Действие на придобивната давност

[kalahan2008]

Чудя се тук над следния казус: имаме наложена възбрана върху имот на длъжник, но след възбраната е вписан КНА за придобиване на имота давност от трето лице, което след това пуска молба за заличаване на възбраната, защото при придобиване по давност имотът се придобивал на оригинерно основание, чист от всякакви тежести. Дали е така наистина? Намерих едно решение на ВС в този смисъл

РЕШЕНИЕ № 2109 ОТ 22. IX. 1965 Г. ПО ГР. Д. № 1370/65 Г. НА I Г. О.
Лицето, което е придобило право на собственост върху недвижим имот по давност, придобива правото на собственост свободно от всякакви тежести, установени срещу предишния собственик, включително и от наложената възбрана върху същия имот.
Чл. 347, б. „а" ГПК
Чл. 79, ал. II и 99 ЗС

Безспорно е установено, че на 12. IX. 1956 г. апартаментът е бил прехвърлен по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите в полза на държавата. Това е станало със съгласие на тогавашния собственик на апартамента Б. Ч., тъй като дължимите данъци са били на друго лице. Преди това обаче върху същия апартамент е била наложена възбрана за обезпечение на иска по гр. д. № 3555/55 г. Възбраната е вписана на 29 юли 1955 г. По силата на тази възбрана апартаментът е бил изнесен на публична продан и на 14 март 1963 г. възложен върху ищцата по делото. Държавата владее апартамента от 12 септември 1956 г., а ищцата е предявила иска на 21 октомври 1964 г. Правилно е прието от градския съд, че вписаната възбрана върху апартамента не е пречка за придобиване право на собственост върху апартамента по оригинерен начин - по давност. Възбраната следва недвижимия имот и съгласно Чл.347, б. „а" ГПК на кредиторите не могат да се противопоставят придобивания върху възбранения имот след вписване на възбраната или пък ако придобиванията са преди възбраната, но не са били вписани. Забраната на чл. 347, б. „а" ГПК има пред вид придобиване правото на собственост върху възбранен имот по деривативен начин. В текста на закона изрично се говори за „придобивания" или „учредяване" на вещни права. В случая не се имат пред вид оригинерните способи за придобиване правото на собственост. А държавата независимо от придобиването право на собственост върху апартамента по силата на отчуждаването му по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите е придобила това право и по давност съгласно чл. 79, ал. II ЗС по силата на владение повече от пет години на юридическо основание, каквото безспорно е налице. При оригинерните способи за придобиване правото на собственост това право се придобива самостоятелно и свободно от всякакви ограничения. Правата на предишния собственик се погасяват съгласно чл. 99 ЗС, а това значи, че се погасяват и правата, произтичащи от правата на предишния собственик. Наложената възбрана в тоя случай е без значение. Да се приеме обратното значи да се счете, че придобивна давност не тече върху възбранени имоти и че те въобще не могат да бъдат обект на придобивна давност независимо на какво основание е владението. Такава забрана за придобивната давност обаче не е установена от закона и градският съд, като е приел същото, правилно е приложил закона. Следва поради тия съображения предложението на председателя на Върховния съд за отменяване по реда на надзора на решението на същия съд да не бъде уважено.

Чудя се какви са последиците в следните три хипотези:
1. Придобит с КНА
2. Придобит в следствие на уважен УИ, където свързано с длъжника трето лице (и не възразяващ длъжник) претендира придобиване по давност
3. Ако върху имота има вписана предходна ипотека, а не възбрана

И в трите ли случая третото лице придобива имота чист ит тежести, като възбраната, респ. ипотката, следва да се заличат?

[portokal]

Хапсулютно и в трите. Друг въпрос е дали наистина е изтекла давността в негова полза.
Впрочем правопораждащ факт ти е изтичането на давността, не нотариалният акт или решението. И нито констатациите в нотариалния акт, нито СПН на решението между длъжника и трето лице обвързват кредиторите.

