Какви са санкциите за наемане на работник без трудов договор

[Радинелиа]

Какви санкции и глоби би "получил"( по закон) работодател,ако при проверка се установи,че няколко от наетите от него лица работят без трудови договори?

[donna2]

най добре назначете лицата на граждански договор ,ако не искате да сключвате трудов

кодекс на труда
Чл. 414. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.)
(1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
(2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(3) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с глоба в размер от 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

[monteskio]

Уважаема Радинелиа,
В случай, че послушате колежката Донна2 , ще си направите мечешка услуга или с други думи - " ще си сложите таралеж в гащите".
Сключването на граждански договори има ред особености, и неспазването им води, до по-голми неприятности ,ако мога с най-прости думи да се изразя за работодателя:
- не трябва да е упоменато в договор аточно работно място
- не трябва да е упоменато работно време
- за да не плащате осигуровки възнаграждението трябва да е под 1 мин .заплата намалено с нормативно признатите разходи 35 %
- не можете да упражнявате дисциплинарна власт спрямо подчинените си
- и други.....
Гражданските договори са приложими по-скоро при взаимоотношение м/у роднини,поради факта, че СК, забранява такива отношения да се уреждат като трудово-правни.
- От друга страна, Вие ще ощетите работника или служителят при неплащане както на социални ,таак и на здравни осигуровки
- В случай ,ако рещите възнаграждението да е над 1 мин .работна заплата, при този вид гдоговори - не се ползва платен годишен отпуск, неплатени отпуски ....., коеот от своя страна , е още един удар насочен към работника или служителят, който престира работната си сила за Вас.
Санкциите са точно такива, посочени по-горе от колежката Донна2!!!
Затова, моят съвет е следният - ако работниците са новопостъпващи , или не сте убедени , че ще се справят с работата ,която им възлагате, сключете договор със срок за изпитване най-много за 6 месеца, като уговорката за прекратяване е в полза на работодателят, упоменавате за какъв окончателен трудов договор се изпитва, също така ,уговаряте работното време - 4 часа, 1/2 от мин. заплата ( така ще се заплащат осигуровки за работника, но ще бъдат в намален размер,като една част от сумата е за сметка на самият работник)установена от единния класификатор и всичко е ОК!
Както се казва - " И вълка сит, и агнето цяло "

Надявам се , да съм Ви помогнал със сивета си !
Успех!


MONTESKIO

[tany_ivanova]

За допускане на работа на лица, неназначени на трудов договор и съответно недекларирани в НОИ глобата е до 1000лв за всяко нарушение.....
Относно гражданските договори - на граждански договор може да се назначи лице, което е наето да извършва еднократна работа или услуга...а не за работа,. кято се извършва всеки ден . Граждански договори за всеки месец и то за работа, която се извършва ежедневно или повтарящо се всеки месец се приемат от НОИ като прикрити трудови договори....и почити винаги има проблеми..... по няма проблеми, ако лицата са пенсионери - но пак зависи за каква работа става въпрос.

Поначало не ги одобрявам тези гражднаски договори и не веднъж съм имала спор с НОИ да ги махнат като форма за полагане на труд или извършване на услуги ....но не можело...... и така си е.... Не злоупотребявайте с гражданските договори.... можете да си изиграете лоша шега.

[alexander_tonev]

Да си припомним една разпоредба съвсем в началото на Кодекса на труда - чл. 1, ал. 2 КТ - отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения!!! Колко често се забравя тази разпоредба от работодателите и, уви, от държавните органи /напр. НОИ/ - а разпоредбата е императивна и има общ характер. Т.е. налице ли е задължение за престиране на работна сила /т.нар. "жив труд"/ няма и не може /при сега действащата нормативна уредба/ да има граждански договор - налице е прикрито трудово правоотношение! Гражданският договор или договорът за изработка е договор, при който има трудови усилия, но те са насочени към определен РЕЗУЛТАТ /"овеществен труд"/, който именно се дължи - рискът от непостигането му е за изпълнителя. Докато по трудовия договор се дължи престиране на работна сила и неблагоприятното развитие на трудовия процес е в тежест на работодателя. Да видим и т.нар. "договор за услуга". Това е един договор, който няма изрична уредба по нашето законодателство - ненаименован договор, към който следва да се прилагат по аналогия правилата на ЗЗД за договора за изработка. Как да го отличим от трудовия договор? - както написа колегата Монтексьо - няма работно време, няма дисциплинарна власт, няма почивки и отпуски и най-вече - дължи се резултат /който не е вещ, а услуга - напр. окосяване на ливадата/.
Чл. 1, ал. 2 КТ е обща норма!!! Единственото изключение е т.нар. мениджърски договор - той не е трудов договор, тъй като в центъра му стоят задължения по управление и представителство на търговско дружество - налице е смесен договор /договор за поръчка и договор за изработка - по отношение на бизнесзадачата, която е постигане на определен икономически резултат/. Но и там е възможен и допустим трудов договор - заради престирането на трудови усилия, работно време и пр. - виж Герджиков, "Коментар на Търговския закон", стр. 102.

