Преписи от жалба, подадена по електронен път

[kalahan2008]

Вече няколко пъти ми се случва следното:
Подавам жалба по електронен път (чрез Системата за сигурно електронно връчване) и съдът оставя без движение жалбата с указания да платя такса за преписи на хартия за ответната страна. В София ми искат такса като за незаверен препис, а в Монтана - като за заверен препис.
Има ли основание съдът да иска такава такса? Какъв трябва да е нейният размер? Какъв е изобщо смисълът да се подава жалба по електронен път, при положение че съдът пак иска неин препис в хартиен вид? Какъв е изобщо смисълът от електронното правосъдие при това положение?

[bvoykov]

Еми, електронно правосъдие би имало, ако всеки работи електронно. Това не прави нито съдът, нито всички страни по делото. От мои наблюдения тука у дълбоката провинция мога да кажа, че само 5% от адвокатите имат регистрация в ЕПЕП и съответно подават по електронен път жалби, искови молби и подобни иницииращи съдебни производства документи, хайде, може да е 10%. Останалите ответници и т.н., те като нямат, няма как другояче да им се връчи освен на хартия, макар че за банки, застрахователи, държавни учреждения и там изчерпателно изброени субекти съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК и чл. 52, ал. 2 ГПК уж трябва да се връчва на електронен адрес по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК, т.е. би следвало всички тези субекти да имат някаква регистрация в ЕПЕП, чрез която да им бъдат връчвани книжа и да бъдат призовавани. Да, ама не. Масово банките нямат или нямаха през 2021 и след юни 2021 до 2022 г., когато влязоха в сила тези разпоредби. Имаше техническа невъзможност за юридически лица да се регистрират в ЕПЕП, за държавни и общински учреждения вече не знам, какво е технологичното положение със Системата сега също не знам, но предвид другите проблеми в държавата - едва ли е по-различно и от преди две години. ВСС беше дал някакви указания с неясен характер (в това дали са обвързващи или не, дали дописват закона или не), че докато не проработи ЕПЕП както трябва, връчването да става и на обикновен имейл. Съдилищата почнаха да правят каквото си искат по подобие на нищожните съдебни решения, подписани от съдия само с електронен подпис, и не малко състави режеха банки по заповедните, щото посочили само обикновен електронен адрес в заявлението, а не такъв по чл. 38, ал. 1 ГПК. Други състави пък дават указания на ищците по обикновени дела да посочат задължително имейл адрес, както и да отговорят дали желаят да им бъде връчвано на този имейл адрес под заплаха от връщане на исковата молба. Добре, аз ако искам да ми се връчва на имейл изрично ще го напиша и ще посоча, като не искам, няма да го напиша и няма да го посочвам. Както и да е.
Докато не се електронизират всички участници в процеса, няма как да има електронно правосъдие, то още има дела и на хартия, щото някои адвокати и професионални жалбоподатели още ползват пишещи машини дори, не са чували за електронен достъп, който е в пъти по-добър от това да се разхождаш до делото, да искаш преписи и други работи, за които пак се плаща. От електронната папка - теглиш си го и готово, вече ако искаш официален препис, там няма как да се избегне таксата и хартията.
Какво е основанието да се иска такса за преписи за връчване? Основанието е чл. 102з, ал. 3, изр. последно ГПК - "за възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83." И проблемът идва тук - тарифата не пише каква такса се събира при подаден документ в електронна форма, който трябва да се разпечата за другата страна. Има такси за издаване на копия или заверени преписи от документ. Затуй някои състави карат на заверен препис, други на копие, а иначе би било толкоз просто МС да пипнат Тарифата за таксите по ГПК, която не е бутана от 7 години, но нее, ние ще правим реформи, конституционни, съдебни и прочие, пък един глупав подзаконов нормативен акт не може да пипнем във връзка с поредната шитня, която сме сътворили на хартия, а на практика е неприложима.

[dimist]

То има и друго, някои състави отказват достъп до ЕПЕП , ако едновременно с това не си заявил съгласие за връчване по електронен път. А иначе, да , имат правно основание, пък и тази практика не е от вчера, в СГС е поне от две години. То затова и когато се налага да представям документи за връчване на друга страна, пак си играя да ходя до съда, или пращам хартийките по пощата. Относно таксата- хубаво , има такса. Ама толкова ли е трудно , като в Агенцията по вписванията например, да имаш лична сметка, да я захранваш, и когато се наложи да се плаща някаква таксичка, просто кликаш два -три пъти, и готово. А то сега, дори и електронно банкиране да ползваш, си е губи време.

[advokatdg]

Просто не работи правилно, основно заради съдилищата и мързела им.
Налага ми се да изпращам доста искови молби, та много исках да спестя от хартия, тонери и еконт... уви, опитаха се да ме таксуват няколко пъти за заверен препис, което означаваше просто да зарежа указанията и да изпратя всичко наново, на хартия с преписи за другата страна. Разходите си ги направих, просто ми убиха още седмица време.
Зависи от случая, но често (поне при мен) общата сума, която съда иска да му доплатя за копия на ИМ и приложенията й е между 4 и 7 лв.
Ако аз си принтирам и изпращам по еконт (с онлайн профил и някакви мижави проценти отстъпка) сметката накрая е някъде около 7 лв за всичко... та, аз лично се отказах от тази функционалност отдавна, не само защото няма финансов смисъл, а и защото е на практика по-бавно и по-несигурно.

Когато няма нужда от препис за другата страна изпращам по ССЕВ, а ЕПЕП го ползвам само за да гледам какво става по делата, за нищо повече не му вярвам...

[kalahan2008]

Благодаря за отговорите.
Не бях се зачитал в чл. 102з ГПК. Така, като чета ал. 3, излиза, че преписите се заверяват от служител на съда, т.е. на ответника се връчва заверен препис. От ОС Монтана ми искат 21 лв. за заверен препис, а ако го бях пратил по пощата, щеше да е около 2,50 лв. Това напълно обезсмисля цялото електронно правосъдие. В Търговския регистър таксите са 1/2, когато са подадени заявленията по електронен път. Тук е обратното.
Съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.
За тези страни би трябвало да не се връчва препис на хартиен носител, а само по електронен път. Не виждам причина в тези случаи да се искат такси за преписи.