Какви са правата на трето лице

[ilian_todorov]

Казусът е следният. Иван прехвърля имота си (двор със стара къща) на Драган. След сделката обаче Иван завежда дело за унищожаване на НА. По време на делото обаче Драган продава имота на Стоян по данъчна оценка. Стоян преди да купи имота на два пъти си вади чисто удостоверение за липса на тежести, въпреки, че срещу имота има заведено дело и вписана ИМ. След като е закупил имота, Стоян живее с мисълта, че всичко е наред и събаря старата къща и построява в двора жилищен блок, който има Акт 16. Драган обаче попада на несъвестен адвокат и поради неадекватната защита или на практика липса на такава губи делото и НА с който е придобил имота е унищожен. Какви са правата на Стоян? Неговия НА не унищожен, но е купил имота след вписването на ИМ. Има ли право да иска отмяна на влязло в сила решение или да заведе дело от свое име за да защити правата си и запази имота?

[ivan_lawyer]

Делото по принцип се води срещу актуалния владелец на имота. Прехвърляне по време на процеса не влияе, но може да се вземе предвид промяна във владението.

[sunrise]

А Стоян участвал ли е в делото?

[ilian_todorov]

А Стоян участвал ли е в делото?

Не

[ilian_todorov]

Делото по принцип се води срещу актуалния владелец на имота. Прехвърляне по време на процеса не влияе, но може да се вземе предвид промяна във владението.

Бихте ли обяснили по-подробно? Не Ви разбрах.

[ivan_lawyer]

Иска се предаване на владение, а не унищожаване на нотариален акт.

С решение, с което е установено нищожност, не може да се предаде имот.

Може да се иска изменение на иск. Втория купувач може да участва в делото, без да замества първоначалната
страна.

Важното е, че към втория няма вписана искова молба за установяване нищожност.

[ilian_todorov]

Иска се предаване на владение, а не унищожаване на нотариален акт.

С решение, с което е установено нищожност, не може да се предаде имот.

Може да се иска изменение на иск. Втория купувач може да участва в делото, без да замества първоначалната
страна.

Важното е, че към втория няма вписана искова молба за установяване нищожност.

Така е, няма ИМ. Само че става въпрос за унищожаемост, а не за нищожност. Решението унищожи НА с който Иван прехвърля на Драган. НА с който Стоян е придобил имота не е унищожен.
Не разбрах, какво следва от тук нататък. Простете за невежеството.

[ivan_lawyer]

Теории, общо взето. Може да се завърти спирала около владелеца и върви доказвай.

Не е просто, да узакониш едно такова положение, но има недостатък.

[ilian_todorov]

Теории, общо взето. Може да се завърти спирала около владелеца и върви доказвай.

Не е просто, да узакониш едно такова положение, но има недостатък.

Бихте ли обяснили? Пак не ми стана ясно.
По принцип владелеца няма как според мен да предаде владението, тъй като старата къща е съборена и на нейно място има жилищен блок, който отдавна е населен и има Акт 16.
Въпросите ми обаче са други. Може ли този владелец да иска отмяна на влязлото в сила Решение, което унищожава НА на предишен собственик на имота? Ако владелецът не предприеме нищо, нещо застрашава ли го и какво?

[sunrise]

1.Какво е било основанието за унищожаемост на договара?
2. Стоян е станал собственик при висящо исково производство , така ли?Евентуално дело за отмяна на съдебното решение?

[bird_of_paradise]

1.Какво е било основанието за унищожаемост на договара? - измама, но го пише някъде в другата му тема. Споменава за унищожаемост поради неверни представи у дарителя относно правните последици на сделката- целта е получаване на заем....
2. Стоян е станал собственик при висящо исково производство , така ли?- по време на висящ процес, при вписана ИМ, но по неведоми пътища се е сдобил с чисто УВТ.
Евентуално дело за отмяна на съдебното решение? - вече е пуснал молба по 303 ГПК

А, адвокатът на първия прехвърлител бил "несъвестен и престирал неадекватната защита" . За цвят.
Многообразие от теми, но ще събереш цялата фактология с начало от тук viewtopic.php?f=5&t=54781&p=526861#p526861

