Граждански казус за младши съдии - "Хора, бдете"!

[teogeo]

Наемателят се явява държател. Доказателствена тежест - ищецът дължи да докаже това, което твърди, ответникът - това което отрича. Доводите на ищеца са - имаме сключен наемен договор - доказвам го с подписа на ответника. Ответника претендира да няма договор с ищеца. Да струпва доказателства в тази насока.

Аха... и ответникът ако отрича да е извършил деликта - в негова тежест ще е да докаже това (отрицателно твърдение). Ейййй... да внимаваш какви ги пишеш!

Това, че всяка страна носи ДТ да докаже твърденията / възраженията си, е едно. Но за отрицателни факти не се носи ДТ, макар че те подлежат на доказване. Едно е да подлежат на доказване, друго е да се носи ДТ за тях.

Ответникът претендирал да няма договор с ищеца - хубаво. Струпва доказателства - хубаво. Ама ДТ в случая е за ищеца - той трябва да окаже, че има договор. Ответникът струпва доказателства да обори, разклати доказването на ищеца - похвално, богоугодно е това дело! Ама да носи ответникът ДТ - курец!!!

[svettoslav]

Всъщност, извинявам се, прекалено много съм наблегнал на обиди на местна основа, то реално може и комисията да не е виновна, а решението да й е спуснато отгоре.

Ааа,глупости,не си

Но пък си прав-решението вероятно е спуснато именно от столицата Средец
"Средец" се нарича и пръста на ръката между "беззименния" и показалеца...

[svettoslav]

Нали имаше един лаф:

-Откъде сте ?
-от София
-То сега всички са от София вече.Откъде по-точно сте?
-От Каспичан

[portokal]

Не съм чела цялата тема, само казуса и мнението на бай Иванов. Всички знаем от личен опит, че в нашата професия аз, тоест говорещият, който и да е той, е единствено прав и неговото мнение е не просто правилно, но и единственото възможно за човек с поне малко акъл и поне минимално "познаване на материята", а другите мнения са очевидно глупави и авторите им са тикви.
Така, след като изяснихме тази основополагаща предпоставка, да кажа, че в едно съм съгласна с бай Иванов - не виждам защо квалификацията да не е по чл. 236, ами по 59. Не че резултатът не е същият, ама 236 си урежда точно конкретния случай.
Колкото до гимнастиката "уговореният наем плюс разликата му до пазарния"... хъм, нали... ако уговореният е по-нисък, това не се ли нарича пазарен наем? Ако е бил по-висок, което е почти невероятно... ми просто бившият наемодател няма да има право на по-високата сума след прекратяването на договора. Обеднил се е не с цената по прекратения така или иначе договор, а с пазарната.

...да не говорим за глупостите, че обезщетението било равно на месечния наем, то няма как да е равно, защото не е месечно.

Само дето никъде не видях да пише за месечен наем - пише за пазарен.

За отрицателните факти - винаги ми се е струвало, че правилото е не точно "не се доказва отрицателен факт", а "не се доказва обичайното положение", нулевата хипотеза, дето викат някои. Обикновено точно отрицателният факт е такава нулева хипотеза, но не винаги.

В конкретния случай за противопоставянето - в казуса е прието, че нотариалната покана предполага противопоставяне и за след прекратяването, предполагам, но само предполагам, че това е идеята - щом твърди последваща промяна в отношението на наемодателката и наследничката и, нея трябва да докаже. Може и да греша тук.

[teogeo]

Не съм чела цялата тема, само казуса и мнението на бай Иванов. Всички знаем от личен опит, че в нашата професия аз, тоест говорещият, който и да е той, е единствено прав и неговото мнение е не просто правилно, но и единственото възможно за човек с поне малко акъл и поне минимално "познаване на материята", а другите мнения са очевидно глупави и авторите им са тикви.
Така, след като изяснихме тази основополагаща предпоставка, да кажа, че в едно съм съгласна с бай Иванов - не виждам защо квалификацията да не е по чл. 236, ами по 59. Не че резултатът не е същият, ама 236 си урежда точно конкретния случай.

