доказателствена сила на частен документ

[neutralen]

Още едно уточнение - Според мен "извлечението по сметки" е частен СВИДЕТЕЛСТВАЩ документ, а не "диспозитивен" документ

[Melly]

Ей, я се позамисли защо не съм написала "свидетелсващ"?, пък после допълвай...

[neutralen]

Не мога да чета чужди мисли, но съм сигурен че грешиш.

[ivodam]

С малко уточнение, ако позволите.
Извлечението от движение по сметки не е официален документ по см. на чл.179 ГПК, а частен диспозитивен документ, изхождащ от страната, която черпи изгодни за себе си факти. НО само, ако съдържа реквизитите - да има дата и подпис на автора му.
След като твърдите, че липсват част от реквизитите на този документ, то същият не е такъв по смисъла на чл.180 ГПК и, ако не е оспорен навреме от насрещната страна, задължава съдът да го вземе предвид и да го обсъди в мотивите на акта си с останалия доказателствен материал. Не оспорването му от страната, срещу която е представен, се презумира на мълчаливо съгласие с обективираните в него изявления/отбелязвания.
Това, най-общо.

Благодаря, вече има повече яснота по въпроса . Парадоксът е, че ако се стигне до оспорване, то може да дойде от страната, която е издала преди време документа.

[ivodam]

:roll: Още едно уточнение - Според мен "извлечението по сметки" е частен СВИДЕТЕЛСТВАЩ документ, а не "диспозитивен" документ

Бихте ли пояснили това каква практическа стойност има? За мен е от значение следното: това както пишете един вид СВИДЕТЕЛСТВО доколко има обвързваща сила за страната, която го е издала? Конкретно, банка, която е издала такова свидетелство, че няма задължение по сметка на клиент Х за даден период и към даден момент, не би трябвало да има право по-късно да твърди друго, или?

[votpuska]

krushov
"оспорване на истинност не може да се направи /а и ПОС отказа/ - все пак е частен документ"
много се бъркаш приятелю, абслолютно всичко може да бъде оспорено. И официален документ може да бъде оспорен - твърдиш че е фалшифицирн примерно, или че е неистински и т.н. Дори очевидното може да бъде оспорвано - понякога с успех. Помня случай с едно лице като го съдиха (с частна тъжба, разбира се) за едно нападение и изкараха записи от охранотелни камери ги оспорихме. И лицево-челюстната експертиза не може с категоричност да потвърди че е той. И въпреки няколкото свидетели го оправдаха.

[nmitova]

:roll: Още едно уточнение - Според мен "извлечението по сметки" е частен СВИДЕТЕЛСТВАЩ документ, а не "диспозитивен" документ

Бихте ли пояснили това каква практическа стойност има? За мен е от значение следното: това както пишете един вид СВИДЕТЕЛСТВО доколко има обвързваща сила за страната, която го е издала? Конкретно, банка, която е издала такова свидетелство, че няма задължение по сметка на клиент Х за даден период и към даден момент, не би трябвало да има право по-късно да твърди друго, или?

Частните документи не се разграничават на "свидетелстващи"и "диспозитивни".
Още веднъж подчертавам - след като цитираното "банково извлечение" не е съставено в изискуемата от закона форма и не е подписано, извлечението не е документ - нито официален, нито частен. След като не е документ, няма доказателствена сила.

[portokal]

Частните документи не се разграничават на "свидетелстващи"и "диспозитивни".

Разграничават се, как да не се. Договорът е диспозитивен (примерно), извлечението от сметки, протоколът от общо събрание, фактурата и пр. са свидетелстващи.

Още веднъж подчертавам - след като цитираното "банково извлечение" не е съставено в изискуемата от закона форма и не е подписано, извлечението не е документ - нито официален, нито частен.

Документ е като слънце (поне според Живко Сталев ), няма обвързваща сила просто - понеже не е подписан.
Понеже няма, няма и какво да му се оспорва, не и по реда на 194.
Както, впрочем, няма какво да се оспорват в частта за удостоверените факти (не в частта за издателя) и подписаните частни свидетелстващи документи, по същата причина - не обвързват. Достатъчно е да оспорваш самите факти, за което не е необходим специален ред. Прав е бил ПОС да откаже откриване на производство.
Не виждам теоретично пречка да се приеме, че извлечението установява нещо, като се преценява според всички обстоятелства по делото: кога, как, от кого е разпечатано, обичайно съвпадат ли тези извлечения с данните от счетоводството на банката и т.н. Естествено, нормално е всеки друг подписан документ да натежи пред него.