А, цялата история би трябвало да е тази:
http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a

http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a

София, 03.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 243/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. от [населено място] против решение № 605/08.12.2011 год. по в. гр.д. № 558/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. , с което са отхвърлени предявените от Х. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, поради измама, както и иск за унищожаване на същия договор за дарение като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си.
С определение № 945 от 03.07.2012 год. по делото е допуснато касационното обжалване на решението в частта, в която е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, като сключен при измама.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос относно елементите на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуално- правните норми и необоснованост. Развива доводи, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства в резултат на което формирал извод, че фактическият състав на измамата не е изпълнен.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно осн. чл. 29,ал.1 ЗЗД да бъде уважен.
Ответникът по касация И. Т. Н. от [населено място] оспорва касационната жалба . Моли решението в частта, в която е допуснато до касационно обжалване да бъде оставено в сила.
Според въззивният съд измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение ; измамата трябва да се извърши за да мотивира измамвания към определено волеизявление , а състоянието на заблуждение трябва да е предизвикано умишлено , съзнателно , а не да е резултат на погрешни преживявания на лицето . За да е налице измама е необходимо сделката да е сключена поради заблуждението.
Като е изходил от тази принципна позиция, която е правилна въззивният съд приема, че в конкретния случай фактическия състав на измамата не е изпълнен . Прието е, че предвид показанията на адвоката, подготвил документите за сделката и на нотариуса, изповядал самата сделка, ищецът не е бил в заблуждение относно вида на договора, който сключва и с оглед на това същият е бил наясно и с правните последици на този вид договори , а именно, че собствеността върху процесния имот ще излезе от неговия патримониум и ще премине в патримониума на надарения. Същевременно според въззивният съд по делото не са събрани доказателства ответникът Н. да е извършвал действия, целящи въвеждането на ищеца в заблуждение за това , че сделката ще има други правни последици. Доколкото не са установени измамливи действия от страна на ответника липсва елемент от фактическия състав на измамата поради което съдът не е обсъждал субективната възможност ищецът да бил заблуден предвид личните му качества , интелектуалното му развитие , неговата опитност в житейски аспект и пр.
Така постановеното решение е неправилно.
Фактическият състав на измамата по чл. 29,ал.1 ЗЗД изисква: 1. да е сключена сделка/ дори страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на сделка измама по см. на чл. 29 ЗЗД няма /, 2. едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката така и /или/ относно последиците от нея, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия . Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси , които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката , а до чисто субективни подбуди за извършването й.
Предвид този отговор на поставени правен въпрос въззивният съд неправилно е приел, че в случая измама не е налице, доколкото ищецът е бил наясно, че сделката която извършва е дарение и че с нейното извършване собствеността върху собствения му недвижим имот ще премине в патримониума на ответника. Този извод е обусловен от неправилното тълкуване и приложение на материалния закон касателно фактическия състав на чл. 29 ЗЗД.Невярната представа, /заблудата/, под която е действал ищецът в случая и което го е мотивирало да извърши процесното дарение , се изразява в създаденото у него убеждение , че по този начин ще си осигури необходимата му сума, с която да стане член на „Златен клуб” ще започне работа като представител на този клуб в Русия , ще върне заетите пари и собствеността върху имота му ще му бъде възстановена . Че ищецът е бил безработен и е имал екзистенциална нужда от средства се установява от показанията на неговия баща П. П., който с цел да го подпомогне дори се е съгласил да му прехвърли притежаваната от него част от процесния имот за да го отдава под наем, идея предложена от св. П. К. , който се афиширал като представител на въпросния клуб във В.. Че ищецът е действал именно стремейки се към този резултат се установява от показанията на св.П. С., които частично се потвърждават от тези на свидетелят П. К.. По делото е безспорно установено, че очакванията на ищеца изобщо не са се осъществили / виж показанията на св. Б. Г. , който пряко заявява”Зная, че И. е измамил Х. за къщата/ като вместо това след извършеното дарение ответникът е прехвърлил имота на трето лице. Възивният съд неправилно е приел, че по делото не са установени умишлени действия от страна на ответника да постави ищеца в заблуждение относно последиците на сделката / в посочения вече по широк смисъл/ . Наличието на такова умишлено въвеждане в заблуждение се извежда от цялостното поведение на ответника и постигнатия резултат. Доказателство , че ищецът е могъл да бъде поставен в заблуждение се явяват данните относно това, че същият страда от психопатия от емоционално волевия кръг, което заболяване се изразява в по- слаби волеви задръжки и преобладаваща емоционална мотивация на решенията.Последното очевидно го прави лесно внушаем и поддатлив на манипулации. Следователно данните по делото установяват изпълнен състав на хипотезата на чл. 29 ЗЗД.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Същото следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде постановено ново решение , с което предявеният иск с пр. осн. чл. 29 ЗЗД да бъде уважен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 605/08.12.2011 год. по в. гр.д. № 558/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. , с което е отхвърлен предявеният от Х. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, поради измама и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама договор за дарение обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, с което Х. П. П. е дарил на И. Т. Н. следния недвижим имот: дворно място от 280 кв.м. съставляващо парцел ХVІІ-6254 в строителен квартал 259”а” по плана на [населено място] заедно с построените в това място къща, пристройка, шопрон и гараж при съседи: улица, Д. С. Т., наследниците на М. П. Ш. и М. Г. Д..