Резултатът не е баш-баш същия, защото релевантните факти и ДТ са малко по-различни. В случая по чл. 236 от ЗЗД и съобразно твърденията и възраженията, аз виждам само един факт, за който тежест на доказване носи ответникът - погасяването на претенцията по давност. Той си го мята на тезгяха това възражение, него го ползва - той си го доказва. Нищо друго не мисля, че е в негова тежест да доказва. Не виждам да оспорва, че е плащал наемната цена. Ако го беше оспорил, ще трябваше да доказва и това.
Ако някой напише такова решение като в казуса - то е недопустимо като постановено по непредявен иск. Докладът е крив. Има случаи, в които неправилната правна квалификация не влияе върху спорните факти и ДТ. Тогава го пускаш по пързалката. Ама тук - тц...

За отрицателните факти - винаги ми се е струвало, че правилото е не точно "не се доказва отрицателен факт", а "не се доказва обичайното положение", нулевата хипотеза, дето викат някои. Обикновено точно отрицателният факт е такава нулева хипотеза, но не винаги.

Доказват се, де... просто за тях не се носи ДТ.

[Melly]

Съвсем накратко ще се включа.
1. Изяснихме си, че договорът за наем е прекратен с изтичане на срока му - 22.12.2006 вкл.
2. Изяснихме си, че ответникът не спори, че е получил нот. покана по време на действие на договора и не е освободил имота - признание на неблагоприятен за него факт;
3. Изяснихме си, че не оспорва твърдението на ищцата, че е напуснал имота на 09.07.2012.
4. ИМ е входирана в съда на 21.07.2012 - т.е. ответникът не упражнява фактическа власт върху имота.

И се питам, като как при тези няколко релевантни факти и обстоятелства ще квалифицираме иска по 236, ал.2 ЗЗД, след като липсва елемент от фактическия му състав (т.4 по-горе)?

Какъв бил бил пътят на защита на ищцата при прекратен с изтичане срока на наемния договор от 22.12.2005 и при безспорния правнорелевантен факт, че към датата на предявяване на иска ответникът не държи спорната вещ?

Единственият правилен извод е ищцата да търси обещетение в размер на обедняване за сметка на обогатяване на ответника от ползването на имот без правно основание по реда на чл.59 ЗЗД.

Тези няколко дреболии ме мотивираха да изкажа мнение относно квалификацията на иска по казуса (т.е. отговор на въпрос №1 от изпитния казус) различно от това на Пейчо, без да изпадам в отклонения да обсъждам неговите доводи.
Сега, че има сходство между дискутираните две хипотези, да - има. Но нали затова е този конкурс, за да бъдат проверени знанията и обосновката на защитната теза на кандидата!

Не сме в реалността, за да разсъждаваме доколко докладът по 140 ГПК би бил крив.

Направи ми впечатление, че нито един от участниците в конкурса не се включи в темата, още повече, че резултатите от писмения изпит са факт и устният изпит вече е минал.

[ivan_lawyer]

Мен друго ми прави впечатление. Никой, който не е помирисвал барут - няма да може да се оправи изобщо нито в казуса - нито в живота. Айде в живота ще се оправи някак.
Но какви предварителни квалификации ще даваш, това е самоубийство - така една колежка я тикосах в залата. Съдията вика - дайте квалификация на иска, тя даде и не получи решение в нейна полза. Не ми харесват тези предварително изсмуквани от пръстите казуси. После ще искаме реформа на съдебната система. Ми ние пречупваме хатъра на един младши съдия да правораздава - той влиза една щампа и край. Има си съвсем други методи, но както и да е. Самият съдия трябва да е независим при решението на казуса. Това трябва да е постигнато още на ниво академично образование. Още там се калява стоманата. ВСС е една синекура, това е абсолютна хранилка.
Съдия ще ми решава казуси. Нали трябва да е обучен в университета. Нали той като младши съдия подпомага тоест преподписва в началото решенията.
Значи има си библиотеки и там има едно чудесно съчинение на Чудомир Големинов, който е академик, монографията се нарича - Неоснователно обогатяване - там е изчерпал темата. Също има и друга книга - Гражданскоправни източници на задължения. Голям интерес представлява и първият том на Наемният договор. Втори том така и не излезна, но там авторът, много задълбочено изследва въпросите. А пък онази малката книжка на Дашина и Гигова по въпросите на нотариалното дело, също е от полза.

