КАЗУС АДВОКАТИ 13.06.2010

[portokal]

То къде се казва, че не е осъдителен - за децата на Симеонов говорим, вали?

[milena_dimitrova]

Да, тук не е пресъздадено, но в казуса си пишеше изрично, че децата са предявили установителен иск срещу Мария Анастасова. Това е и основата на четвърти въпрос.

[velikova_]

Щом може да се защитят правата с осъдителен иск или конститутивен, няма интерес да се води установителен.

[manowar]

Аз мисля, че искът на наследниците следва да се отхвърли като недопустим, тъй като могат да предявят осъдителния ревандикационен, следователно нямат интерес да предявяват установителен.
За придобивната давност Соломон Розанис е категоричен в монографията си, че владелецът, придобил на основание предварителен договор, не се приравнява на добросъвестния владелец и отива на давност 10 год.
Успех на всички

Видове установителни искове:
1) Положителен установителен иск – искът се води от лицето, което твърди, че е собственик или носител на друго вещно право и иска неговото съществуване да бъде установено.
2) Отрицателен установителен иск – искът се води от лице, което отрича съществуването на определено вещно право и иска да го установи.
3.3. Особености на установителните искове:
1) Установителният иск признава само това, че лицето е собственик, нищо повече – друга защита не може да осигури. За това ако последва действително отнемане този иск не може да осигури защита. Необходимо е тогава предявяването на ревандикационен иск, който съдържа в себе си установителен иск. Само ревандикационният иск може да даде защита в случая.
2) При установителния иск не е необходимо да се доказва по безспорен начин активна легитимация за това той не може да даде защита при отнемане.
3) При установителния иск – в съдебното решение се казва “признава лицето за собственик”, а при ревандикационния иск – в съдебното решение се казва “осъжда лицето да предаде имота”, т.е. само с такова решение съдия изпълнителя може да осъществи принудително въвод във владение. Осъдителният иск съдържа изпълнителна сила, установителният иск няма такава. За това установителният иск не може да се предяви след като е предявен вече ревандикационен. Няма смисъл от подобно нещо щом по ревандикационния иск ще се постанови кой е собственик.


т.е. Избора на ищеца какъв иск ще проведе не води до недопустимост в случая. Ревандикацията може да си я проведът с пъти по-успешно след уважаване на установителния иск. Тънкия момент в казуса е, че при положителния установителен иск, активната легитимация не е нужно да бъде доказвана в момента на завеждане на иска, докато при ревандикационния иск е процесуална предпоставка за допустимост.

[portokal]

Щом може да се защитят правата с осъдителен иск или конститутивен, няма интерес да се води установителен.

+1.

[manowar]

Портокал - аргументация с цитиране на норми.
Никой не може да ме задъжи да предявя ревандикационен иск, при положение, че искам от съда да се произнесе САМО дали аз съм собственик на имота.
Устанвителният иск не е уреден във вещното законодателство, но като средство за защита на субективни права е предвиден в ГПК и няма пречка да се използва за защита на собствеността. Чл. 124, ал.1, пр.2 /така съм се аргументирал/ ГПК предвижда, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно свое право или правно отношение, ако има интерес от това.
Фактът, че колегите масово предявяват ревандикационен, не означава, че установителния е недопустим.

[manowar]

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=28153

една хубава тема с участието на уважавани съфорумци.

[portokal]

Тази тема засяга съвсем друг въпрос - дали имаш интерес наред с ревандикационния иск срещу владеещия имота да заведеш установителен иск срещу неговия праводател (срещу когото, естествено, няма как да водиш осъдителен иск).

По въпроса, който обсъждаме тук, няма разногласие в теорията и практиката, смятам.

[manowar]

Щом казваш - значи спор няма

Едно решенийце в тази насока, или пък някоя процесуална норма ще сложат край на съмненията.

Чакаме.

[Гост.]

Добре, станало е интересно.
По повод последните постове- наистина във всяко съдебно производство съдебния състав следи доста акуратно, с оглед изложените факти и обстоятелства в ИМ, дали е налице правен интерес. Правният интерес ( абсолютна проц. предпоставка, за която съдът следи служебно) от предявяване на УИ е налице, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да защити в пълен обем правата си.
В конкретния казус- това би бил иска по 108, спор не може да има.

