УПИ-отреден за озеленяване

[Иван]

Колеги, може ли ПУП да предвиди цял УПИ за озеленяване? Не е ли това според вас фактическо отчуждаване на имот, без да бъде обезщетен собственика, който на практика е лишен от правото да ползва и владее имота си? С такова едно отреждане по чл.61 ал.3 ЗУТ не противоречи ли на чл.17 ал.2 КРБ-"Частната собственост е неприкосновена" ?
Ще очаквам с нетърпение становищата ви, и евентуална съдебна практика по въпроса. Интересното е, че в ЗУТ няма установени критерии и ограничения относно предвиждането на имоти за озеленяване за ограничено ОБЩЕСТВЕНО ползване. Не го проумявам това-имам си аз имот в регулация, и някой си в служба ТСУ в общината решава, че този имот ще бъде добре да бъде засаден с теменужки. Не мога да строя, не мога да ора и си сея житце, дано мога в уикенда ако ми разрешат да си направя в него пикник!

[донна2]

виж чл.62 ал..1 от ЗУТ тя препраща към чл.13 на наредба №5 ,виж и ал.7 на същия член

ето и малко практика
Решение № 3600 от 11.04.2003 г. на ВАС по адм. д. № 712/2003 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова

чл. 61, ал. 3 ЗУТ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 5, т. 4 и чл. 33 - 40 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - Район "Студентски" против Решение от 21.10.2002 г., постановено от Софийския градски съд, АК, III "ж" състав по адм. д. № 1529/2001 г. В текста на жалбата не се сочат конкретни касационни основания, но от обстоятелствената й част може да се извлече оплакване за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила. Според касатора, изводите на съда не съответствуват на установената по делото фактическа обстановка, тъй като определените от съда части от процесния имот като "незастроени" представляват зелени площи и асфалтова площ и отразената част по Фигура № 3 от скицата на вещото лице не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. В касационната жалба се твърди, че СГС неправилно е постановил решение по същество, тъй като не е от неговата компетентност да се произнася относно размера на застроената и незастроената част от имота, която се определя по преценка от административния орган и съдът е следвало да даде указания по реда на чл. 42, ал. 3 от ЗАП.
Ответникът по касационната жалба - Здравко Александров Георгиев оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява, че решението на СГС е правилно, мястото е свободно, има само насипан остатъчен асфалт.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, защото процесният имот попада в квартал с комплексни строителни работи и първоинстанционният съд не следва да се произнася по същество на спора, предвид правомощията на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Върховният административен съд, IV отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
С обжалваното решение от 21.10.2002 г. СГС, АК, III "Ж" състав е отменил Заповед № РД-64-21/14.05.2001 г. на кмета на район "Студентски" - СО, с която се одобрява Решение № 1 по Протокол № 6/26.04.2001 г. на техническата комисия в района. Също така със съдебното решение е определена като незастроена част от имот пл. № 3303 от к. л. № 10 по КП на София от 1939 г. площите по Фигури № 1, 2, 3 и 10 от скицата, приложена към основното заключение на вещото лице и като застроена част - площите по Фигури № 4, 5, 6, 7, 8, и 9, оцветени в зелен цвят, както и фигурите, отразени с червено и лилаво на скицата към заключението, представляваща неразделна част от решението. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че фигурите, оцветени в червен и лилав цвят на приложената скица са застроени с реализирани улица, трамвайни линии, студентско общежитие, масивна сграда и подземни комуникации, като общата площ на тези застроявания възлиза на 3340 кв. м. Относно останалата част от процесния имот, съдът е възприел заключението на изслушаното вещо лице и извода му, че това е свободна от застрояване площ. Постановявайки атакуваното решение СГС се е съобразил с обстоятелството, че посочената като свободна площ част включва различни по размер и конфигурация площи и е изключил от "свободната " площ тези фигури, които отразяват части, неможещи да се обособят като самостоятелни парцели. В случая обаче, първоинстанционният съд е допуснал несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение, като в мотивите е приел, че Фигура № 3 е с площ 31 кв. м и не може да се обособи като самостоятелен парцел, но в диспозитива е определил тази част като "незастроена".