Изобщо не е лесен казуса, просто не ми се дава лична информация по дела, а и седя на вилата си, нямам ги подръка. Просто на първа инстанция точно същия казус беше решен много по по-друг начин.
Така че, теорията няма нищо общо с практиката. Доказателствената тежест - сега ние да не сме балетисти, да не сме от ансамбъл по художествената гимнастика, да демонстрираме изящество. Говори се наляво и надясно и така става работата.

[svettoslav]

Младоци, какво ще правим, ще съдим ли комисията или сте писали глупости като в наказателния?

Да ги съдим, но по кой член? И ако си го решил като тях,изкарал си 6.00 , имаш ли правен интерес? А сега, да те видя!?! Казуса е директно за ВКС!

[Melly]

................... Казуса е директно за ВКС!

Няма да се учудя, ако ВКС е дал отговор на зададен по реда на 280, т.3 правен въпрос за тълкуване нормата на чл.59 ЗЗД в светлината на конкретен правен спор, който с несъществени изменения е послужил за изготвяне на този казус.

Не виждам пречка на конкурси за младши магистрати да се дават сходни казуси, по които са дадени отговори на правни въпроси с решения на състави на ВКС по 290.

[teogeo]

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/696504429B65823FC22577E600576BF1

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 915 от 17.08.2010 г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите : ако след изтичането на срока на наемния договор наемателят е продължил да ползва имота и наемодателите не са се противопоставили и за това наемният договор е следвало да се счита за продължен за неопределен срок, на какво основание наемателят дължи обезщетение и от кой момент – от момента на продължаването на срока на договора като безсрочен – чл.236,ал.2 ЗЗД или след прекратяването на договора на основание чл.59 ЗЗД и за да се приеме, че се е ползвал без правно основание, необходимо ли е било прекратяване на наемния договор с предизвестие или прекратяването е автоматично. Прието е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с решение № 1988 от 18.03.2002 г. по гр.д. № 313 /2001 г. на ВКС, ІV г.о.. и с решение № 1114 от 07.05.1997 г. по гр.д. № 3418 /1995 г. на ВКС, ІV г.о

.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване – относно приложението на нормите на чл.236,ал.1 и ал.2 и чл.59,ал.1 ЗЗД Настоящият състав намира, че съгласно предписаното от чл.236,ал.1 ЗЗД, когато ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемателя, договорът се счита продължен за неопределен срок и наемателят дължи уговорения наем, съгласно предписаното от
чл.236,ал.2 ЗЗД, когато ползването продължи въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение и съгласно съдебната практика то е в размер на средния пазарен наем за имот като процесния. Р. на чл.236,ал.2 ЗЗД определя минимума на дължимото от дотогавашния наемател обезщетение. Няма пречка на наемодателя по прекратения договор за наем да бъде присъдено обезщетение и в по-голям размер на основание чл.59 ЗЗД, ако въведе като основание на иска си и докаже, че е собственик на вещта и че е претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от средния пазарен наем за продължилото въпреки неговото противопоставяне ползване (да докаже техния размер).

[teogeo]

И пак там:

За да постанови обжалваното решение, С. е приел, че по делото са доказани твърденията, на които са основани исковете, че ищците са собственици на имота, който е бил отдаден под наем на ответника след като е бил реституиран по З., че са посочили какви са дяловете им от собствеността, че продължаваният срок на договора за наем е изтекъл, че ищците са се противопоставили изрично на продължаването на ползването на имота от ответника, въпреки това ползването е продължило до месец април 2003 г., с което е осъществен фактическият състав на чл.59,ал.1 ЗЗД - ищците са се обеднили, а ответникът се е обогатил в размер на месечната наемна цена за процесния имот, установена със заключение на вещо лице, за което исковете са основателни.

Доводът на жалбоподателя за неправилната квалификация на исковете, което представлява нарушение на материалния закон, е неоснователен. Ищците са основали исковете си за обезщетение на твърдения, че са собственици и като такива са отдали под наем имота, а после в това качество са се обеднили. Поради което и квалификацията по чл.59,ал.1 ЗЗД е правилна.

Сега, като се замисля това, което в цялата разправия пропуснахме е, че ищцата е собственик, тя не е наемодател и не е била такъв. Такъв е бил праводателят й, но ... с поканата договорът за наем е прекратен преди сукцесията.

Затова и в казуса има една "лампичка": "Мария Петрова в качеството на собственик на апартамента"
Тя не е била страна по това наемно ПО. То е прекратено преди тя да получи правата си върху жилището.