Определения и Решения в този смисъл да искаш.


п.п. Портокал, знам за ТР...(ама и вие сте лоши )

По повод добросъвестността- Таджер не е така категоричен ( във "Владение"-то е развил тезата си- с ПД се прехвърля ВП на В , не само владение, изхождайки от правата на ищецът по чл. 19 и прочее..., позовавайки се и на Решение № 2217 от 26.I.1964 г. по гр. д. № 1282/64 г., I г. о.), но акад.Л. Василев дава недвусмислен отговор.

ЗСоб, с цел да защити владелците, получили имота по силата на предварителен договор, постави тяхното владение под особен режим. Той прикрепи към владението, опряно на предварителен договор, последиците на недобросъвестното владение, с изключение на възможността владелецът да придобие имота по реда на кратката придобивна давност. ....
Кратката придобивна давност със срок от пет години се прилага
само при владение върху недвижим имот, т.е. само при наличност на
общите признаци на владението и на специални признаци или елементи на
добросъвестното владение (юридическо основание и субективна
добросъвестност към момента на възникването на това основание). Липсва
ли който и да е от тия елементи може да влезе в действие само дългата придобивна давност. Затова ако юридическото основание е нищожен акт (вън от случаите, когато нищожността се дължи на "опорочаване на
предписаната от закона форма", останало неизвестно на владелеца при
сключването на акта), или когато владелецът е получил имота само по
силата на предварителен договор, той не ще може да придобие
собствеността или ограниченото вещно право по реда на кратката
придобивна давност.

.

Спорна седмица на всички.

[Melly]

Поли, радвам се, че вече не си така разколебана като снощи, когато обсъждахме кауса преди да пишеш в темата.
Акад. Василев го е казал много добре, но ще добавя още едно свое тълкуване в подкрепа на тезата си за кратката придобивна давност. Купувачът или Продавачът по предварителен оговор имат едно свое вземане, което се погасява с общата 5-годишна давност - чл.100 ЗЗД. Докато тя изтече, Купвачът, на когото е предадено владението по силата на сключения договор, владее с анимус, че владее за себе си. Е, като не се е възползвал от специалния принудителен ред да иска обявяването на предварителния догвор за окончателен, можем ли да отречем на този Купувач, че в тези пет години не е владял на годно основане. Тук специфичният момент е, че правото му на иск по чл.19, ал.3 се погасява с изтичане на 5-те години, но в същото време, с изтичането им, за него е изтекла кратката придобивна давност на добросъвестен владелец (корпус и анимус) - годно основание да направи предварителния купувач собственик. Следователно, в конкретния казус съм категорична, че н-ците на Тодоров са собственици на имота.

Спорна седмица за всички!

[hidden]

Едно решенийце в тази насока, или пък някоя процесуална норма ще сложат край на съмненията.

Може би това:

РЕШЕНИЕ № 1445 ОТ 17. VI. 1966 Г. ГР. Д. № 833/66 Г. НА I ГР. О.
Установителен иск за собственост е процесуално недопустим, ако нарушеното или накърнено право може да се възстанови само с осъдителен иск.
Чл. 97, ал. I ГПК
Ищците още в исковата молба са заявили, а така са поддържали и впоследствие в процеса, че са съсобственици на имота и че ответниците без основание го владеят. Ищците са оспорвали валидността на сделката - продажба, сключена между общия наследодател (жив) и ответниците. Те са поддържали, че имотът е сънаследствен, останал в наследство от наследодателката - майка на ищците и купувачите по оспорения нотариален акт.
При това положение основателно окръжният съд се е занимал служебно с допустимостта на установителен иск за признаване (установяване), че ищците са съсобственици на спорния имот. Щом като този имот вече е във владение на ответниците и те не само застрашават правото на собственост на ищците, но са го нарушили, за ищците съществува единствена възможност да защитят правото си по съдебен ред през предявяване на осъдителен иск. Не се касае само до това правото на ищците да е застрашено от нарушаване, в какъвто случай би бил допустим установителен иск. Установено е от данните по делото и по това ищците не спорят, че правото им на собственост върху спорния имот е отречено. Имотът е във владение на ответниците (втория и третия). Поради това неправилно окръжният съд е приел, че вече нарушеното право на ищците може да бъде възстановено не с установителен иск, какъвто е предявен, а с осъдителен. Поради това правилно е прието, че установителният иск е процесуално недопустим, и той е отхвърлен.
Следва протестът като неоснователен да бъде оставен без уважение. Недопустимо е от гледище на процесуална икономия да се допуска установителен иск, когато накърненото право може да се възстанови с предявяване на осъдителен иск. При вече накърнено право на собственост (отречено и имотът е във владение на ответника) би се нарушил този принцип, прокаран и в чл. 97, ал. I ГПК, ако се допусне да се предяви установителен иск, а след това да се предявява по необходимост и осъдителен иск.

