Печеля делото, а присъждат разноските на ответника???

[boliarcheto]

Здравейте.
Заведох дело срещу търговско дружество, което ми дължеше възнаграждение за минали години. Малко преди първото съдебно заседание ответникът ми преведе дължимата сума (минус 10 лв). Съдът постанови, че сумата наистина е била дължима, но след като е била платена, в решението пише, че ми присъждат 10 лв, а при рззпределението на разноските осъжда мен да заплатя разноските на ответника пропорционално на "отхвърлената" част на иска (т. е. сумата, която ми преведоха СЛЕД началото на делото я броят за отхвърлена част). Това правилно ли е? Да обжалвам ли?

[neutralen]

Решението на съда е правилно - виж чл.78, ал.1,2,3 и 4 от ГПК. Виж и чл.232 от ГПК. Въпроса дали да обжалваш - имаш право, но сам трябва да вземеш решение.

[bird_of_paradise]

Аз съм точно на противното мнение- разноските се носят от страната станала повод за завеждане на делото с оглед неизпълнението си и факта, че е налице погасяване на задължението едва в хода на съдебното производство не следва да се отразява на разноските, защото по този начин би се стигнало до хипотеза ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Да обжалва.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... enDocument

п.п. нещо не е така- питащият не е оттеглил иска си, а навярно имаш предвид чл. 235, ал.3 ГПК ( плащането в хода на съдебното производство всякога се взима предвид при постановяване на Р). Преди време имахме малък спор, тук в лекса, като се изрази единодушно мнение, че състава трябва да е по-прецизен, като пише мотивите си- "на осн. 235 установи, че е налице погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото, поради което искът за платената част следва да бъде отхвърлен"... или нещо такова, но да е ясно, че е налице плащане и по тази причина искът, макар и основателен при завеждане на молбата, не може да бъде уважен при постановяване на крайният съдебен акт.

[latinka]

а ответникът признал ли е изрично иска? (хипотезите по чл. 78, ал. 2 са ми малко кумулативни)

Съдът постанови, че сумата наистина е била дължима, но след като е била платена, в решението пише, че ми присъждат 10 лв

във всички случаи искане по чл. 248 ГПК ми се струва резонно.

[portokal]

Аз съм точно на противното мнение- разноските се носят от страната станала повод за завеждане на делото с оглед неизпълнението си и факта, че е налице погасяване на задължението едва в хода на съдебното производство не следва да се отразява на разноските...

+1.
Обжалвай. Само в частта за разноските, разбира се.

[neutralen]

Обърнете внимание, че "Малко преди първото по делото заседание" Ответника е платил задължението(минус 10 лв). Е тогава за какво се води делото ? - за да се претендират разноски. Ищеца е имал правната възможност да оттегли ИМ, след като Ответника вече е платил. Така мисля. Ако е искал делото да се води е следвало да измени иска до действително дължимата сума - 10 лв, за да му пресъдят пълните разноски - държавна такса + адв.хонорар, които Ответника щеше да дължи в пълния им размер.

[bird_of_paradise]

Ааа, я да се стягаш- при оттегляне на иска се прекратява делото, а разноските всякога се носят от ищеца - ал.4( налЕ, десезирам съда поради някакви причини, с което признавам, че повдигнатия от мен спор е неоснователен. Към момента.).

[neutralen]

При оттегляне на иска поради плащане от страна на Ответника, деловодните разноски - ДТ + адв. хонорар се плащат от Ответника, понеже той е станал причина за завеждане на делото ! - аргумент за противното по чл.78, ал.2 от ГПК.

[portokal]

И при прекратяване поради плащане след предяването се присъждат. Няма го в ГПК, но се извежда от идеята на уредбата на разноските.
Въпросът е, че малко преди първото заседание по-голямата част от разноските обикновено вече са направени. Така че и да плати ответникът, все тая.

[neutralen]

В конкретния случай решението на съда е правилно и е в съответствие с чл.78, ал.3 от ГПК. Вашият съвет да обжалва решението в частта за разноските ще доведе до плащането на нови разноски в полза на Ответника.