[Melly]

Не една "лампичка" - няколко са.
Посочих поне три, въз основа на които следваше да се субсумират фактите и да се изведе правната квалификация на иска.
Ако се замислехме защо пък е вмъкнато като фактическо обстоятелство завещанието на бабата, а и че по иск на дъщерята същото е обявено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт? И ЕДВА СЛЕД ТОВА наследницата на бабата (в качеството си на СОБСТВЕНИК) е предявила иска си за претенции?...
Не се гордея, но като опонирах на Пейчо че искът не е по 236 имах точно това предвид - в правото 2+2 не винаги е равно на 4.

[ivanov_p]

Както казах наведените факти нямат отношение към квалификацията на иска.

Относно датата на предявяване:
В настоящия случай НП се е породило на 22.12.2005 г. с предаването на веща от Грета на Йордан.
Грета се е противопоставила на продължаването на договора след изтичане на срока му, като е изпратила НП до Йордан. От 22.12.2006г. Йордан държи веща при условията на чл. 236, изр.2 ЗЗД, а договорът, макар и прекратен е задължителен между страните, като освен наема се дължи и обезщетение.
Веща е върната на наемодателя на 09.07.2012 г. и в този момент се е прекратило НП и последствията от договора.

Искът обхваща периода от 01.05.2006 г. до 09.07.2012 г., т.е. период при който между страните е било налице договорено НП, с договорен предварително наем и със законна санкция за забавата на наемателя - обезщетението.

Подаването на иска на по-късна дата не променя нищо.

Относно завещанието:

Преди да отдаде веща под наем Грета прави завещание в полза на дом за стари хора, което по иск на дъщеря й е обявено за нищожно на 12.08.2008 г. Тези факти обаче нямат отношение към НП, което се развива единствено между наемодателя и наемателя. Дори при влизане в сила на завещанието, Домът е щял да се яви наемодател, като наследник на Грета, а не като нов собственик при условията на чл. 237 ЗЗД. Друг е въпросът, че и при 237 ЗЗД не се променя нищо, новият собственик замества стария като наемодател, но нормата на 236 ЗЗД продължава да обвързва страните.

Казусът е пределно ясен и правилният въпрос за изпита по него щеше да бъде: при какви допълнителни условия Мария би могла да води иск по 59 ЗЗД.

[ivanov_p]

Теогео, Мели,
Кога сме изпуснали факта, че ищцата е предявила иск като собственик? Написал съм в началото, че в това й качество искът основан на неплатени наеми е недопустим. Такъв иск може да се води само от наемодателя.

[teogeo]

Както казах наведените факти нямат отношение към квалификацията на иска.

Това, което каза е ТОП ИДИОТЩИНА! Само то заслужава всички твои останали доводи да бъдат игнорирани без какъвто и да е коментар.

Отделяй повече време на четенето, нежели на писането.

[ivanov_p]

Казусът:
НП възниква на 22.12.2005 г. с предаването на веща от Грета на Йордан;
На 10.02.2006 г. Грета се противопоставя на ползването на веща (въпрос на вътрешно убеждение, не на сигурен факт е дали съдът ще сподели това).
На 09.07.2012 г. Йордан връща веща и НП се погасява.
На 21.07.2012 г. собственикът на веща Мария, завежда иск за:
1. 40000 лв., заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.05.2006г. до 09.07.2012 г.;
2. Мораторна лихва за периода от 01.05.2006 г. до датата на исковата молба (Въпрос: коя е тази дата?)
3. Законна лихва върху главницата.

Основание за претенцията е неплатени наеми за периода и то след противопоставяне от страна на праводателката на ищцата на продължаващото ползване, чрез изпратена НП.