[alexander2005]

Решение № 1619 от 14.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 640/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Мария Логофетова
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 5/2000 г., стр. 26
чл. 70,

чл. 79 ЗС

За да се придобие по давност недвижим имот, владението върху който е предадено по силата на предварителен договор, е необходимо десетгодишно, а не петгодишно владение.

[portokal]

ЗСоб, с цел да защити владелците, получили имота по силата на предварителен договор, постави тяхното владение под особен режим. Той прикрепи към владението, опряно на предварителен договор, последиците на недобросъвестното владение, с изключение на възможността владелецът да придобие имота по реда на кратката придобивна давност.

Струва ми се, че има грешка. Това трябва да се чете като "последиците на добросъвестното, с изключение...". На тези владелци законът, с цел да защити интересите им, изрично им дава правата по чл. 71 и 72, които иначе, без тази норма, имат само добросъвестните владелци.

Предварителният договор, дори валиден, не е основание, годно да те направи собственик.
При нищожен предварителен договор според мен владелците няма да имат дори правата по чл. 71 и 72.

[Гост.]

Да, възможно е да има печатна грешка( и е, защото няма логика между двете изречения), но наистина така пише- изданието ми е от 2001 на Нова Звезда( за това казвам на Гошето хубавини за това издателство )- "Българско вещно право" стр. 48.

При нищожен предварителен договор според мен владелците няма да имат дори правата по чл. 71 и 72.

Да.

[street]

Сега съм се нагърбил да чета колеги за есента, че завърших 2004г. и малко съм позабравил, иначе до скоро бях дознател, ама само с ЗМВР, ЗДвП,НК и НПК нестава. То за казусите ясно,че са главоблъсканица за наказателния преполагам, че проблеми няма да имам прегледах няколко наказателни казуса - точно такива са каквито съм работил, евентуално гражданския ще ми е по труден.
Ако може някой да сподели как е на теста, който дадоха сега???
Ако няма да е нахално мога ли да помоля някой колега да прати няколко казусчета по гражданско с решенията.Имам колеги адв. но техните казуси, които имат са по старото ГПК и няма да ми свършат работа.
това ми е пощата:

martin_111@abv.bg

Предварително благодаря , за отзивчивостта.

[slovenka]

Хубав казус и между другото не е много труден, а ето и верните отговори:
1. Тодорови НЕ са придобили собствеността, тъй като липсва 10год. владение. Има постоянна практика на ВКС в тази насока. Предварителният договор с предаване на владението само установявят първоначалната дата на владение т.е. от тогава започва да тече 10год. владение в случая е обикновено, а дали е добросъвестно има отношение за правата по чл.71 и 72 от ЗС - виж чл.70, ал.3 от ЗС.
2. Сдеката не е търговска, тъй като заложната къща извършва по занятие само -заем срещу залог на движими вещи т.е. тя не е ТЪРГОВСКА сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, защото търговеца не я извършва по занятие.
Сделката е нищожна, тъй като съгласно чл.209 от ЗЗД Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Ако въпреки това станите са престирали нещо , отношенията им следва да се уредят по общите правила - чл.55 и сл. от ЗЗД.
3.Собственик на апартамента е Румен Петров.
4. Ако предявеният иск от наследниците на Симеонов е установителен е недопустим, тъй като липсва правен интерес, а за да е налице такъв те трябва да владеят имота. Ако иска е осъдителен е допустим, а друг е въпроса дали е основателен.

5.НЕ виж чл.219 от ГПК - в това дело Мария е ОТВЕТНИК т.е. това трябва да стане с отговора на исковата молба , като срока е преклузивен.

