чл.327, т.7 от КТ

[tulenka1977]

Здравейте,мога ли да прекратя сегашния си договор по заместване/ чл. 68, ал. 1, т.3/, ако сключа на ново място на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал1 т.1 от КТ. Ще се счита ли за договор за неопределено време, въпреки, че е със срок на изпитване ? Благодаря Ви!

[nk7702n]

Здравейте,мога ли да прекратя сегашния си договор по заместване/ чл. 68, ал. 1, т.3/, ако сключа на ново място на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал1 т.1 от КТ. Ще се счита ли за договор за неопределено време, въпреки, че е със срок на изпитване ? Благодаря Ви!

Да, уговорката за изпитване означава, че страните сключват договора под условие, че могат да го прекратят в рамките на срока за изпитване без предизвестие за прекратяване, като уговорката може да бъде в полза на едната или и на двете страни, но договорът има съдържанието на окончателен договор с права и задължения на страните като при окончателен договор. Спецификата тук е единствено в условието за предсрочно прекратяване на договора.

[xaoc1973]

Здравейте,мога ли да прекратя сегашния си договор по заместване/ чл. 68, ал. 1, т.3/, ако сключа на ново място на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал1 т.1 от КТ. Ще се счита ли за договор за неопределено време, въпреки, че е със срок на изпитване ? Благодаря Ви!

Да, уговорката за изпитване означава, че страните сключват договора под условие, че могат да го прекратят в рамките на срока за изпитване без предизвестие за прекратяване, като уговорката може да бъде в полза на едната или и на двете страни, но договорът има съдържанието на окончателен договор с права и задължения на страните като при окончателен договор. Спецификата тук е единствено в условието за предсрочно прекратяване на договора.

?????????????
Не обърквайте човека!

tulenka1977, конкретизирайте, моля! Всеки изпитателен срок си има някаква продължителност.
Колко месеца е изпитателният срок по ТД на основание чл. 70 ал. 1?

nk7702n, чл.70 ал.1 във връзка с чл.67 ал1 т.1 от КТ означава, че СЛЕД изтичане на изпитателния срок, ТД става по чл.67 ал1 т.1 от КТ. Ако допуснем, че сте прав, то излиза, че "предсрочно прекратяване" на ТД по Вашето тълкуване ще имаме винаги - во веки веков, защото не е посочен срокът на изпитване.
А и такава бльожда - изпитателен срок за безсрочен договор не е възможна!

[bird_of_paradise]

.......А и такава бльожда - изпитателен срок за безсрочен договор не е възможна!

Т`ва са глупости. Не знам как е по счетоводните ви стандарти, но в правото този момент не търпи интепретацията, която ти му даваш.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.


Утре е натоварено, но все таки - ако не те забравя ( щото как да те запомня) ще се върна тук да прочета.

[xaoc1973]

.......А и такава бльожда - изпитателен срок за безсрочен договор не е възможна!

Т`ва са глупости. Не знам как е по счетоводните ви стандарти, но в правото този момент не търпи интепретацията, която ти му даваш.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.


Утре е натоварено, но все таки - ако не те забравя ( щото как да те запомня) ще се върна тук да прочета.