[karanedeff]

На мен ми се струва, че ипотеката си остава.
Аргумент 1 - ипотеката следва имота в чиято собственост и да се намира той 172/2 ЗЗД
аргумент 2 - само при публична продан всички ипотеки и всички вещни права, учредени след първата ипотека се погасяват 175/1 ЗЗД
Още може да се разсъждава по отношение на ипотеката - учредена от едно лице по времето когато за трето лице е текла придобивна давност. Е ли тогава действителна таза ипотека на практика учредена върху чужд имот?

[portokal]

Публичната продан е деривативен способ, тя погасява възбраните и ипотеките не за друго, а защото са си изпълнили предназначението. Какво значи "само"? Пише просто, че се погасяват.
Чл. 173, ал. 1 от ЗЗД също има предвид деривативно придобиване пряко или непряко от собственика, учредил ипотеката, макар да не е казано изрично. В противен случай ще излезе, че ако аз учредя ипотека върху имот, който после се окаже, че не е бил мой, пак кредиторът има право да се удовлетвори от цената му.

По втория въпрос - докато давността е текла, но не е била изтекла, имотът не е бил чужд.

[REVOLUTION]

Публичната продан е деривативен способ, тя погасява възбраните и ипотеките не за друго, а защото са си изпълнили предназначението. Какво значи "само"? Пише просто, че се погасяват.
Чл. 173, ал. 1 от ЗЗД също има предвид деривативно придобиване пряко или непряко от собственика, учредил ипотеката, макар да не е казано изрично. В противен случай ще излезе, че ако аз учредя ипотека върху имот, който после се окаже, че не е бил мой, пак кредиторът има право да се удовлетвори от цената му.

По втория въпрос - докато давността е текла, но не е била изтекла, имотът не е бил чужд.

+1

[kalahan2008]

Впрочем правопораждащ факт ти е изтичането на давността, не нотариалният акт или решението.

Е, то това е ясно, само че като бързаш, пропускаш изрядния изказ

И нито констатациите в нотариалния акт, нито СПН на решението между длъжника и трето лице обвързват кредиторите.

Това малко не го разбрах, би ли пояснила?
За ипотеката си мислех следното - ако примерно ипотеката е била вписана преди 7 г., но длъжникът (собственикът на имота) изостави имота ей така, а трето лице започне да го владее и го придобие чрез някои от способите на добросъвестното владение (т.е. 5г., а не 10 г.), то така имотът може още преди подновяването на ипотеката да бъде придобит по давност от трето лице. И как ще се защити кредиторът срещу бездействието на длъжника? Чл. 134 ЗЗД - малко пресилено ми се вижда...

[karanedeff]

Седефчева, и аз не те разбрах
Придобиването на имот по давност погасява ли ипотеката върху него
Щото тази въртележка владеещ несобственик и невлададеещ собственик за мен придоби нова окраска след като Калахан постна това решение на ВС
Нека не бързаме с категорични изводи.
Докато пътувах премислих интересни варианти, но сега пък съм уморен и не ми се пише.
Ще предложа интересен виртуален казус точно свързан със сроковете на придобивната давност и действието на ипотеката и тайна договорка между владеещ несобственик и невлададеещ собственик, ама друг път

[portokal]

Погасява я според мен.
Май точно 134 е отговорът. Единственото друго, за което се сещам, е бързото принудително изпълнение, преди да е изтекла давността.
Не наблягах на това, че изказът ти бил неизряден, а че е всъщност едно и също да "придобиеш" с решение и с КНА, само дето го констатираш по различен начин, т.е. варианти 1 и 2 не са различни за мен.

"И нито констатациите в нотариалния акт, нито СПН на решението между длъжника и трето лице обвързват кредиторите" - исках да кажа, че ако длъжникът се прави на умряла лисица и улесни третото лице да се сдобие някак с КНА или решение при неизтекла придобивна давност, кредиторът ще може да установява, че не е изтекла.

[sunnyset]

Ако приемем по правило, че срока е в полза на длъжника, тогава за кредитора остава възможността, която му предлага чл. 71 ЗЗД, предложение второ – когато длъжника със своите действия е намалил дадените обезпечения на кредитора. Като към това предложение правно значение имат не само действията, но и бездействията от страна на длъжника.

