за адвоката на ответницата. Тъй като живея на 300 км. от русенския съд нямах възможност да се запозная обстойно с материалите по делото, но през лятото като водих децата да поседят при майка им, отидох и попрегледах делото. В общи линии не видях да има молба за разноски във вр. с чл 248 от ГПК. единствено молбата на НБПрП от м. Май 2017. г. (Колко бърз е съдът?! Определението за разноски и молбата на НБПрП са с една и съща дата... )
Естествено обжалвах с частна жалба, в която подробно изложих своите аргументи, подплатих я с редица актове на апелт. съдебни инстанции и такива на ВКС. И вчера! Ми бе връчено определение на РОС, че потвърждава определението на РС. Мотивите са лаконични и не-подробни и макар и да не съм (все още) с юридическо образование ги намирам за несериозни.
Та, гледам, че е налице възможност да се боря и пред ВКС. Имам приятел Адвокат, който ще положи подпис под жалбата ми, но аз да си я изготвя. И сега след поста на ivan_lawyer, си мисля, че съм голям хххххх като не се тих да направя възражение за давност. Макар, че не ми се ще да е по давност, а да си търсят своето от когото трябва.
Та за това пуснах темата за още някое професионално мнение, за което съм благодарен.
Още веднъж Благодаря на ivan_lawyer за включването.