Конкурс за първоначално назначаване на магистрати 2013

[adelina_vn]

не се сърдя Минискул, просто аз така го разбирам и така го тълкувам. За мен той не се е отказал от доръшване на престъплението и единствената му цел вече да е била да избяга оттам....и е нанесъл тел.повреда на стопанката Виолета, защото се сетил, че това е тази, която го зарязала преди години...? или поради хулигански подпуди?? Защо да го направи, ако не за да запази владението върху вещите...?

[miniscule]

Имаш чувство за хумор , Ади

[velikova_]

Набързо да се включа по наказателния казус - грабеж, заради факта, че владението над вещта, когато се отнема от жилище се осъществява след напускането му. До този момент не се приема, че има установено владение.

[mi4onka]

Колеги, чета доста пространни и обосновани разсъждения в сравнение с моя да го нарека "постен" анализ от вчера.Аз приех,че Тихомиров е употребил сила,за да запази владението върху отнетите от него вещи,тъй като никъде в условието на казуса няма дадено,че същият е хвърлил вещите или нещо друго е направил с тях /с любезен тон ги е връчил на Виолетка/.Наистина в условието е дадено,че се е опитвал да избяга,но щом няма данни, че е оставил в апартамента вещите, аз смятам,че силата е употребена,за да се запази владението върху тях.Като се замисля, колегата "Аделина"е права за ексцеса.Напълно споделям мнението и.
Относно мнението на колегата "Минискул" мога да кажа, че формата за водене на досъдебното производство за мен е най-приемливо да бъде такава по общия ред,тъй като при получаването на съобщението за извършеното престъпление от органите на ДП едва ли Пеев е бил известен на разследващите с всичките му установъчни данни, а БП или НП не може да се започне ако заловеният при или непосредствено след извършване на деянието и/или посочен от очевидци е действал в съучастие с НИ./С носталгия си спомням,че този въпрос ми го задаваха на конкурса за "дознатели" през 2005 год./За стойността на вещите -наистина е под една МРЗ дори, но справките за съдимост на дейците ще покажат каква ще е окончателната квалификация.Може да влезем в хипотезата и на опасен рецидив.А и грабежът все пак е съставно престъпление и с висока степен на обществена опасност най-вече заради комплексния си обект.
За семейството Димитрови отново съм категорична,че действията им са относими към хипотезата на чл.12а от НК.

[contralegem]

Този казус затова е лесен, защото е посочено, че е употребил сила, опитвайки се да избяга - казано е изрично, не е нужно да се тълкува. Ако не беше казано, щяха да са възможни и двете квалификации и тогава щеше да е нужно да се тълкува; ако беше казано, че е употребил силата, "опитвайки се да запази владението на вещите", щеше да е грабеж, но нямаше да има никаква закачка.

[miniscule]

Малко практика относно употребата на сила при грабежа - Решение 49 / 12.05.2009 г на БАпС по ВНОХД 42 / 2009 г


" Грабежът според неговата легална дефиниция представлява сложно присвоително престъпление, чиито съставки са: упражняване на сила или заплашване / принуда / с оглед отнемането на вещ от чуждо владение и самото отнемане на тази вещ с намерение за присвояване / кражба /. Следователно изпълнителното деяние на това престъпление започва с началото на принудата, физическа или психическа, упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с факта на това отнемане. Липсата на функционална обвързаност на двата акта на съставното престъпление грабеж обуславя несъставомерност на престъпната дейност по чл.198 от НК, респ. по чл.199 от НК и в такава хипотеза отделните престъпни прояви придобиват самостоятелно наказателноправно значение и се квалифицират като съвкупност от престъпления.
Съгласно изричната повеля на чл.198 ал.3 от НК, налице е грабеж и тогава, когато завареният на местопрестъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху отнетата вещ. Вярно е, че в казуса подс. Г. в един по-късен момент, при появата на пострадалата в стаята й, той й е нанесъл удари със стола, но това физическо насилие не е било упражнено с цел пострадалата да каже къде се намират парите й и да бъдат взети, нито с цел запазване на фактическата власт върху отнета вещ, а с цел подс. Г. да избяга от местопроизшествието и да накара пострадалата да прекрати виковете за помощ.
Горните съображения мотивират извода, че искането на прокурора за осъждане на подсъдимите за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.18 от НК е неоснователно ... "



Намерих също и това

НЯМА ГРАБЕЖ, КОГАТО ЗАВАРЕНИЯТ НА МЯСТОТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО УПОТРЕБИ СИЛА ИЛИ ЗАПЛАШВАНЕ, ЗА ДА (ИЗБЯГА) НЕ БЪДЕ ЗАЛОВЕН, А НЕ ЗА ДА ЗАПАЗИ ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ ОТКРАДНАТАТА ВЕЩ. РЕШЕНИЕ № 625 ОТ 06.02.1995 Г. ПО Н. Д. № 505/1994 Г., I Н. О.