[karanedeff]

Седефчева кефиш
sunnyset ти също
Разгадахте ми казуса преди да съм го изложил в подробности.
Но трябва да тръгвам, ако остане време през деня ще пиша.
Сега само телеграфно - моите разсъждения клонят към това, че давностното владение не може да погаси ипотеката.

[n_ikito]

Чл. 173, ал. 1 от ЗЗД също има предвид деривативно придобиване пряко или непряко от собственика, учредил ипотеката, макар да не е казано изрично. В противен случай ще излезе, че ако аз учредя ипотека върху имот, който после се окаже, че не е бил мой, пак кредиторът има право да се удовлетвори от цената му.

Не мога да се съглася, че чл.173 ЗЗД има предвид само деривативното придобиване. Не мога да схвана връзката с ипотеката от несобственик. С оглед конститутивното действие на вписването, ако ипотекиращия не е собственик към момента на вписването, тогава не възниква ипотечното право у кредитора - чл.167 ал.3 ЗЗД. Това че имаме вписване, не означава, че имаме ипотека. Има различни мнения, дали тази ипотека е недействителна или /както продажбата от несобственик/ е действителна, но без вещно-правния ефект.
Казуса събужда и малко страничен въпрос. По сега действащата система на вписванията, актовете се 'отбелязват' по персоналната партида на разпореждащият се. Така е по ПВ. Макар и в службите да се 'отбелязва' и по персоналната партида на правоприемника. При вписването на актовете с които някой се легитимира за собственик по оригинерен способ, поради липса на 'разпореждащ се', се прави 'псевдо' вписване. За 'проверка' на имот, следва да се 'скача' от персонална на персонална партида по веригата на собствениците. Едно такова 'псевдо' вписване разкъсва тази верига и ипотеката 'изчезва' .

[kalahan2008]

Ако приемем по правило, че срока е в полза на длъжника, тогава за кредитора остава възможността, която му предлага чл. 71 ЗЗД, предложение второ – когато длъжника със своите действия е намалил дадените обезпечения на кредитора.

И това какво го "топли" кредитора? Такава клауза (за предсрочна изискуемост на кредита) почти със сигурност има и в самия договор за кредит, но като няма обзпечение...

"И нито констатациите в нотариалния акт, нито СПН на решението между длъжника и трето лице обвързват кредиторите" - исках да кажа, че ако длъжникът се прави на умряла лисица и улесни третото лице да се сдобие някак с КНА или решение при неизтекла придобивна давност, кредиторът ще може да установява, че не е изтекла.

А ако давността действително е изтекла? Как ще се защити кредиторът? Например - договор за кредит със срок за издължаване 25 г., след втората година длъжникът загубва владението (дали доброволно или "доброзорно" - няма значение), а след още 10 г. недобросъвестно владение (защото ми е трудно да си измисля хипотеза да се приложи кратката давност, че ме мързи ), т.е. на 12-тата година от кредита - изтекла давност->КНА->погасяване на ипотеката. Как да се защити кредиторът с иск по чл. 134 ЗЗД? Той дори и бегла представа си няма, че трето лице владее имота, пък и ипотечното право няма отношение към фактическите действия на длъжника (фактическата власт над имота), така че давността като се замисля може да е започнала да тече още преди учредяване на ипотеката, т.е. към датата на учредяване на ипотеката да са изктекли вече 9 г. от давността, а след 1 г. - КНА.
Ако сме във втората хипотеза (УИ), то кредиторът няма да може да води от името на длъжника УИ по 134 ЗЗД, защото между същите страни (длъжник и трето лице, придобило по давност) вече има влязло в сила СР, съгласно което третото лице е придобил имота по давност.
И в крайна сметка, какво излиза - ако говорим за първата хипотеза (с възбраната), СИ трябва да вдигне възбраната, и то бързо, защото не може да чака взискателя да се "назлъндиса" да си впише искова молба от името на длъжника...пък то вдигне ли се възбраната, кредиторът нека си води колкото си иска искове, междувременно имотът ще бъде продаден и препродаден 3-4 пъти...иди гони Михаля...