Ако станат съдии, младите съфорумци трябва да решат делото по следния начин:

1. Оставят молбата без движение с указание да се уточни легитимацията на ищеца;
В случай, че ищцата потвърди, че води иска като собственик на веща:
Доклад:
а) Иск по 59 ЗЗД;
б) Разпределение на доказателствената тежест:
Ищец: да докаже, че е собственик, да докаже периода на лишаването от ползване, да докаже размера на претенцията;
Ответник: съдът няма какви указания да дава на ответника, но той трябва да докаже, че е държал веща на правно основание;
Ищецът трябва да представи следните доказателства и док.искания, като дори без едно от тях губи иска: НА за веща, удостоверение за наследници, свидетели или друг начин установяващ ползването за периода от страна на ответника, да поиска експертиза, която да определи дължимото обезщетение. При твърдения от негова страна за договор за наем или представяне на същия или НП - губи иска.
Ответникът: при представяне на договор за наем и нотариална покана от страна на ответника иска се отхвърля.
При недоказване държане на правно основание от страна на ответника и липса на твърдения или доказателства за това от страна на ищеца, съдът решава:
1. Присъжда на ищеца обезщетение за ползване за последните пет години, (Въпрос: от коя дата започва да тече срока?);
2. Искът за мораторни лихви се отхвърля;
3. Присъжда се законна лихва;
4. Осъжда се ответника да заплати разноски до присъдения размер;
5. Осъжда се ищеца да заплати разноски на ответника до отхвърления размер.

При коригиране на исковата молба и внасянето й от ищцата в качеството на наемодател:
Доклад:
Основание чл. 236 изр.2 ЗЗД;
Ищец - договор за наем, противопоставяне, размер на обезщетението;
Ответник: направени плащания и връщането на веща.

Ищецът представя договор, покана, иска експертиза за размера на обезщетението;
Ответникът представя - плащания, ако има и протокол за връщане на веща.

Решение:
1. Присъждат се наеми за последните 3 години, ведно (или отделно) от месечното обезщетение за последните 3 години, според експертизата(в някой решения месечното задължение е едно - сбор от наема и обезщетението, но едва ли ще е грешка да се присъдят и отделно);
3. Отхвърля се иска за мораторни лихви;
4. Присъждат се законни лихви върху цялото вземане за наеми и обезщетения;
Осъжда ответника и ищеца да си платят взаимно разноски до присъден/отхвърлен иск.(тези на ответника ще са по-голяма сума).

Това е по казуса.

[ivanov_p]

Тео,
Аз чета в цялост. Мели извежда 4 точки, които наистина не са юридически факти, но са някакви факти в казуса, доколкото може да се приеме, че нищожността поражда факти. Видно е, че говоря за тях. В едно дело може да има десетки юридически факти, според определението им, но нито един от тях да няма отношение към спорното право.
Ако завещанието беше породило действие щеше да е юридически факт, този факт обаче нямаше да влияе на наемното правоотношение. Работата на опитния адвокат е да изчисти иска от всичко ненужно и да го сведе единствено до фактите които му гарантират уважаване и до доказателствата, които ги установяват.

[ivan_lawyer]

Аз си оставам на мнение, че трябва да се подхожда с по широк замах към предявяване на иск. Не сме на изпит, както и да е. Това е риск - времево събитията се развиват еднопосочно - не мисля, че някой може да върне наобратно нещата, ако е допусната грешка. Съдът не е диагностициращ орган, в съда не се правят диагнози. Съдът трябва да присъди нещо. Дали ще го изтълкува втората инстанция зависи от това дали ще се обжалва. Според мен чл. 59 ЗЗД няма приложение тук. Още повече, че чл. 55 ЗЗД и следващите са приложими. Но тъй като това е казус за съдии все пак - може би трябва да се отработят някакви рефлекси. Съдията сяда и си го мисли това.

[teogeo]

Аз си оставам на мнение, че трябва да се подхожда с по широк замах към предявяване на иск. Не сме на изпит, както и да е. Това е риск - времево събитията се развиват еднопосочно - не мисля, че някой може да върне наобратно нещата, ако е допусната грешка. Съдът не е диагностициращ орган, в съда не се правят диагнози. Съдът трябва да присъди нещо. Дали ще го изтълкува втората инстанция зависи от това дали ще се обжалва. Според мен чл. 59 ЗЗД няма приложение тук. Още повече, че чл. 55 ЗЗД и следващите са приложими. Но тъй като това е казус за съдии все пак - може би трябва да се отработят някакви рефлекси. Съдията сяда и си го мисли това.

Голямо си ЗКПЧ (Заместник-командир по Политическата Част)

[svettoslav]

Не уточнихме сега комисията как ще я съдим . Аз предлагам, в навечерието на този светъл празник, да не бъдем крайни и да я подведем под възможно най - мекия член. Но все пак Иванов има тежката дума .