Конкретно, банка, която е издала такова свидетелство, че няма задължение по сметка на клиент Х за даден период и към даден момент, не би трябвало да има право по-късно да твърди друго, или?

Чак пък да няма право... Стават и грешки. Изявлението "нищо не ми дължиш" не е непременно опрощаване на задължение. Еле пък от банка.

[ivodam]

Частните документи не се разграничават на "свидетелстващи"и "диспозитивни".

Разграничават се, как да не се. Договорът е диспозитивен (примерно), извлечението от сметки, протоколът от общо събрание, фактурата и пр. са свидетелстващи.

Още веднъж подчертавам - след като цитираното "банково извлечение" не е съставено в изискуемата от закона форма и не е подписано, извлечението не е документ - нито официален, нито частен.

Документ е като слънце (поне според Живко Сталев ), няма обвързваща сила просто - понеже не е подписан.
Понеже няма, няма и какво да му се оспорва, не и по реда на 194.
Както, впрочем, няма какво да се оспорват в частта за удостоверените факти (не в частта за издателя) и подписаните частни свидетелстващи документи, по същата причина - не обвързват. Достатъчно е да оспорваш самите факти, за което не е необходим специален ред. Прав е бил ПОС да откаже откриване на производство.
Не виждам теоретично пречка да се приеме, че извлечението установява нещо, като се преценява според всички обстоятелства по делото: кога, как, от кого е разпечатано, обичайно съвпадат ли тези извлечения с данните от счетоводството на банката и т.н. Естествено, нормално е всеки друг подписан документ да натежи пред него.

Конкретно, банка, която е издала такова свидетелство, че няма задължение по сметка на клиент Х за даден период и към даден момент, не би трябвало да има право по-късно да твърди друго, или?

Чак пък да няма право... Стават и грешки. Изявлението "нищо не ми дължиш" не е непременно опрощаване на задължение. Еле пък от банка.

Благодаря, логиката е ясна. В такъв случай, щом извлеченията не са обвързващи и нищо не доказват сами по себе си, не би трябвало и да стават за доказателство, че е извършено задължително информиране, когато такова се изисква по договор или по закон, или?

[neutralen]

Не се сърди, но ще минат години докато разбереш.
Един примерен казус - Банката предявява иск срещу Х, но той има банкови извлечения, че не дължи цитираните в иска суми. С отговора на ИМ, Х прилага тези банкови извлечения с които оборва факт. и правни твърдения на Банката. За да докаже иска, Банката следва да представи документите по смисъла на чл.183 от ГПК, както и да поиска експертиза за да установи вземането си - за прякото и пълно доказване на иска, доказателствената тежест е изцяло за Банката. Това е практическото значение на банковите извлечения, които притежава Х - те поставят под съмнение иска на Банката.

[ivodam]

Не се сърди, но ще минат години докато разбереш.
Един примерен казус - Банката предявява иск срещу Х, но той има банкови извлечения, че не дължи цитираните в иска суми. С отговора на ИМ, Х прилага тези банкови извлечения с които оборва факт. и правни твърдения на Банката. За да докаже иска, Банката следва да представи документите по смисъла на чл.183 от ГПК, както и да поиска експертиза за да установи вземането си - за прякото и пълно доказване на иска, доказателствената тежест е изцяло за Банката. Това е практическото значение на банковите извлечения, които притежава Х - те поставят под съмнение иска на Банката.

Не виждам нищо сложно в написаното, което да изисква чак пък години вникване.
С доказателствената страна относно иск и как трябва да се процедира, можем да приемем, че сме наясно, относно банковите извлечения.
Последно пак във връзка с извлеченията имам следния въпрос, обратно погледнато - банките имат задължения да информират клиентите си във връзка с определени движения по сметките, в определени случаи пък клиентите имат срокове, в които трябва да реагират, ако нещо не са били съгласни с някоя транзакция или операция по сметката им. Може ли в такъв случай въпросното извлечение, което не е подписано и подпечатено, и което не се изпраща препоръчано с обратна разписка, да се използва от банката като доказателство за надлежно извършено информиране?

[neutralen]

Предмет на доказване са фактите и връзката между фактите. Каква е доказателствената сила на отделните доказателствени средства се определя от закона, което юристите следва да знаят, за да преценят, дали даден факт от значение за делото е доказан/недоказан с оглед представените доказателства и конкретните обстоятелства по делото.