Явно се заяждате и словоблудствате. Само защото така обърквате хората, които не са специалисти, но пишат тук с голямата си болка, ще обясня за тях.
НЕ МОЖЕ ПО НИКАКЪВ ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НАЧИН СЪГЛАСНО ДЕЙСТВАЩОТО В МОМЕНТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ ДА ИМАМЕ ТД СЪС СРОК НА ИЗПИТВАНЕ, КОЙТО И ДА Е СРОЧЕН ДОГОВОР.
НЕ МОЖЕ ПО НИКАКЪВ ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НАЧИН СЪГЛАСНО ДЕЙСТВАЩОТО В МОМЕНТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ ДА ИМАМЕ ТД СЪС СРОК НА ИЗПИТВАНЕ, КОЙТО И ДА Е БЕЗСРОЧЕН ДОГОВОР.
Може в ТД да се впише само изпитателният срок. Може (ама може и да не се включва) и към него, като допълнителна клауза, да се включи какъв се проектира да бъде окончателният договор, но СЛЕД изтичане на изпитателния срок. Този окончателен договор може да бъде вече срочен, или безсрочен, или какъвто и да е друг, или въобще да липсва, или ТД да бъде прекратен. По време на изпитателния срок не съществува ТПО по срочен ТД, не съществува ТПО по безсрочен договор.
Ако ТД с изпитателен срок се прекрати от страната, в чиято полза е уговорен (ако липсва такава изрично вписана, то се приема, че е във взаимна полза), то се прекратява и ТПО, като никоя от страните не дължи нищо. Затова и съдът счита (има достатъчно константна практика на ВКС), че след като ТД със срок на изпитване може законосъобразно да се прекрати преди да се трансформира в срочен, респ. - безсрочен, то не е нито срочен, нито безсрочен.

[doc03]

Заличавам - против разводняване.

[bird_of_paradise]

......бла-бла-бла-бла

Онова, което повдигнах в цвят, а вие цитирахте, е именно практиката на ВКС по този въпрос. Сещате се, онзи ВКС , за който твърдите именно обратното, г-жо счетоводител.

Нямам нищо против да пишете тук, става интересно понякога, както в онази тема, но мисля е редно да се идентифицирате, защото хората по презумпция смятат, че отговарящите са юристи.
Което далеч не е така.

[xaoc1973]

"Съгласно чл.67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен или за неопределено време, или като срочен трудов договор. Според чл.70, ал.1 от КТ окончателното приемане на работа на работника може да се предшества от договор със срок за изпитване, до 6 месеца. Член 70 от КТ не е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение. Срокът за изпитване не е срок на договора и поради това с изтичане на уговорения срок за изпитване трудовият договор не се прекратява. Според чл.67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Според ал.2 на чл. 71 от КТ трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не е прекратен по ал.1 до изтичане срока за изпитване. В случай, че до изтичане срока за изпитване трудовият договор не бъде прекратен на основание чл. 71 от КТ, същият става договор за неопределено време по силата на закона, и по тази причина с работника не е необходимо да се сключва допълнително споразумение. Тъй като чл. 70 КТ не е самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение чрез сключване на трудов договор, още със сключването му той е или срочен или безсрочен. Затова, след изтичането на срока за изпитване, ако трудовия договор не е прекратен, и същият е сключен за неопределено време, си остава такъв."

В този смисъл, и според питането в началото на темата - да, договорът ще е сключен за неопределено време, със срок на изпитване.

Благодаря за мнението. Явно се оформя доста интересен казус. Сега и аз ще поцитирам малко.
Още първото Ви изречение НЕ отговаря на истината! КТ казва друго:

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

Липсват логическите съюзи "или", които слагате. Ако ги има, то ще означава, че имаме само ДВА вида ТД - срочен и безсрочен. Но законодателят правилно не ги е сложил в КТ, защото имаме и други видове ТД. В конкретния текст КТ казва: "Може за неопределено време. Може за определен срок.", но КТ не забранява и други видове ТД.
Когато в ТД изрично е уговорено друго, различно от "ТД е сключен за неопределено време", то е в сила ал. 2, съгласно която ТД не е сключен за неопределено време.

Втората Ви грешка е, че пишете: "Член 70 от КТ не е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение."
Напротив! Чл. 70 може да бъде самостоятелно основание за възникване на ТД. Никъде в КТ няма забрана за това, а даже се практикува доста често, напр. работодателят не познава работника и желае да го провери дали заслужава да бъде назначен на ТД за определен срок или на ТД за неопределен срок. С подписване на ТД той няма тази информация и затова основанието на ТД е само чл. 70, а вече в последния ден на срока работодателят предлага на работника какво ще правят занапред.
ПОСОЧЕТЕ МИ ТЕКСТ ОТ КТ, КЪДЕТО ДА ПИШЕ, ЧЕ ЧЛ. 70 НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМОСТОЯТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ТД!