[ch3oh]

Цитираното решение е старичко, а доколкото разбирам - там придобива държавата.
От друга страна, се чудя: се какъв е този "владелец", който се спотайва, когато му възбраняват или ипотекират имота? Защо не манифестира намерението си да свои имота пред ипотекарния кредитор?
В този ред на мисли: може ли скритото владение да се обвързва с придобивна давност?

[kirile]

И мен ме вълнува въпроса - кой погасява ипотеката ? , когато :
1. Имота е построен от ЖСК и придобит от физическо лице с КНА (не по давност).
2. След 25 години това лице продава този имот на сина си , който веднага след покупката учредява ипотека за обезпечение на кредит на трето лице.
3. След години (ипотеката още не е погасена) по съдебен ред се установява , че лицето по т.1 неправомерно е придобило имота и не е собственик , като с отпадането на неговите права , отпадат и правата на сина му , закупил от него имота и съответно синът учредил ипотеката не е собственик на ипотекирания от него имот.

[portokal]

Владението по дефиниция е явно за външния свят, което не значи, разбира се, че за кредитора винаги е лесно да узнае за него, но... оказва се, че си е негов проблем да има едно наум дали трето лице владее имота - нищо по-добро не мога да измисля.

А ако давността действително е изтекла? Как ще се защити кредиторът?

Според мен няма как. Не чрез изпълнение върху имота или имуществото на новия собственик, във всеки случай.

Kirile, ми - рисковете на живото предаване. Важат и при ипотека, и при покупка.
Такъв риск си е и придобиването на имота по давност от трето лице.

[gudio]

В този форум всеки е чукча явно (писател, но не читател) и периодично се дъвчат едни и същи въпроси...
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... 6&start=80

[kirile]

В моя случай няма придобиване по давност. При изброените от мен обстоятелства , кой погасява ипотеката ?

[karanedeff]

В моя случай няма придобиване по давност. При изброените от мен обстоятелства , кой погасява ипотеката ?

Ми като няма придобиване по давност що чиниш в тази тема.

[kalahan2008]

В този форум всеки е чукча явно (писател, но не читател) и периодично се дъвчат едни и същи въпроси...
viewtopic.php?f=3&t=43276&start=80

Темата не е получила развитие, иначе щях да я запомня.

[gudio]

В този форум всеки е чукча явно (писател, но не читател) и периодично се дъвчат едни и същи въпроси...
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... 6&start=80

Темата не е получила развитие, иначе щях да я запомня.

Ми да я доразвием тогава тук. Ето, включвам се със старо мнение от "оная тема"

А не ,е точно така буквалното тълкуване в случая не е и трябва по мое мнение да е стеснително.Имам време за книжки ГПК на Сталев също се споменава ,за жалост я върнах в библиотеката.Не е издържано логически ,защото института на придобивната давност остава без приложение с което не мога да се съглася.И по конституция не ви преследвам за убежденията най-малко да ги променям.Това съм го чел в общо учение за облигационното отношение на Ал.Кожухаров и Огнян Герджиков.стр112 Правни способи за запазване имуществото на длъжника.

Това го копирам в цялост, за да остане за поколенията Институтът на придобивната давност = правен способ за запазване имуществото на длъжника, създаден с цел прецакване на ипотекарни кредитори
Мисля да започна да съставям списък на такива правни способи, напр.
1. Горния способ, наречен Способът на Pause.
2. Способ на Inspectora от съседна тема: длъжникът след възбраната / след ипотеката вписва поредица от тригодишни наемни договори, срокът на всеки следващ от които започва от последния ден на срока на предходния договор. Въвод - невъзможен. Правата са противопоставими на купувача на публична продан.
3. ... ако искате, вземете да спретнете един "авторски колектив" и не оповестявайте публично изобретените способи - ще ги продавате апокрифно за луди пари ( и тук няма да ви се смеят )

както и това:

...да пристъпим към любимото и меродавно тук и навсякъде в "мамковината" ни буквално тълкуване на закона:

Чл. 173. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Къде ги виждате длъжниците, правоприемниците, "съконтрахентите" и др. такива ?