Кратко въведение: бих казал, че в повечето отношения съм общо-взето идеалист и човек с умерена вяра във властта и системата. Дотук, да речем добре...
Но, през последната седмица, четейки доста (и тук във форума, и другаде) във връзка със сегашната ми ситуация - насрочен в скоро време (от предпазливост няма да споменавам конкретни дати!) опис, се натъкнах на доста интересни (и фрапиращи за мен) изказвания относно анти/предатиране или замяна на документи, както и др. подобни действия от страна на ЧСИ-та, как по различни поводи на едни им е отказван достъп до дела на техни клиенти (т.е. действия, оставящи съмнения за нарушения) или други, които впоследствие направо са видяли новопоявили се документи в тях и т.н, все неща, които за мен, бидейки далеч от и несблъсквайки се доскоро със системата, не бяха дори и подозирани!
Е, след размишления в/у прочетеното, както и след като се присетих, и проанализирах ситуацията описана по-долу, бих казал, че отношението ми се промени (респективно гореспоменатата ми вяра намаля), може би аналогично на това как, да речем вярваш на половинката, докато не разбереш (заподозреш), че (може и да) те мами...
Та, вследствие на горенаписаното, реших да отворя тази тема, а ситуацията е следната: от средата на лятото ’22 г. имам наложен запор по сметка без движение (взискател е един от монополистите, сумата е малко над 2000 лв).
Оттогава просто чаках да изминат двете години и евентуално да се позова на перемпцията, па после каквото сабя покаже. През пролетта т.г. отидох в кантората на въпросния ЧСИ да си прегледам делото и да преценя как да постъпя с оглед наближаването и след евентуалното изтичане на двете години без предприети други изпълнителни действия. Донесе ми го служител (бих предположил някой помощник) и докато го преглеждах (да поясня, че гледах основно за документи относно последните извършени изпълнителни действия), видях заповед (или там както беше наименуван въпросният документ, не съм запомнил) за неосъществен опис на движимите ми вещи, който бил насрочен за началото на т.г. (т.е. три месеца преди момента на посещението ми в кантората).
Спомних си, че когато го попитах каква е тази заповед* и как така не съм бил уведомен по какъвто и да е начин (нещо, в което мога да се закълна) за този насрочен и неосъществен опис, той за момент се поколеба и после каза нещо от рода на: „ааа, не е важно; без/не е от значение” (сякаш подразбирайки се, че едва ли не това е вече нещо минало или, че този документ е нещо само за тяхна си вътрешна употреба, напълно ирелевантен по отношение на моето дело, с една дума – „не му обръщайте внимание, давайте нататък”...
, нещо, което поради незнание в онзи момент пренебрегнах. В документацията по делото ми, единствената молба за изпълнение от страна на взискателя, ведно с изпълнителния лист беше тази откъм средата на '22 г, вследствие на която е бил наложен запорът. Спомням си само, че в папката имаше запорно съобщение, за разните поискани проверки, дори не помня да видях копия от известия до мен за предприетите до онзи момент изпълнителни действия.
Та, накратко - сега като си възстановявам случилото се, бих казал, че онази заповед за изпълнение е била самоинциирана от страна на ЧСИ-то или за да поддържа давността, или вече подсетил и изчаквайки за молбата за изпълнение от страна на взискателя, хипотези бол...
Е, с оглед на гореописаното и всичко прясно прочетено в това отношение, в момента имам съмнения (поне докато не отида да проверя дали наистина е така) доколко, както онази заповед*, така и сегашната за насрочения ми в скоро време опис са изрядни и той е бил/ще е законосъобразен! Разбира се, тогава ще е много възможно документално всичко да си е наред, дори и да си има надлежно заведена молбата за изпълнение, че и да си ѝ е платена таксата.
Но, няма да се давам - 2032 не е толкова далече... Tempus fugit, хе, хе
Такава е ситуацията, поне от моята почти лаишка гледна точка.
Няма да споменавам директно имена, но както прочетох в други теми, явно се оказва, че конкретният ЧСИ е един голеМите... (апропо, кантората е недалеч от Съдебната палата), ако че е не както би я описал поетът: „Не толко бяла и горе-долу спретната канторка, но без липи отпред”.
