Решение № 132 от 15.05.2003 г. на ВКС по гр. д. № 43/2002 г., IV г. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев
Бюлетин на ВКС бр. 3/2003 г., стр. 29
чл. 17, ал. 2,
чл. 252 ЗЗД
Чл. 134, ал. 1 и 2 ГПК
Когато с договор за продажба на недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземането, т. е. по начин, различен от предвидения в закона, привидността обуславя абсолютна симулация на продажбената сделка, поради недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга на продавача. Наличието на обратно писмо, което е изгубено от продавача може да се установява и при небрежна вина от негова страна за невъзможността да го представи с допускане на гласни доказателства. Ако не може да се установи наличие на обратно писмо, такива доказателства са допустими, ако са налице писмени доказателства, установяващи изявления на противната страна на позоваващия се на симулацията, депозирани пред органа на предварителното производство, което прави вероятно твърдението на последния за привидност на съгласието му. Презумпцията за добросъвестност на последващия приобретател на имота от придобилия го по симулативна продажба относно знанието за симулативно придобиване е оборима, дори ако вписването на сделката е станало преди вписване на исковата молба за установяване на привидността.
------------------------
Жалбата е основателна.
За да отхвърли предявените искове от касатора, въззивният съд е приел, че не е установена привидността на сключената между него и ответника Н. Н. сделка - покупко-продажба на процесния недвижим имот, че прехвърлянето на недвижим имот от несобственик не обуславя нищожност на разпореждането, още повече, че не е установена симулативността на договора по който продавача Н. е прехвърлил на купувача В. същия недвижим имот и недобросъвестността на последния с оглед защитната норма на чл. 17, ал. 2 ЗЗД относно придобилите вещни права от приобретателите по симулативни договори, което определя и неоснователността на иска по чл. 108 ЗС срещу ответниците Н. Н. и Ц. Н., закупили апартамента от В., поради неосъществяване състава на претендираната срещу тях ревандикация. Решението е постановено при нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК. Атакуваният като симулативен договор за покупко-продажба на недвижим имот е бил оформен с нот. акт № 95, т. VI, н. д. № 2609/1997 г. по силата на който ищецът-касатор Ж. В. със съгласието на родителите си е продал на Н. Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 3 в гр. В., ул. "Н. Войводов" № 16. Позоваването на симулация се основава според обстоятелствената част на исковата молба на сключения преди изповядване на сделката на 31.07.1997 г. договор за заем между продавача и купувача, сумата по който следва да се върне в 19-месечен срок от датата на подписване на договора като съгласно т. 4 от него за обезпечаване на вземането на Н. се предвижда, че ще му бъде прехвърлен процесния недвижим имот, а след връщане на заетата сума съгласно т. 5 имотът следва да бъде обратно продаден на бившия му собственик - ищеца. Въпреки изплащането на дълга до м. април 1998 г. имотът не бил обратно прехвърлен, а продаден на трето лице - Н. В. с договор за продажба от 12.11.1997 г. сключен с нот. акт № 56, т. XII, н. д. № 4873/1997 г. на В. нотариус, а от своя страна този приобретател с нот. акт № 40, т. III, н. д. № 2488/1998 г. на 5.08.1988 г. го е прехвърлил на И. и Ц. Т, които понастоящем го държат. Представеният от ищеца договор за заем със заверен от него препис като обратно писмо, което установява симулативността на продажбения договор, сключен между него и ответника Н. не е бил обсъждан от въззивния съд, тъй като е бил изключен от доказателствения материал по делото съгласно чл. 101, изр. последно от ГПК, защото не е бил представен оригинала на същия след като е бил поискан от противната страна. В тази връзка съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, предвидени в чл. 134, ал. 1 и 2 ГПК като не е обсъдил показанията на разпитания свидетел Г. Р., изготвил договора, както и не се е съобразил с писмените доказателства-протоколи за разпит на свидетели удостоверяващи изявления на пробретателите по първата и втората продажбена сделка с процесния недвижим имот - ответниците Н. и В. пред държавен орган. Отказът да