[donna2]

да си припомним чл.405а от КТ и да проверим колко пъти инспекцията по труда е правила нещо по въпроса , ОТГОВОРА Е НИКОГА
така че по-добре един" граждански договор "отколкото нищо , и то да е в писмена форма защото последните не са формални , формата би служила за доказателство ,и колкото и вие всички да сте противници на тия граждански договори ,все пак по тях се дължат и осигуровки/вярно е че до 31.03 трябва да подадат и данъчна декларация / , някой от вас примерно задавал ли си е въпроса на какви договори са назначават хонорованите преподаватели във ВУЗ -отговор масово на граждаски договори , защо е така ....... защото няма нужда от излишни формалности .

ето ви един истински случай с който се занимавах наскоро -касае чл.405а от КТ

група работници се жалват /писмено / пред ОИТ , една от причините ,е че за определен период от около година , са работили без договори ,което значи ,липсват трудови договори ,няма граждански /писмени/ ,няма внасяни осигуровки , няма внасяни здравни вноски , тия хора дори не фигурират из счетоводните документи на фирмата ,но има много други доказателства ,които доказват че са работили там,едни от тях са договорите които търговеца е скл. с държавна структура , той просто не може да изпълни поръчката без персонал , а има и куп други факти .

отговор на ОИТ : няма доказателства да сте работили там , заведете установителен иск пред съда за да докажете ТП

В момента има заведена жалба в ГИТ заради некомпетентния и непрофесионален отговор на ОИТ ,като се иска и назначаване на нова проверка ,но от там месец и половина ни вест ни кост .

така че какво им е лошото на гражданските договори ,ако те се явяват някаква алтернатива

инъче теоретично сигурно цял труд може да се напише ,но за мене е важна практиката , защото с нея се сблъскваме всекий ден

[лунатик]

donna2, струва ми се, че гражданските договори имат ограничено поле на приложение. КТ е категоричен:
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
------------------------
Друг е въпроса, че масово се заобикаля сключването на трудови договори за да се избегне внасянето на осигурителни вноски (за гражданските договори осигурителните вноски са по-малки, а за договор за поръчка -никакви)
Но и самата държава заобикаля КТ като придава особен статут на държавните служители, които напълно се вписват в чл.1 на КТ, но за тях важат други правила.

[donna2]

аз не споря че трябвя да се сключват трудови договори , но при при вероятноста човек да работи без какъвто и да е договор ,което се случва и не е единичен случай по добре е да има нещо на среща та било то и граждански договор /писмен с оглед доказването /,инспекцията по труда едва ли ще обяви такива договори за трудови -405а от КТ мисля че примера който дадох е показателен , но имали го тоя договор лицето вече може с един установителен иск да докаже че всъщност с гражданския договр се прикрива трудов ,но по мое мнение такива искове почти няма заведение

[alexander_tonev]

Мда... освен това в редките случаи /отпреди няколко години/ когато инспекцията прилагаше чл. 405а не се изследваше въпросът за трудовото възнаграждение, ами с постановлението - направо на минимална!:))) А правото на труд и на съответно на труда възнаграждение е конституционно право на гражданите на РБ:))))

[alexander_tonev]