[miniscule]

Във връзка с първия граждански казус, отказа от плащане на наем/ категорично заявен отказ "аз няма да ти плащам повече наем, но ще продължавам да живея в апартамента"/ може ли да се приеме като изразяване желание за владение на имота като свой ?

Ваня , четейки казуса не намерих такъв заявен отказ. Съгласно чл. 236 , ал. 2 ЗЗД ако се продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя , то договорът за наем продължава да действа , и наемателя не се освобождава от задълженията си по него.
Георгиев е признал , че държи имота за Добрев , а не с намерение да го свои - със сключеното между двамата споразумение от 1999 г. е признал , че отношенията между тях двамата по повод ползването на вещта се основават на договор за наем и е поел допълнителни задължения - да извърши ремонт. Налице е признание на вземане по договора за наем , което би следвало да прекъсва течението на придобивната давност , даже и ако приемем , че тя е била започнала да тече ./ Според мене тя изобщо не е започнала да тече , тъй като до 1996 година Георгиев е заплащал договорената наемна цена , тоест той си е чист държател на имота , а не владелец , а след това по силата на сключеното със собственика споразумение задължението му да заплати наемната цена само се е трансформирало в задължение да извърши основен ремонт на сградата , спрямо собственика Добрев той изобщо не е манифестирал воля , че желае да свои вещта/ .

[chandra]

Не съм чела много казусите и малко по диагонал и това, което му хрумва на прима виста -
няма владение, а държане, доколкото третото лице не е манифестирало пред собственика, че владее за себе си, а точно обратното признал е, че е държи за собственика на базата сключеното споразумение.
КНА не се ползва с материална доказателствена сила досежно собствеността, а само досежно, фактите осъществили се пред нотариуса. И после вече не помня какво се питаше, а скрола не стига до казуса!

[vaniaoz]

Здравейте,

"Добреж, които разбрал от ремонта за претенциите върху собствеността на цялата сграда, предявил през 2005г. с/у ООД-то иск за собственост в/у първия етаж като представил нотариален акт за собственост в/у цялата сграда и договора за продажба от 1995г. Георгиев възразил, че след 1996г. не бил плащал наем, следователно е придобил имота по давност. Добрев представил споразумение с Георгиев от [u]1999г[/u]., че дължимият към момента наем ще бъде погасен като георгиев направи основен ремонт на цялата сграда за своя сметка. Представителят на ООД-то направил възражение, че е продължител на владението на георгиев и придобивната давност е изтекла. "

Конкретно, споразумението е сключено 1999 г, с което Добрев се съгласява да опрости неплатения наем от 1996 до 1999 г /до момента/, ако Георгиев направи ремонт на апартамента.
"Добрев разбрал от ремонта за претенции върху собствеността на цялата сграда" т.е не е знаел, че междувременно Георгиев е продължил да ползва имота. През 2005 е разбрал, че лицето Х му владее имота,при това заявява ,че няма намерение да плаща наем.В тази ситуация , все още ли е държане или се е превърнало в недобросъвестно владение?

[chandra]

На прима виста, за мен владение няма! За да има недобросъвестно владение в по-новта си практика ВКС приема, че трябва по недвусмислен начин да се установи, че въпросният владелец е манифестирал пред собственика на имота, че владее същия имот за себе си. Това трябва да е достигнало до знанието на собственика, не е достатъчно да е достигнало да което и да е друго трето лице.

[vaniaoz]

Здравей,

Това ми беше първоначалния въпрос, хипотетично, ако едно лице заяви категорично "Няма да плащам наем ", и продължава да ползва имота може ли да се счита , че манифестира намерението си за своене на имота?

А конкретно към казуса ,вписването на имота ,като актив на дружеството ,непарична вноска от Георгиев не е ли ясна заявка , че владее имота и се разпорежда като собственик.
Не мога да се съглася, че със споразумението от 1999 г признава , че е държател на имота.Да това е така , но е конкретно за момента си, а до 2005 доста вода е изтекло.

[chandra]

не мисля, че апорта променя нещо! Отказа да плаща наем не може да се определи като действие с което същия манифестира владение. Не помня в първоначалния казус, коя година е направил изявлението, че няма да плаща наем, но е факт, че споразумение не може да се игнорира и с него на практика задължения породени от наемния договор. Защо да не може да се съгласите колега?! Кое ви кара да стоите на друго становище. Хубаво е да изложите и вашите съображения.
Апорта сам по себе си може да служи за индиция, че в този момент вече има намерение за владеене, но не и преди това. В този смисъл няма 10 г.

