от sunrise » 23 Окт 2009, 10:56
Не става въпрос за чл.200от ЗУТ, а за съдебни решения.
Решение № 186 от 19.II.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 9/1987 г.
чл. 59, чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ,
чл. 79, ал. 1 ЗС, чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.)
Владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части. Правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ съставлява изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за придобиване на давност на реални части от парцели, действието на което е ограничено само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
При положение, че Ен. Ен. е започнал да упражнява фактическа власт върху спорната част от парцела с намерение да я държи като своя най-рано на 28 август 1964 г., правните последици, които чл. 79, ал. 1 ЗС свързва с непрекъснатото владение, продължило най-малко 10 години, са могли да настъпят най-рано на 28.VIII.1974 г. Това означава, че 10-годишният давностен срок, съставляващ основание за придобиване право на собственост, е изтекъл след датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка - 19.II.1974 г., а също така - при действието на ЗТСУ, влязъл в сила на 1.VI.1973 г.
Разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ установява забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Такава възможност е съществувала при действието на отменения ЗПИНМ в редакциите му от 1949 и от 1959 г. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (редакция от 1959 г.), която се е отнасяла до възможността части от парцели да бъдат предмет на отчуждителни сделки на завети и на придобивна давност, тълкувана във връзка с ал. 1 на същия член и чрез аргумент за противното, за да може част от парцела да бъде предмет на придобивна давност, изискването е частите, на които се разделя по този начин парцелът, да са с размери, при които според действуващите тогава разпоредби на § 39 - 43 ППЗПИНМ могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. В този смисъл са и разясненията по приближението на чл. 40 ЗПИНМ, дадени при действието му с тълк. р. № 76-1967-ОСГК, според което владение, имащо за предмет "реална част" от урегулиран парцел, може да доведе до придобиване по давност, ако е възможно регулационното разделяне на парцела.
За разлика от чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ и в съответствие с изискването да се изключат неоправданото раздробяване на дворищнорегулационните парцели и отклоненията от предвидения в ЗТСУ специален ред за тяхното образуване, което по начало е продължение на идеята, възприета още със ЗПИНМ, чл. 59 ЗТСУ не допуска въобще придобиването по давност на собствеността върху реално определени части от парцели. Връзката и приемствеността между ЗПИНМ и ЗТСУ е изразена чрез преходното правило на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, по силата на което се запазва действието на завършената до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност по отношение на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела отговарят на изискванията на § 39 - 43 ППЗПИНМ или на чл. 53 - 55 ППЗТСУ. Това означава, че придобивната давност върху част от парцел ще запази действието си при условията на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, ако е изтекла, без да е прекъсвана, до влизането на ЗТСУ в сила.
В конкретния случай от данните по делото е видно, че Ен. Ен. е владял през целия период на упражняваната от него фактическа власт една реално определена част от парцел IV-187 с площ от 1100 кв. м.
Собствеността не е придобита и върху идеална част, изразена като съотношение на владяното в реални граници спрямо общата площ на парцела. Владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответната идеална част.
Чл. 59 ЗТСУ установява само недопустимостта на придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели и изрично не съдържа забрана за придобиване на идеална част, посредством давностно владение на реална част. От това не следва, че при действието на ЗТСУ е възможно да бъде придобита идеална част посредством давностно владение на реална част. Без да е изрично посочена в някоя от нормите на ЗТСУ, недопустимостта произтича от тълкуването на чл. 59 и чл. 181, ал. 3 ЗТСУ.
В продължение на идеята, залегнала в чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ, съответно на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, ал. 3 на чл. 181 ЗТСУ разширява действието на изтеклата до влизането в сила на този закон придобивна давност и по отношение на реално определени части от парцели, които не могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. Допуска се трансформиране на владяната реална част в съответна идеална като действието на давността спрямо реалната част се приравнява с такова по отношение на идеална част, която й съответсвува. Правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ също има преходен характер и е предназначено да уреди случаите, възникнали преди влизането му в сила. С него се признава правно действие на фактическия състав на владението върху реална част, аналогично с това на фактическия състав на владение върху идеална част. С други думи, чл. 181, ал. 3 ЗТСУ съдържа една фикция, според която владението върху реална част се счита за владение върху съответна идеална част и оттам се приема, че по давност е придобита идеална част, равняваща се на квотата на реално владяната в целия имот. Тъй като фикции може да се установяват само от закона, правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ съставлява същевременно изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за придобиване по давност на реални части от парцели, действието на което е ограничено само до изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност.
От това следва, че при действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването на давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части. Без значение е и въпросът за размерите на тези части.
Изключителният характер на разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, целяща да даде санкция на заварените случаи и да пресече за в бъдеще случаите на неоправдано раздробяване на парцелите, се основава на разбирането, че владението на реални части не може да се счита за владение на идеални. При владение върху идеална част, за разлика от това върху реална, вещта (или част от нея) се държи не като своя, а като обща. Обхватът на фактическата власт е ограничен не от някакви обективирани на място граници, а от обстоятелството, че и друго лице или и други лица също така упражняват фактическа власт върху същата вещ. Именно това обстоятелство я ограничава и й създава "мяра", като я свежда до обем, който отговаря на съдържанието, което има правото върху идеална част. Ето защо владението върху реално разграничена част не е равнозначно на владението върху идеална. По тези съображения не са еднакви и правните им последици. Това е и фикцията, която чл. 181, ал. 3 ЗТСУ е допуснал само за определени случаи.
Това не означава, че по давност не може да бъде придобита идеална част от парцел посредством владение върху идеална част. В случай напр., че две лица заедно влизат във владение на един чужд парцел, те могат чрез съвладение да го придобият в съсобственост. Обстоятелството, което отличава примера от процесния, е фактът на съвладението, т. е. на упражняването на фактическа власт върху целия парцел - с ограничението, което произтича от това, че при владението от единия се държи сметка, че и другият владее, но не се касае за поотделно владение на реално отграничени части. Също така, ако собственикът на един парцел продаде идеална част от него и продажбата се окаже нищожна при положение, че владее заедно с продаваната част. В хипотезата (най-често срещана при сънаследяване), при която един от съсобствениците, ползуващ сам целия имот, от държател на частите на другите се превърне в техен владелец, идеалните части също могат да бъдат придобити по давност.
Нито една от тези хипотези не е налице в случая.