6.Неправилно съдът е отхвърлил исканията на Румен - виж чл.225 от ГПК.

[alexander2005]

Хубав казус и между другото не е много труден, а ето и верните отговори:
1. Тодорови НЕ са придобили собствеността, тъй като липсва 10год. владение. Има постоянна практика на ВКС в тази насока. Предварителният договор с предаване на владението само установявят първоначалната дата на владение т.е. от тогава започва да тече 10год. владение в случая е обикновено, а дали е добросъвестно има отношение за правата по чл.71 и 72 от ЗС - виж чл.70, ал.3 от ЗС.
2. Сдеката не е търговска, тъй като заложната къща извършва по занятие само -заем срещу залог на движими вещи т.е. тя не е ТЪРГОВСКА сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, защото търговеца не я извършва по занятие.
Сделката е нищожна, тъй като съгласно чл.209 от ЗЗД Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Ако въпреки това станите са престирали нещо , отношенията им следва да се уредят по общите правила - чл.55 и сл. от ЗЗД.
3.Собственик на апартамента е Румен Петров.
4. Ако предявеният иск от наследниците на Симеонов е установителен е недопустим, тъй като липсва правен интерес, а за да е налице такъв те трябва да владеят имота. Ако иска е осъдителен е допустим, а друг е въпроса дали е основателен.

5.НЕ виж чл.219 от ГПК - в това дело Мария е ОТВЕТНИК т.е. това трябва да стане с отговора на исковата молба , като срока е преклузивен.

6.Неправилно съдът е отхвърлил исканията на Румен - виж чл.225 от ГПК.

И аз съм отговорил така, с изключение на 2 въпрос, където съм писал че сделката не е търговска и нищожна на основание чл.26 ЗЗД.

И на 4 въпрос, писах, че е допустим, като законни наследници на баща си, но е неоснователен, въпреки че знам, че когато имаш на разположение осъдителен иск, няма правен интерес от предявяване на установителен, но....Какво да се прави....Все пак времето от 3 часа за решаване на казусите е крайно недостатъчно, и докато се колебаех по четвъртия въпрос, вече трябваше да предаваме...

[alexander2005]

Иван Стоянов и Румен Петков били приятели. Румен Петков бил заможен човек. Той се похвалил на Иван Стоянов, че си е закупил ценна картина на известен художник, която струвала 17 000 лв.
Иван Стоянов се обадил на двама свои познати – Димитър и Костадин, разказал им за картината и ги накарал да влязат да я вземат от къщата на Румен Петков, когато него го нямало, като за свършената работа ще им даде по 2 000 лв., а останалата част ще е за него. Те се съгласили, но поискали Иван Стоянов да им даде не по 2 000, а по 3 000 лв., като също така ги чака с МПС след това, за да могат да пренесат картината.
Иван Стоянов разбрал, че Румен Петков и жена му ще заминават на почивка, и той се обадил да каже на Димитър и Костадин, кога в къщата ще е свободно и няма да има никой.
Те отишли, но при влизането счупили стъклото на верандата. Неочаквано обаче алармената инсталация не се включила. Те взели картината, но решили да претърсят къщата, и намерили две златни гривни, които взели. Решили за гривните да не казват на Иван Стоянов и след това да си ги разделят.
Иван Стоянов ги чакал с колата си пред къщата и пренесли картината, като им дал по 3 000 лв.
Престъплението им обаче било разкрито и образувано досъдебно производство.
Назначена експертиза доказала, че картината е фалшификат и че струва 3 000 лв.
Димитър и Костадин доброволно върнали взетите гривни.


Въпроси:
1. Квалифицирайте престъпленията, извършени от лицата.
2. Какъв е размера на предмета на престъплението за всеки един от тримата.
3. Какво е правното значение на обстоятелството, че са мислили, че картината струва 17 000 лв.
4. Какво е значението на доброволното връщане на гривните?
5. Ако Иван Стоянов има защитник, допустимо ли е другите двама да нямат защитници?

[didi197475]

Мога да добавя към този казус, че имаше и цената на всяка една от гривните. Едната беше 1200 лева, а другата 800 лева и че след деянието всеки от двамат съизвършители си присвоил едната без да казват на подбудителя и помагача.