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧРЕНОВЕ:

[ilian_todorov]

1.Какво е било основанието за унищожаемост на договара?
2. Стоян е станал собственик при висящо исково производство , така ли?Евентуално дело за отмяна на съдебното решение?

По първи въпрос. Чл. 29 от ЗЗД
По втори въпрос. Да, правилно сте ме разбрали.

[ilian_todorov]

1.Какво е било основанието за унищожаемост на договара? - измама, но го пише някъде в другата му тема. Споменава за унищожаемост поради неверни представи у дарителя относно правните последици на сделката- целта е получаване на заем....
2. Стоян е станал собственик при висящо исково производство , така ли?- по време на висящ процес, при вписана ИМ, но по неведоми пътища се е сдобил с чисто УВТ.
Евентуално дело за отмяна на съдебното решение? - вече е пуснал молба по 303 ГПК

А, адвокатът на първия прехвърлител бил "несъвестен и престирал неадекватната защита" . За цвят.
Многообразие от теми, но ще събереш цялата фактология с начало от тук viewtopic.php?f=5&t=54781&p=526861#p526861

А, цялата история би трябвало да е тази:
http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a

http://webcache.googleusercontent.com/s ... =firefox-a

София, 03.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 243/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. от [населено място] против решение № 605/08.12.2011 год. по в. гр.д. № 558/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. , с което са отхвърлени предявените от Х. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, поради измама, както и иск за унищожаване на същия договор за дарение като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си.
С определение № 945 от 03.07.2012 год. по делото е допуснато касационното обжалване на решението в частта, в която е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, като сключен при измама.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос относно елементите на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуално- правните норми и необоснованост. Развива доводи, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства в резултат на което формирал извод, че фактическият състав на измамата не е изпълнен.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно осн. чл. 29,ал.1 ЗЗД да бъде уважен.
Ответникът по касация И. Т. Н. от [населено място] оспорва касационната жалба . Моли решението в частта, в която е допуснато до касационно обжалване да бъде оставено в сила.
Според въззивният съд измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение ; измамата трябва да се извърши за да мотивира измамвания към определено волеизявление , а състоянието на заблуждение трябва да е предизвикано умишлено , съзнателно , а не да е резултат на погрешни преживявания на лицето . За да е налице измама е необходимо сделката да е сключена поради заблуждението.
Като е изходил от тази принципна позиция, която е правилна въззивният съд приема, че в конкретния случай фактическия състав на измамата не е изпълнен . Прието е, че предвид показанията на адвоката, подготвил документите за сделката и на нотариуса, изповядал самата сделка, ищецът не е бил в заблуждение относно вида на договора, който сключва и с оглед на това същият е бил наясно и с правните последици на този вид договори , а именно, че собствеността върху процесния имот ще излезе от неговия патримониум и ще премине в патримониума на надарения. Същевременно според въззивният съд по делото не са събрани доказателства ответникът Н. да е извършвал действия, целящи въвеждането на ищеца в заблуждение за това , че сделката ще има други правни последици. Доколкото не са установени измамливи действия от страна на ответника липсва елемент от фактическия състав на измамата поради което съдът не е обсъждал субективната възможност ищецът да бил заблуден предвид личните му качества , интелектуалното му развитие , неговата опитност в житейски аспект и пр.
Така постановеното решение е неправилно.