Колеги, интересно ми е да чуя Ваши мнения /освен това на donna2/ по отношение на чл. 405а КТ.
Ето моите разсъждения, ако някой се интересува. Държа да подчертая, че не съм изследвал практиката на инспекциите по труда - информацията ми за дейността на инспекциите е изцяло от медиите.
Чл. 405а КТ се стреми да създаде механизъм, който да гарантира спазването на чл. 1, ал. 2 КТ. При действието на чл. 62 ,ал. 2 КТ /отменена разпоредба/, когато трудово правоотношение възникваше и без трудов договор в писмена форма, при условие, че работодателят е приел работника или служителя на работа и последният е започнал да я изпълнява, същуствуваше противоречие с чл. 405а КТ. Защо чл. 405а КТ разпореждаше, че инспекцията по труда дава предписание на работодателя да ПРЕДЛОЖИ на работника или служителя сключване на трудов договор? Нали трудовото правоотношение вече съществуваше?? Т.е. би трябвало предписанието да е просто да се оформят отношенията на страните в писмен трудов договор, а не тепърва да се отправя предложение за нещо, което съществува /макар не в писмена форма/. По-нататък противоречието продължаваше - ал. 3 казваше, че ако работодателят не изпълни предписанието, постановлението на инспекцията замества трудовия договор, като същият се смята за сключен за неопределен срок при 5-дневна работна седмица и 8 часов работен ден - ами ако отношенията по предоставяне на труд /уредени по чл. 62, ал. 2 КТ/ са били с различно съдържание? Явно противоречие. Законодателят отмени ал. 2 на чл. 62 КТ и противоречието бе преодоляно.
За съжаление, не изчезнаха проблемите - напротив. Сложната процедура по сключване на трудовия договор с отправяне на уведомление до НОИ не е и не може да бъде достатъчна гаранция за спазването на чл. 1, ал. 2 КТ. Истинската гаранция би била реалното прилагане на чл. 405а КТ. И то прилагането на смисъла, а не на буквата на тази норма. Защото, когато казва, че постановлението замества трудовия договор, законовата разпоредба определя само някои от елементите на съдържанието му - вида на трудовия договор /безсрочен/ и работното време /нормално работно време/. Но не и другите елементи - най-вече трудовото възнаграждение. Тук инспекцията би следвало да положи всички усилия да установи размера на действително уговореното трудово възнаграждение, а не да "натрапва" минимална работна заплата...
Някой от Вас има ли лични наблюдения за прилагането на разпоредбата на чл. 405а КТ? Ще се радвам, ако сподели опита си!

[donnd2]

Колега не зная какви са ви интересите в областа на трудовото право , но мога да ви предоставя жалбата по цитираният от мен случай /не зная дори до колко този отговор би дал разяснение по въпроса все пак става въпрос за една ОИТ / ,разбира се първо ще разговарям с хората да ли са съгласни ,и ако това представлява интерес за вас ще ви я пратя по ел. поща няма да стане бързо , тъй като всички материали са при тях , жалбите и отговора на ОИТ .

[DIP]

по мое скромно мнение ( не съм завършил право) трудовите договори са едни непрецизни , полузаконни и натрапени "договори". Защо ли ? . Защото когато човек постъпва на работа в миналото е получавал заповед за назначение . След като си подчинен на заповеди на работодателя ( за извършване на работа , за заплата и др. )значи взаимоотношението е административно(подчинено на власт) а не гражданско-правно т. е. договорно. Направен е опит трудовите отношения да се представят като равноправни но това не е така , защото служителя има право само да напусне и нищо повече. Би трябвало ( както беше до 1995 г ) да се разглеждат от административните съдилища по ЗАП и др .също както отношенията по закона за държавния служител .Трябва ясно да се каже че при трудовия договор има административна дейност ,( публична власт) за да може да получи защита и по административен ред , а не само от съда .

[hasplu]

uvajaemi DIP, kakvo znaci "poluzakonni"??? i zasto iskate vashija shef da si pravi kakvoto iska s vas, a vie da si sedite krotko v ugulcheto i da treperite za reshenijata mu? e, ako e forma na mazohizum - razbiram, inache sega povecheto rabotni mesta se zaemat sled subesedvane, na koeto daje moje da se ugovorjat razlichni uslovija po trudovoto pravootnoshenie ot purvonachalno predlojenite:) probvaite njakoi put - ne boli

[alexander_tonev]

Да, Вашата жалба ще представлява интерес за мен. Ако вашите доверители са съгласни, можете да изпратите материалите на alexander_tonev@yahoo.com. Ще Ви бъда безкрайно благодарен /може да махнете имената, няма проблем/

[лунатик]

Според долупосочената съдебна практика постановленията на ОИТ за обявяване съществуване трудово правотношение са едва ли административно-наказателни актове, тъй като се обжалвали по реда на ЗАНН. То тогава как постановление от такъв ранг, ще замести договор? Този член -405а ражда проблеми, отколкото разрешава такива. Както и целия КТ, който е тежък, рестриктивен и е време да се смени.

Определение № 483 от 22.01.2003 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2002 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов:
-------------------------------------------
Видно от решението на Пазарджишкия окръжен съд от 15.11.2002 г., постановено по ахд № 375/2002 г., предмет на обжалване е акт на Дирекция "Областна инспекция по труда" - гр. Ямбол, издаден по реда на чл. 405а от КТ. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, Инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2; обявяването се извършва с постановление на инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение. В ал. 4 на същия член е посочено, че работодателят може да обжалва предписанието пред районния съд по своето седалище или по местожителство в седемдневен срок от връчването му.
Посочените правни норми налагат извода, че производството по обжалване на постановленията на Инспекцията по труда, издавани по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ се развива по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление; решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
Решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик е постановено от същия като касационна инстанция. Поради и това същото е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВАС. Многостепенното обжалване по касационен ред е изключено в производството по административнонаказателните дела. В този смисъл жалбата на "Агро сид" - ООД се е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

[alexander_tonev]