бъдат обсъждани показанията на св. Р. е бил аргументиран от въззивния съд с непосочване доказателства от ищеца за изгубването или унищожаване на оригиналния договор за заем с ответника Н. не по негова вина, макар че се касае до документ установяващ изгодни за ищеца факти, при което и при небрежна вина от негова страна за невъзможността да го представи, следва да се приеме, че неговото съдържание може да се установява с гласни доказателства, каквито са тези, депозирани от свидетеля Р. Индиция в тази насока са и представените разписки за получени суми от ответника Н. по договор с ищеца, а данни за друг договор между тях освен твърдяния от ищеца, за който е представил препис не са установени по делото. Свидетелските показания са допустими и следва депозираните да бъдат обсъдени и преценени и в контекста на чл. 134, ал. 2 ГПК, тъй като ако не може да установи наличието на обратно писмо, установяващо симулативността на договора за продажба, сключен между В. и Н., са налице писмени доказателства удостоверяващи изявления на последния като противна страна на позоваващия се на симулацията на този договор пред орган на предварителното производство, което прави вероятно твърдението на ищеца за привидност на съгласието му. В този смисъл са обясненията на ответника Н., дадени на предварителното производство, по което е бил разпитан в качеството на свидетел и които са документирани в представения по делото протокол за разпит, които сочат на привидност на договора за продажба, сключен за обезпечение на дълга на В. към него. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане е необходимо да се подложат на внимателна преценка събраните гласни и писмени доказателства в контекста на чл. 134, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 1, б. "д" ГПК за установяване наличието на обратно писмо, евентуално за приложимостта на чл. 134, ал. 2 ГПК когато не се установи съществуването му, но са налице писмени доказателства, които индицират на привидността на атакувания договор за продажба. При положителен изход относно разкриването на симулативността на продажбата между В. и Н., съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, представляваща императивна норма, която визира недействителност на съглашенията, с които се уговаря начин на удовлетворение на кредитора различен от предвидения в закона, какъвто е твърдяният от ищеца чрез извършеното от него прехвърляне на имота срещу задължението към Н., т. е. привидността в тази хипотеза би обусловила абсолютната симулация на продажбената сделка поради недействителността на прикритото с нея съглашение на обезпечаване на дълга на продавача - арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При новото разглеждане на делото следва да се преобсъди и въпроса за дорбосъвестността на последващия приобретател на имота-ответника В. с оглед приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД - запазване на придобитите от него права като на внимателна преценка се подложат депозираните от него обяснения в протокола за разпит пред органите на предварителното производство, които имат характер на извънсъдебно признание относно знанието за симулативността на предхождащия го транслативен акт. При оборване презумпцията за добросъвестност не само това придобиване, а и последващото прехвърляне като такова от несобственик ще обуслови липса на транслативен ефект на вещни права и съответно основателност на предявения ревандикационен иск срещу последните приобретатели на имота.
И хайде, понеже пишете за "естествени неща" и не искате "буквално" да тълкувате закона, правя извод, че си разсъждавате и с правите някакви мисловни конструкции просто така. Хайде да поразсъждаваме заедно:
) кои са оригинерните способи. Сещам се за три: създаване на вещта от собственика (производител някакъв), плодовете и приращенията (теленцето на моята крава е "оригинерно" мое и наносите, увеличаващи квадратурата на частния ми плаж на полинезийския остров, където плажът не е публична държ. с-т са си "оригинерно мои", както и палмите, поникнали там 
). Четвъртият способ е любимата ви придобивна давност. Конфискации и отчуждавания, гледам, че поузряхте за идеята, че не са баш-оригинерни 
.
А при давностно придобиване - придобивате не без тежести, а придобивате и самите "тежести", 
