forum.lex.bg

Здравейте.
В гражданско дело се разглеждат два обективно съединени иска - осъдителен и установителен. Първите две инстанции отхвърлят исковете. В решението си въззивният съд пише, че решението по осъдителния иск е окончателно и не подлежи на обжалване, а това по установителния иск подлежи на касационно обжалване.
Правилно ли е това?
Действително осъдителният иск е за малка сума и ако беше предявен самостоятелно, нямаше да подлежи на касационно обжалване. Но досега във всички аналогични случаи, когато има два обективно съединени иска, единият от които подлежи на касационно обжалване, а другият не, цялото решение е подлежало на обжалване. Това е първият такъв случай, който виждам.

При два обективно съединени иска, единият от които е под размерите по чл. 280, ал. 3 ГПК, съдът винаги счита за допустим само този, който надвишава тези размери, а другият го счита за недопустим.
Имах казус - уважени от въззивния съд съединени искове за главница и неустойка, неустойката е под размера по чл. 280, ал. 3 ГПК и за нея не е допуснато касационно обжалване. ВКС допусна за главницата и отмени решението на ОС и го върна за ново разглеждане от друг състав на ОС. ОС не спази задължителните указания на ВКС и разшири обхвата на съдебната проверка /постави допълнителни въпроси към вещото лице, каквито ВКС не изискваше/, като в крайна сметка отхвърли иска за главницата. Тъй като ГПК вече беше изменен и размерите по чл. 280, ал. 3 ГПК бяха увеличени, при повторното разглеждане вече не подлежеше на касационно обжалване искът за главницата. Така има влязло в сила решение, с което се отхвърля искът за главницата, но и друго, с което се уважава искът за акцесорното задължение за неустойка.
Това дело е типичен учебникарски пример за странност в закона и неговото прилагане.