Да, наистина много интересна практика - по реда на административно-наказателното производство... действително, това следва от разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ. Обаче, струва ми се, същата разпоредба посочва, че пред районния съд се обжалва ПРЕДПИСАНИЕТО за сключване на писмен трудов договор, а не ОБЯВЯВАНЕТО на трудовото правоотношение. Според Вас, в постановлението по ал. 1 на чл. 405а КТ не се ли съдържат два акта на инспекцията по труда - обявяване на ТПО и предписание за сключване на писмен договор? И какво е действието на обявяването, ако се отмени предписанието - може ли да се приложи ал. 3 и постановлението да "замести" писмения трудов договор? И ако не, тогава може ли да се води /положителен/ установителен иск за съществуване на ТПО, въз основа на неговото "обявяване" от инспекцията?
Иначе съм съгласен, че КТ доста формализира отношенията на страните, но също така не смятам, че законодателят просто трябва да отмени множеството задължения на работодателя - къде отива тогава трудовото право? Функциите на трудовото право са две - закрилна и икономическа - и с оглед тези функции трябва да са балансирани правата и задълженията на страните по ТПО! Трябва да се прецизират нормите на КТ, дори ако се наложи приемането на нов такъв!

[donnd2]

според чл.405а ал.4 от КТ ,обжалва се предписанието , ако се отмени предписанието , работодателя може да прекрати трудовия договор.
смятам, че ако се отмени предписанието и работодетеля прекрати трудовия договор , нищо не пречи на работника да заведе установителен иск за да докаже че е съществувало ТП.
Обжалва ли работодателя предписанието ,страни по жалбата ще са работодател и инспекция по труда , а работника какво той заинтересована страни ли ще бъде .........да си призная става много объркано
затова нищо не пречи на работника да заведе установителният иск смятам ,че той ще е допустим

мисля че не пречи/ без инспекцията по труда да е предприела каквото и да е във връзка с чл.405а от КТ/ винаги когато работника счете да установи съществуването на едно ТП да се обърне към съда и да заведе установителен иск

[лунатик]

От един закон или кодекс - колкото и да е бил добър и справедлив, не остава нищо ако няма кой да го прилага и поне кой да го зачита или пък ой вече не урежда никакви взаимоотношения..
КТ е безнадеждно остарял. - той бе изготвен около 1985 г. и изменен чувствително през 1992 г. Той е продукт на една друга епоха, и негвото механично прилагане през нашето време само носи усложнения. Просто той не отчита новата икономическа и социална обстановка.
И май е безпредметно инспекцията да обява един договор за трудов или не, след като понятието "трудов стаж" вече полека изчезва от нашия речник - вече има "осигурителен стаж" и той е важен в края на краищата. КСО вменява и по граждански договори да се правят осигуровки за пенсия. Т.е. и труда по граждански договори носи "осигурителен стаж". И някак се нещата станаха много размити.
А че чл. 405а е някаква хаотична крачка - личи и от номера на члена - пришитата буква "а".
А сега конкретно -не мога да си представя как някакво постановление на инспекция може да замести трудов договор. Договорът е съглашение межде две страни. Намесата на трета страна с цел да преуреди тяхното взаимоотношение не знам как да го нарека.

[donnd2]

фак е че КТ е остарял , факт е че е позакърпван не един път и в резултат на това не само чл.405а от КТ е глас в пустиня , но аз лично се съмнявам че скоро ще имаме нов КТ съобразен със сегашните обществено отношения , по скоро да се опитат да го пооправят с някой нов кърпеж

[alexander_tonev]

donnd2, благодаря, че се включихте! Виждам, че смятате, че обявяването и предписанието са различни неща. Също така смятате за допустим установителен иск за установяване съществуването на ТПО. Обаче налице е ограничение на допустимите доказателствени средства - чл.133, ал.1, б."а" ГПК - тъй като имаме писмена форма за действителност на трудовия договор. Отменен е чл. 62, ал. 2 КТ, който допускаше всички доказателствени средства. Значи трябва да се търсят писмени доказателства - ведомости, счетоводни записвания... ще трябва да работникът или служителят да ги изиска по реда на чл. 152 ГПК... ами ако работодателят не е оставил "следи"?-Наскоро имаше едно дело на мой познат в СРС, където претенцията на ищеца беше за трудово възнаграждение, като ТПО беше възникнало при действието на чл. 62, ал. 2 КТ. Единствените доказателства бяха свидетелски показания. В момента работодателят обжалва пред СГС. Не свидетелските показания създават някаква сигурност... Добре, изходът какъв е, да се направят допустими гражданските договори ли? И въобще да изчезнат трудовите или в някои случаи да са задължителни, или страните да могат да избират между двата вида? чл. 405а КТ бъде отменен или прецизиран?