......бла-бла-бла-бла

Онова, което повдигнах в цвят, а вие цитирахте, е именно практиката на ВКС по този въпрос. Сещате се, онзи ВКС , за който твърдите именно обратното, г-жо счетоводител.

Нямам нищо против да пишете тук, става интересно понякога, както в онази тема, но мисля е редно да се идентифицирате, защото хората по презумпция смятат, че отговарящите са юристи.
Което далеч не е така.

Подписала съм над хиляда ТД, имала съм над десет обстойни проверки от ИТ, ОИТ, РИТ, ДИТ или както се е казвала през годините. Не са констатирали нарушение, когато ТД е бил само на основание чл. 70 КТ.
Не твърдя, че съм добра в правото, но в трудовото законодателство съм ненадмината като практик.

[xaoc1973]

Отделно - решения на ВКС (информацията е безплатна от мен):

Чл. 70 е самостоятелно основание - http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 3E004F9B49

“Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока; модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1,изречение 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл.71, ал.2 от КТ.”
“Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл.70, ал.1 от КТ. В ал.5 е установена еднократност и изключителност на договора – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните / и предимно работникът/ в договорна връзка, която е неокончателна и затова – несигурна, и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл.333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа /трудова функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.” -
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 18002C3A01

Хайде, за без пари - толкова. Има и доста определения на ВКС по въпроса, ама те не са с характер на константна практика, съгласно едно ТР на ОСГК.

И МАЛКО РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ГЕНИАЛНИТЕ ЮРИСТИ, ПИСАЛИ ПО-ГОРЕ:
ПИША С ГОЛЕМИ БУКВИ, ЗА ДА ЧЕТЕТЕ ДОБРЕ -
СЛЕД КАТО ВКС ИЗРИЧНО КАЗВА, ЧЕ "Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ.", ТО ЗНАЧИ, ЧЕ ВКС СМЯТА, ЧЕ "Договорът със срок за изпитване не е БЕЗсрочен договор по смисъла на КТ."
МИСЛЕТЕ МАЛКО, ПРЕДИ ДА ЛЪЖЕТЕ ХОРАТА ТУК!

[doc03]

Заличавам - против разводняване.

[nk7702n]

.......А и такава бльожда - изпитателен срок за безсрочен договор не е възможна!

Т`ва са глупости. Не знам как е по счетоводните ви стандарти, но в правото този момент не търпи интепретацията, която ти му даваш.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори.


Утре е натоварено, но все таки - ако не те забравя ( щото как да те запомня) ще се върна тук да прочета.

Явно се заяждате и словоблудствате. Само защото така обърквате хората, които не са специалисти, но пишат тук с голямата си болка, ще обясня за тях.
НЕ МОЖЕ ПО НИКАКЪВ ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НАЧИН СЪГЛАСНО ДЕЙСТВАЩОТО В МОМЕНТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ ДА ИМАМЕ ТД СЪС СРОК НА ИЗПИТВАНЕ, КОЙТО И ДА Е СРОЧЕН ДОГОВОР.
НЕ МОЖЕ ПО НИКАКЪВ ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН НАЧИН СЪГЛАСНО ДЕЙСТВАЩОТО В МОМЕНТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ ДА ИМАМЕ ТД СЪС СРОК НА ИЗПИТВАНЕ, КОЙТО И ДА Е БЕЗСРОЧЕН ДОГОВОР.
Може в ТД да се впише само изпитателният срок. Може (ама може и да не се включва) и към него, като допълнителна клауза, да се включи какъв се проектира да бъде окончателният договор, но СЛЕД изтичане на изпитателния срок. Този окончателен договор може да бъде вече срочен, или безсрочен, или какъвто и да е друг, или въобще да липсва, или ТД да бъде прекратен. По време на изпитателния срок не съществува ТПО по срочен ТД, не съществува ТПО по безсрочен договор.Ако ТД с изпитателен срок се прекрати от страната, в чиято полза е уговорен (ако липсва такава изрично вписана, то се приема, че е във взаимна полза), то се прекратява и ТПО, като никоя от страните не дължи нищо. Затова и съдът счита (има достатъчно константна практика на ВКС), че след като ТД със срок на изпитване може законосъобразно да се прекрати преди да се трансформира в срочен, респ. - безсрочен, то не е нито срочен, нито безсрочен.