Фактическият състав на измамата по чл. 29,ал.1 ЗЗД изисква: 1. да е сключена сделка/ дори страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на сделка измама по см. на чл. 29 ЗЗД няма /, 2. едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката така и /или/ относно последиците от нея, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4. сделката да е сключена поради заблуждението.
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия . Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси , които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката , а до чисто субективни подбуди за извършването й.
Предвид този отговор на поставени правен въпрос въззивният съд неправилно е приел, че в случая измама не е налице, доколкото ищецът е бил наясно, че сделката която извършва е дарение и че с нейното извършване собствеността върху собствения му недвижим имот ще премине в патримониума на ответника. Този извод е обусловен от неправилното тълкуване и приложение на материалния закон касателно фактическия състав на чл. 29 ЗЗД.Невярната представа, /заблудата/, под която е действал ищецът в случая и което го е мотивирало да извърши процесното дарение , се изразява в създаденото у него убеждение , че по този начин ще си осигури необходимата му сума, с която да стане член на „Златен клуб” ще започне работа като представител на този клуб в Русия , ще върне заетите пари и собствеността върху имота му ще му бъде възстановена . Че ищецът е бил безработен и е имал екзистенциална нужда от средства се установява от показанията на неговия баща П. П., който с цел да го подпомогне дори се е съгласил да му прехвърли притежаваната от него част от процесния имот за да го отдава под наем, идея предложена от св. П. К. , който се афиширал като представител на въпросния клуб във В.. Че ищецът е действал именно стремейки се към този резултат се установява от показанията на св.П. С., които частично се потвърждават от тези на свидетелят П. К.. По делото е безспорно установено, че очакванията на ищеца изобщо не са се осъществили / виж показанията на св. Б. Г. , който пряко заявява”Зная, че И. е измамил Х. за къщата/ като вместо това след извършеното дарение ответникът е прехвърлил имота на трето лице. Възивният съд неправилно е приел, че по делото не са установени умишлени действия от страна на ответника да постави ищеца в заблуждение относно последиците на сделката / в посочения вече по широк смисъл/ . Наличието на такова умишлено въвеждане в заблуждение се извежда от цялостното поведение на ответника и постигнатия резултат. Доказателство , че ищецът е могъл да бъде поставен в заблуждение се явяват данните относно това, че същият страда от психопатия от емоционално волевия кръг, което заболяване се изразява в по- слаби волеви задръжки и преобладаваща емоционална мотивация на решенията.Последното очевидно го прави лесно внушаем и поддатлив на манипулации. Следователно данните по делото установяват изпълнен състав на хипотезата на чл. 29 ЗЗД.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Същото следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде постановено ново решение , с което предявеният иск с пр. осн. чл. 29 ЗЗД да бъде уважен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 605/08.12.2011 год. по в. гр.д. № 558/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 11.05.2011 год., по гр.д. № 720/1996 год. , с което е отхвърлен предявеният от Х. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, поради измама и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама договор за дарение обективиран в нот. акт №44, т.Х, нот.д. №1944/21995 год. на Плевенски нотариус, с което Х. П. П. е дарил на И. Т. Н. следния недвижим имот: дворно място от 280 кв.м. съставляващо парцел ХVІІ-6254 в строителен квартал 259”а” по плана на [населено място] заедно с построените в това място къща, пристройка, шопрон и гараж при съседи: улица, Д. С. Т., наследниците на М. П. Ш. и М. Г. Д..

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧРЕНОВЕ:

Да, така е, шапка ви свалям.