[proki0]

:roll: Обърнете внимание, че "Малко преди първото по делото заседание" Ответника е платил задължението(минус 10 лв). Е тогава за какво се води делото ? - за да се претендират разноски. Ищеца е имал правната възможност да оттегли ИМ, след като Ответника вече е платил. Така мисля. Ако е искал делото да се води е следвало да измени иска до действително дължимата сума - 10 лв, за да му пресъдят пълните разноски - държавна такса + адв.хонорар, които Ответника щеше да дължи в пълния им размер.

Ами ако беше платил всичко / в т.ч. и въпросните 10 лв/ - тогава ищеца да оттегли ИМ, а? А платената ДТ и платеното адв. възнаграждение - кой ще му ги плати. Отделно дело трябва да води за тях ли

[neutralen]

Вече отговорих по-горе, но не сте го прочели - При оттегляве на ИМ, ответника дължи плащане на разноските - ДТ + адв.хонорар. Съдът с определението за прекратяване на делото пресъжда горните разноски на Ищеца, разбира се ако има искане за пресъждане на разноските.

[bird_of_paradise]

:D Вече отговорих по-горе, но не сте го прочели - При оттегляве на ИМ, ответника дължи плащане на разноските - ДТ + адв.хонорар. Съдът с определението за прекратяване на делото пресъжда горните разноски на Ищеца, разбира се ако има искане за пресъждане на разноските.

Ако го почетвъртиш дали ще бъде истина? Разбира се, твоята истина....с която, както и да го чета, никой от темата не е съгласен.То и "практиката" не е съгласна, но ти имаш "особено мнение" по всеки постановен съдебен акт, така че там няма да отварям спор.

Делото се прекратява с определение при оттегляне на иска. НалЕ така?- така.
Съда Радини вълнения има ли по въпроса що оттегляш иска?- хич беля, едната молба му е достатъчна. Сроковете за това действие, разбира се са друга история, но тя е свързана само с любовта на законодателя към ответника.
Нормата на чл. 78, ал.4 казва ли нещо за причините за прекратяването? - категорично не, но пък указва, че "Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото".
К`во ще постанови съда?- разбира се, че ще осъди ищецът да заплати сторените( доказани по основание и размер и своевременно поискани) разноски от ответника. Те по тая проста, но фискална, причина при плащане в хода на производството не се оттегля иска щото ответникът хем с неизпълнението си е предизвикал спора, хем е платил след завеждане на делото( заявлението по 410-417 ГПК вр. чл. 422, ал.1), хем да му присъдим и разноските.
Какво става по въпроса с разноските на ищеца в тази конкретна хипотеза?- трябва да му бъдат присъдени в цялост, защото искът ще бъде отхвърлен не защото е неоснователен, а защото ответникът е погасил дълга, но след завеждане на делото.

Ако ти се чете- първото срещнато http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a

п.п. като зациклиш някъде и няма движение, `начи.

[boliarcheto]

Благодаря за отговорите, макар че са разнопосочни
Да направя някои уточнения: в решението си съдът изрично споменава, че сумата е платена след завеждането на иска. След това казва: "При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК, съобразявайки извършеното плащане в размер на сумата от ХХХ лв. на dd.mm.yyyy г., искът .... се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на сумата от 10 лв., а за разликата до (XXX - 10) лв. – като неоснователен, следва да бъде отхвърлен".
И накрая: "РЕШИ: Осъжда ответника да заплати на ищеца 10 лв, като искът за разликата от 10 лв до ХХХ лв - като неоснователен - отхвърля. Осъжда ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на УУУ лв".
Ясно, че е трябвало да изменя иска, като изключа от него междувременно заплатената сума. Но аз откъде да знам. Това причина ли е да ме натоварят с разноските?

[neutralen]

Процеса е едно състезание, при което всяка от страните гледа да се възползва от грешките, неосведомеността, или незнанието на другата страна по отношение на обстоятелства, факти, съответните разпоредби на приложимия закон и трайната съдебна практика от значение за решаване на конкретния казус.
По принцип, ако имате време обжалвайте пред по-горната инстанция, но много трудно се променя трайна съдебна практика.