Сега Ви прочитам, много забавни писания имате и големи бъркочи забърквате из лекса, ама нямам време да се занимавам с Вас, че нали разбирате - служебни ангажименти, дела и др. Който е по - свободен като Вас, нека да се упражнява.
И все пак, има една такава сложна думичка "модалитет", ама явно не сте си я изтълкувал / а / още, та затова нещо се обърквате, ама няма нищо, не Ви се сърдим, човешко е да се греши.
П.П. Реших да го оцветя в синьо, че при някои хора / далтонисти/, трудно се разграничава, когато е в червено. Не знам дали Вие страдате от такъв проблем, но за да не Ви затруднявам, реших да го направя. Не ми благодарете!

[bird_of_paradise]

Отделно - решения на ВКС (информацията е безплатна от мен):


И МАЛКО РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ГЕНИАЛНИТЕ ЮРИСТИ, ПИСАЛИ ПО-ГОРЕ:
ПИША С ГОЛЕМИ БУКВИ, ЗА ДА ЧЕТЕТЕ ДОБРЕ -
СЛЕД КАТО ВКС ИЗРИЧНО КАЗВА, ЧЕ "Договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл.68 от КТ.", ТО ЗНАЧИ, ЧЕ ВКС СМЯТА, ЧЕ "Договорът със срок за изпитване не е БЕЗсрочен договор по смисъла на КТ."
МИСЛЕТЕ МАЛКО, ПРЕДИ ДА ЛЪЖЕТЕ ХОРАТА ТУК!

Не претендирам за гениалност, напротив- повече от често тук съм писала, че съм посредствен юрист, но имам едно (няколко) златни правила- ако не ме настъпят- не настъпвам. Когато някой говори- слушам и мисля. Когато видя нещо, което моите сензори окачествяват, като несправедливо- не си завирам главата в пясъка. Толкоз за мен!
Сега за вас- никога нямаше да ви забележа, ако имахте по-умерен речник. Все ми е тази, каква професия практикувате и колко е стажът ви там, но елементарното уважение изисква, когато опонирате да не нападате опонента си. Не ви харесва, когато ви отвърнат със същото, ама такъв е живота: гледаш, както теб те поглеждат. Толкоз и за вас.

Няма нужда да пишете с големи букви- със зрението съм ок., въпреки годините.
По темата, че се разводни с този, онзи, отношения и прочее:

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав ( не съм им фен, но се оказват пътеводната светлина напоследък):
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Борис Илиев
Като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д. № 492/2009 г. за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. А. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 158/18.04.2008 г. по гр. д. № 34/2008 г., с което частично е обезсилено (по искове по чл. 74 от КТ) и частично е оставено в сила (по исковете по чл. 344 от КТ) решение на Районен съд гр. Е. по гр. д. № 52/2000 г. По този начин съдът е постановил отхвърляне на исковете, предявени от Р. А. С. против О. "О", с. М., за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 92/01.09.1999 г на директора на училището, за възстановяване на Р. А. С. на заеманата преди уволнението длъжност "възпитател", както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер 1 800 лв.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се има предвид неизпълнение на дадените указания с касационно решение по гр. д. № 64/2007 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди се, че при новото разглеждане на спора окръжният съд не се е съобразил с указанията на ВКС по прилагането на чл. 68 и чл. 70 от КТ. Твърди се също, че неправилно въззивния съд счел договорът за прекратен поради липса на документ за продължаването на срока му - в противоречие с решение на ВКС № 410/25.06.1990 г. не било прието, че е възможно съгласието за продължаване да бъде обективирано в два различни документа (молба от работника и допълнително споразумение от предприятието). Счита също, че е налице противоречива съдебна практика по въпросите, разрешени с въззивното решение, тъй като при първото въззивно разглеждане на делото друг състав на същия съд бил взел различно становище по съществото на спора. Заявява, че решението на касационния съд би допринесло за точното прилагане на закона по въпросите допустимо ли е съвместно приложение на правилата по чл. 68 и чл. 70 от КТ, допуска ли законът да се уговарят алтернативни срокове, може ли предварително да се договори кога се прекратява действието на чл. 70 от КТ. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно - отмяната му и решаване на спора по същество.
Ответникът по касация - О. "О", с. М. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - за неоснователно.
С въззивното решение е прието, че ищцата е работила по срочен трудов договор при ответника, от 08.09.1997 г. до 01.09.1998 г на длъжността "възпитател". На 31.08.1998 г. бил сключен нов договор между същите страни за същата длъжност, като в същия били включени две клаузи за срока: до 15.10.1998 г. договорът бил със срок на изпитване (чл. 70 от КТ), а след тази дата договорът се трансформирал като срочен до 31.08.1998 г. Отхвърлени са доводите на ищцата, че това съглашение е недействително и че с допълнителни споразумения срокът е продължен и е прието, че действието на договора е прекратено с изтичане на срока - заповедта на работодателя от 01.09.1998 г само констатирала това прекратяване и не била незаконна. Прието е, че съглашението е действително и не противоречи на нормите на чл. 68 и чл. 70 от КТ, тъй като забраната за сключване на последователни трудови договори е въведена законодателно през 2001 г., а преди това такава забрана е нямало.
Даденото с въззивното решение разрешение на спорните между страните въпроси не противоречи на практиката на ВКС. Доводите на ищцата, че въззивният съд не е изпълнил дадените указания с касационно решение по гр. д. № 64/2007 г., с което делото е върнато за ново разглеждане, са неоснователни. В касационното решение не се съдържат указания по тълкуването на чл. 68 и чл. 70 от КТ, а се съдържат указания въззивният съд да изложи съображения по въпроса дали цитираните норми са приложими за конкретното правоотношение. Това е било необходимо, тъй като при първото въззивно разглеждане на делото съдът е обезсилил първоинстанционното решение, без въобще да изложи доводи по същество - затова указанията на ВКС са били да се обсъди спорът по същество. Тези указания са изпълнени от въззивния съд, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Неоснователен е и доводът, че в противоречие с решение на ВКС № 410/25.06.1990 г. въззивният съд отхвърлил възможността съгласието като източник на правоотношение между работника и служителя да бъде обективирано в два различни документа (единият изходящ от работника, а другият - от работодателя). В атакуваното решение такова произнасяне няма. Въззивният съд е приел, че въобще не са налице данни за постигнато (по какъвто и да е начин) съгласие между ищцата и ответника за продължаване на срока на договора или за изменението на съдържанието му. Той не е приел, че е невъзможно съгласието да бъде обективирано в отделни документи, поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
Не са налице твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Според жалбоподателката противоречието между решенията при първото и при второто въззивно разглеждане на спора означава, че е налице противоречива практика. Това не може да бъде споделено - под противоречиво разрешаване на съществени въпроси от съдилищата в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се има предвид разрешаване с влезли в сила решения. Различието между изводите на инстанциите по един и същ спор, обективирани в невлезли в сила решения, не могат да обосноват наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Що се касае до въпросите допустимо ли е съвместно приложение на правилата по чл. 68 и чл. 70 от КТ, позволява ли законът да се уговарят последователни срокове и може ли предварително да се договори кога се прекратява действието на чл. 70 от КТ, те действително са съществени. Обаче същите са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдържанието на закона и с трайната съдебна практика уговарянето на срок, в който правоотношението ще действа, по два начина (първата част от периода - като срок за изпитване, втората - до изтичане на определено време) е напълно допустимо. Не се сочат съдебни решения в обратния смисъл, а съдържанието на закона е ясно, поради което не може да се обоснове необходимост от намесата на ВКС.
Съответно не може да се приеме, че са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 158/18.04.2008 г. по гр. д. № 34/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.

