мога ли да го съдя?

[anichka06]

здравейте, имам следния въпрос: мога ли да съдя бившия ми мъж за изнасилване? Живяхме заедно около 5 години и сме разделени от 1 година, имаме детенце на 2 години и половина. В началото на съвместното ни съжителство нещата бяха много добре, но в един момент той започна да се държи грубо с мен, да ме заплашва с побой, опитвал се е и да ме души, опирал е нож в гърлото ми. Осъждан е за побой и шофиране в нетрезво състояние, не е лежал в затвора, това е било преди да се запознаем, но той винаги казваше "Ако кажеш нещо на някого ще те пребия, ще те убия и т.н....онези неща ми се разминаха и теб мога да пребия и ще ми се размине". Беше ме страх да споделя с някого. Започна да иска задължително да удовлетворявам нуждите му по 3 пъти на ден, защото иначе щял да ме пребие. А аз от страх изпълнявах, не казвах нищо на никого. Забременях и това пак продължаваше. След като се роди детето той започна да се прибира късно, детето му пречеше през деня да си почива, буташе я, когато отиде до него и казваше да я махна, че му се спяло. А през нощта я събуждаше да си играят и после ми я оставя да я преспивам а той отиваше в другата стая да си спи на спокойствие. Накрая въпреки всички заплахи да не казвам на никого, че щяло да стане лошо, събрах смелост и споделих на сестра ми. Тя дойде вкъщи с приятеля си за подкрепа, когато му казвам да си събере багажа и да се изнесе от къщата ми. После идваше всеки ден "да види детето" и пак ме заплашваше. Подадох сигнал в една фондация, оттам ми казаха да го съдя за родителски права и да му определя някакъв режим на свижданията, за да може през другото време да не ме тормози и че нямало основания да искам ограничителна заповед, защото съм нямала доказателства, че той ме е заплашвал и изнасилвал. Вярно е, че не съм ходила на лекар, нито бях споделила на някой (беше ме срам и страх), споделих само на сестра ми, но тя знае нещата от мен, не е присъствала, той пред хора не се държеше така, както когато бяхме насаме. Тъй като детето е много малко за да се отделя от мен свижданията трябва да провеждат в мое присъствие, но когато навърши 3 години, той има право да я вземе при него, а ме е заплашвал, че стане ли това повече няма да я видя (и за това нямам свидетели).
Моля ви, дайте ми съвет какво да правя... адвокатът ми ми казва, че трябва да имам доказателства, че ме е изнасилвал - медицинско или свидетели. Какви свидетели по дяволите, нали ако имаше такива нямаше да се случва... а медицинско не съм си вадила, защото ме беше (пак казвам) и страх и срам да отида на лекар, а и аз нямах никакви наранявания, защото се подчинявах от страх... Как да докажа какво ми е причинявал години наред... дори след раздялата той продължи да ме заплашва... Но никога не стига до физическо насилие, за да няма доказателства. Какво да правя? Моля ви помогнете!

[galq_law]

Крайно време е да се опитате да преодолеете страха и срама. Те освен на Вас вредят и на детето Ви. Няма ли как свижданията да стават в присъствието на свидетели? На Ваше място нямаше да го пускам в къщи а като иска да го вижда да е на публично място.
Без доказателства няма да убедите никого, още повече съда. Евентуално психоаналитик, приятел или книга би Ви помогнал да се справите със срама и страха.
Съгласно чл. 127 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание.
Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Искрено Ви желая успех в борбата.

[angel_ina]

Юристка съм, ще кажа съвет от опит, който няма нищо общо с правото.

Преди години помагахме на една жена, която беше малтретирана от свекъра си, съпруга си и свекървата си. В един момент заедно с двете си малки момченца избяга от дома си. Защото правата са много, но в къщи никой няма да ти ги осигури. Трябва да кажа, че тази жена заради системния тормоз от най-ранна детска възраст и бременност също в ранна възраст, не беше развила житейски способности извън чистенето и готвенето. Тя не можеше да поддържа социални контакти. Никога не е излизала извън семейната среда. Липсваха и умения за социално вграждане. Попаднала на позната, няколко семейства плащахме квартирата и, давахме пари за храна, а децата бяха обличани с дрехи от нашите деца. Така издържа ТРИ години. През това време мъжът и я преследваше и искаше да я намери. Случило се случайно да се срещнат на улицата когато преминавал автобус и те се качили в него, без той да ги види. / в друг град/. Най-накрая, помогнахме на жената да развие социални умения и да започне някаква работа. Сега се прави, че не ни познава като ни срещне. Случи се, че беше заболяла от миома и платихме всички нейни осигуровки назад, за да бъде извършена операцията-успешно. През цялото време тя е възприемала, че хората са длъжни да се грижат за нея и сега си търси грижата. Обикаля църкви, за да се свързва с обществата в тях, за да и помагат така ,както сме помагали няколко семейства на нея през първите ТРИ години. Пак ще повторя, не ни познава, когато се разминем случайно по улиците сега. НО поуката е ясна, боят е игра опасна. Правата на законите не биха я предотвратили. Сега вече са създадени временни жилища за социално слаби, но семейното съжителство със случайни мъже води именно до такива последици. ОТ тук трябва да се тръгне предотвратяването на проблемите. След това се разрешават само последиците.

П.С. Мнението ми не е ангажиращо, но в личен план не разчитам НИКОГА на закона и на СЪДА.