[vaniaoz]

Здравейте,

Споразумението урежда едни минали облигационни отношения, няма действие за напред.Единственото ,което удостоверява е , че през 1999 г, е имало сключен договор за наем между страните, но това само по себе си не означава, че тези отношения са продължили т.е , че Георгиев е продължил да ползва веща, като наемател.Изхождам от пояснението, че със споразумението е уговорено, че Добрев ще опрости натрупания наем до момента, ако Георгиев извърши ремонт.Различно щеше да бъде, ако с него се изменяше договора за наем /цена, срок на договора или нещо такова/.Поне така виждам нещата, което може и да е грешна гледна точка.
От друга страна имаме договор за наем, между физически лица ,по който наемателя не плща наема, до кога е продължил да бъде валиден, т. е Георгиев да е ползвател по силата на този договор?

[miniscule]

Ваня , ползването на имота от страна на наемателя без да заплаща договорената наемна цена за него , води не до автоматично прекратяване на наемния договор , а до възникване на ново вземане в полза на собственика на имота , който е против - обещетението по чл. 236 ЗЗД , отделно от това разбира се за собственика възниква и вземане за неплатената наемна цена . Наемното правотношение не се прекратява , и наемателя не се освобождава от задълженията си по договора за наем , спрямо собственика на имота той остава държател на същия . Както по- горе е писала Чандра наемателя трябва да манифестира ясно воля , че държи имота за себе си , а неплащането на наемната цена е просто неизпълнение на едно от задълженията по договора за наем .

[chandra]

miniscule, чудесно сте го написали колега! Мислех точно това да пиша, но честно казано в последните 2 седмици нито имам време да чета, нито съм на кеф да го правя!
Имам един интересно, засукан казус, но нека клиента ми вземе решение какво правим и ако зарежем нещата, ще го поставя чисто теоретично!

[vaniaoz]

Здравейте,

С въпроса си исках да ви насоча към други важни моменти.
Договора за наем за определен срок, да кажем 3 години дали не подлежи на випсване?Договора за наем между физически лица безсрочен ли е? Ако в агенция по вписванията е випасано това обстоятелство щеше ли нотариуса да издаде констативен НА?
Другото ,което е тези нови взаеимоотношения са погасени по давност, ако се позове разбира се.Въпроса е имало ли е владение или не?

В казуса въпроса беше установил ли е владение Георгиев или е ползвател.През 2004 си е извадил констативен НА, ако това не е манифестиране ,че владее имота.

[n_ikito]

Здравейте,

С въпроса си исках да ви насоча към други важни моменти.
Договора за наем за определен срок, да кажем 3 години дали не подлежи на випсване?Вписването е пожелание.Договора за наем между физически лица безсрочен ли е?Зависи от договарянето Ако в агенция по вписванията е випасано това обстоятелство щеше ли нотариуса да издаде констативен НА? Без проблем


В казуса въпроса беше установил ли е владение Георгиев или е ползвател.През 2004 си е извадил констативен НА, ако това не е манифестиране ,че владее имота.

[vaniaoz]

Здравей,

чл.112 буква "Е " от ЗС.
чл.229, ал.1 от ЗЗД.

[n_ikito]

Здравей,

чл.112 буква "Е " от ЗС.
чл.229, ал.1 от ЗЗД.

Предполагам, че репликата е към мен. Наемът е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален договор. Да, подлежи на вписване, но ако страна по него пожелае. Вписването няма значение относно действието на договора. Eдинствено защитава интересите на наемателя при евентуално разпореждане с имота. - 237 ЗЗД

п.п. Няма отношение към казуса

[vaniaoz]

Здравей,

Ако правилно съм разбрала, чл.112 от ЗС е диспозитивна норма според теб?
За всичко останало съм съгласна.
Заблудих се, с факта че при издаване на НА нотариуса проверява дали документа за собственост въз основа ,на който се издава съответния НА е вписан, и ако не е, не оформя акта т.е че и когато издава такъв по обстоятелствена проверка, отново е необходимо да направи справка в агенция по вписванията, да провери има ли други собственици.Въпросният дългосрочен договор за наем, от казуса, от 1996година би следвало да бъде вписан и съответно нотариуса да види, че Георгиев не е владелец , а държател и да не издаде констативния НА, но е издал,значи не е имало вписан договор за наем ,въпреки чл.112 от ЗС.