Нещо по-вехто, когато съдебните актове имаха смисъл

УГОВОРКА ЗА ИЗПИТВАНЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ КАКТО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ, ТАКА И ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР. В ПОСЛЕДНИЯ СЛУЧАЙ ОБАЧЕ ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО ТРЯБВА ДА Е ИЗРИЧНО ПОСОЧЕНО.

Нещо по-ново, защото партийната линия така повелява- съдържащо извадката, която оспорихте:

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1405/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат И. М., срещу въззивно решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г., с което е отменено решение №571 от 06.04.2010 г. на Русенския районен съд по гр.д. №494/2010 г. и са уважени предявените от С. Б. З. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконно, тъй като работодателят се е отказал от клаузата за изпитване в първоначалния договор от 06.10.2009 г. със срок за изпитване като е сключил допълнително споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че с допълнителното споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване, страните са постигнали и съгласие за отпадане на тази уговорка.
Ответницата С. Б. З., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №723 от 17.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор.Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение от 300 лв. на 400 лв. и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има различни законови изисквания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че е неправилен изводът на въззивния съд за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото на основание чл.71, ал.1 КТ. В случая между страните е бил сключен на 06.10.2009 г валиден трудов договор със срок за изпитване по чл.70 КТ. Уговорен е срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. С допълнителното споразумение от 01.11.2009 г., с което е увеличен размерът на трудовото възнаграждение без да е възпроизведена уговорката за изпитване, страните не са постигнали и съгласие за отпадане на тази уговорка. Считано от 08.12.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя като по този начин той е упражнил субективното си право по чл.71, ал.1 КТ. Прекратяването на това основание е съобразено със закона.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1 110.50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №292 от 01.07.2010 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. З., [населено място], срещу [фирма], [населено място], [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №169/07.12.2009 г. на управителя на [фирма], за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-аранжьор” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 689.79 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Б. З., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], [община], 1 110.50 лв. деловодни разноски.

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... E3002C03AD

Правилно въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, но неправилно е приел, че трудовият договор е бил срочен. Съгласно изричната уговорка в § 2 от договора той е безсрочен, ако не бъде прекратен в срока за изпитване.

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 08006F02B6 - нещо различно, но интересно от чисто правна страна.

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 620051A470

Справката от персоналния регистър на Н. за А. Л. не носи информация за този факт, а от трудовата книжка на ищеца може да се установи единствено, че договорът му с [фирма] е прекратен от 01.07.2007 г. по реда на чл.71 ал.1 от КТ. Може да се направи извод следователно, че трудовият договор между А. Л. и [фирма] е бил с включена клауза за изпитване. Такава клауза обаче страните могат да уговорят както при сключване на безсрочен трудов договор, така и при срочен такъв.

И още, и още... но с това давам само насока с надеждата да съм бил полезна за многогодишния ви практически опит.

П.п. Накратко- запомнете повдигнатият от мен текст, защото ще ви ползва. И... по-лежерно в живота.

[lexy21]

Хехехе, Хаос, няма оправия при Вас - за първи път ми влязохте в полезрението със съдебно-заседателната Ви тема, в която първовачално Ви се вързах /с възмушение, че изнасяте тайната на съвещанието, че и другия съдебен заседател "почти сте убедила", че и призиви някой да Ви напише особеното мнение постнахте, което нямало да бъде особено, ако убедите и другия съдебен заседател - малко му оставало /, преди да видя "развръзката" й, от която стана ясно, че е тотална измишльотина. Останалите Ви изказвания по други теми, на които попаднах /в една от тях се опитах нормално да беседвам с Вас, но се убедих, че това е невъзможно/- проблем имате, разберете го, психологически е, да не казвам психически - не си го лекувайте форумно, няма да помогне, въпреки самочувствието и агресията, с които влизате и вършеете из темите. Освен да Ви съжаляваме, с друго тук не можем да Ви помогнем. Лекувайте се.