Относно Фигура № 10 съдът в мотивите на решението е приел, че представлява необработен асфалт, към който няма достъп, но въпреки това необосновано е определил тази част като "незастроена". Според настоящия съдебен състав е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като от така отразената част на скицата на вещото лице не може да се обособи самостоятелен парцел, поради липса на достъп до улица и цялата площ е заета от асфалт, като е без правно значение дали той е обработен или не. В текста на процесната заповед е вписано, че тази площ е заета от асфалтов паркинг и жалбоподателят по адм. д. № 15298/2001 г. не е оборил това обстоятелство. Върховният административен съд, IV отделение, намира, че при постановяване на решението СГС е следвало да се съобрази и с останалите доказателства по делото, които не са оспорени при приемането им, а именно - служебни удостоверение, скица и извадка от Кадастрален план от 1975 г., в който асфалтовият паркинг е отразен, от което следва извода, че се касае за застроена площ от процесния имот.
По отношение възражението на касатора, касаещо останалите площи, определени в атакуваното решение като "незастроени", включващи Фигури № 1 и 2 от скицата, настоящият съдебен състав счита, че е основателно. Това е така, защото при произнасяне на обжалваното решение съдът се е съобразил изцяло със заключението на изслушаното вещо лице и е възприел становището му, че това са "свободни" площи, без то да се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. В случая, първоинстанционният съд не е съобразил факта, че изслушаното вещо лице не е специалист озеленител, лесовъд или агроном и не може да даде компетентно заключение относно характера на озеленяването. Съдът не е обсъдил в мотивите си приетото като доказателство Писмо на Директора на Дирекция "Зелена система" от 24.06.2002 г., от което е видно, че бившият имот пл. № 3303, к. л. 10 по КП на София от 1939 г. представлява зелена площ, засадена с декоративна широколистна, иглолистна растителност и тревен масив. С оглед на това, Върховният административен съд в решаващия състав приема, че частите от имота, отразени като Фигури № 1 и 2 имат характер на допълващи зелени площи по смисъла на глава IX от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 51/05.06.2001 г.) В чл. 36, ал. 3, т. 2 от тази наредба изрично е визирано, че озеленените площи в комплексите представляват обслужващи зелени площи. От правно значение е това, че процесният имот попада в жилищен квартал (комплекс), при изграждането на който се реализират съвкупност от мероприятия - блокове, зелени площи, паркинги, алеи, подземна инфраструктура и озеленените площи са осъществени в междублоково пространство. С оглед на това и на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, съдът следва да приеме, че се касае за допълващи зелени площи, които имат характер на застроена част от спорния имот.
Относно последното, изложено в касационната жалба възражение за допуснато нарушение на процедурни правила, настоящият състав не го споделя, защото в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът разполага с компетентност да се произнесе по съществото на спора и да определи размера на застроената, съответно незастроената част от имота, ако е установил точните им размери.
Мотивиран от горното, съдът счита, че при постановяване на решението по адм. д. № 1529/2001 г. СГС е допуснал нарушения на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" предложение първо от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
ЗВАС.



Решение № 5064 от 3.06.2004 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2004 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска

чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Ася Михайлова - Кмет на СО - Район "Студентски", против решението от 18.11.2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Ж състав по адм. х. дело № 2273/2002 г. Касаторът счита, че съдебното решение, с което е отменена Заповед № РД-64-14/8.05.2002 г. е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено изцяло, ведно със законните последици. В открито съдебно заседание, чрез надлежно упълномощено по реда на чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК лице поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
От редовно упълномощения още от първоинстанционното производство по реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК адвокат-пълномощник на ответниците Йорданка Костадинова Стойкова, Крум Николов Младенов и Младен Николов Младенов са постъпили писмени бележки, в които се оспорва жалбата и по подробни съображения се моли да бъде отхвърлена като неоснователна и оставено в сила решението на СГС като правилно и изцяло законосъобразно.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 34 от ЗВАС представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения. На първо място съдът неправилно се е произнесъл и е прогласил за нищожно решението на комисията, назначена от кмета на р-н "Студентски" (решение № 1 по протокол № 4/18.04.2002 г.). Тя е помощен орган и нейните решения не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 2 ЗАП и съответно не подлежат на контрол за законосъобразност отделно от заповедта на кмета, с която се утвърждават. В случая са допуснати нарушения в хода на процедурата, предшестваща атакуваната заповед. Те биха могли да доведат до отмяната на атакуваната заповед в случай, че са съществени. По изложените съображения решението на СГС, с което е прогласена нищожност на решение № 1 следва да се обезсили като недопустимо. В останалата част обаче решението е правилно. Съдът, в съответствие с доказателствата по делото и преди всичко със заключението на вещото лице, неоспорено от страните, правилно е определил размера и границите на незастроената част от процесния имот в диспозитива на решението си. Доводът на касатора, че всъщност тази част представлява затревени площи, които съобразно чл. 61, ал. 2 и 3 ЗУТ са част от зелената система на населеното място, не е подкрепен с доказателства и съответно е неоснователен. Дори и да е така, горното обстоятелство не променя факта, че тази част от имота е незастроена. Друг е въпросът дали може да се извърши реално възстановяване на собствеността върху тази част от процесния имот. Този въпрос обаче е от компетентността на общинската поземлена комисия.
Касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС и даден от съда 14-дневен срок и като подписана от лице със законна представителна власт е процесуално допустима.
При разглеждането й по същество съобразно чл. 39 ЗВАС с оглед на заявеното касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, която разпоредба намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗВАС, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното:
С решение от 18.11.2003 г. по адм. х. дело № 2273/2002 г., в производство по реда на чл. 33 и сл. ЗАП във вр. с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административно отделение, III-Ж състав:
Обявява за нищожно Решение № 1 по Протокол № 4/18.04.2002 г. на Комисията, назначена със заповед № РД 09-31/12.03.2002 г. на кмета на район "Студентски";
Отменя Заповед № РД 64-14/8.05.2002 г. на кмета на район "Студентски", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно Заповед № РД 09-846 от 19.11.98 г. на кмета на Столична община, издадена във връзка с § 11, ал. 1 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ, се одобрява Решение № 1 по Протокол № 4/18.04.2002 г. на Комисията, назначена със заповед № РД 09-31/12.03.2002 г. на кмета на район "Студентски", постановено на основание правомощията й по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно Решение № 31 по Протокол № 48/1998 г. на СОС, според което бившият имот пл. № 887, к. л. 6 по КП на София от 1939 г. (попадащ, но ненанесен в к. л. 599 по КП на София от 1975 г.) е частично застроен, като незастроени са общо 898 кв. м, съответно част "А" - 423 кв. м и част "Б" - 475 кв. м, а останалите 702 кв. м са застроени, съгласно правилата и нормите по ТСУ и Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ, бр. 101/1982 г., изм. ДВ, бр. 53/1987 г.);
Определя като незастроена частта от бившия имот пл. № 887, к. л. 6 по КП на София от 1939 г. (попадащ, но ненанесен в к. л. 599 по КП на София от 1975 г.), оцветена в червено на скицата на вещото лице с обща площ от 898 кв. м и частта от имота в жълт цвят на скицата на вещото лице по букви АБВГДЕА с площ 220 кв. м, която скица да се счита неразделна част от решението;
Определя като застроена частта от бившия имот пл. № 887, к. л. 6 по КП на София от 1939 г. (попадащ, но ненанесен в к. л. 599 по КП на София от 1975 г.), по червения контур и неоцветени на скицата на вещото лице с обща площ 200 кв. м и частта от имота в кафяв цвят на скицата на вещото лице по букви А Г1 В1 Б1 Б А с площ 282 кв. м, която скица да се счита неразделна част от решението;
Осъжда Столична община, Район "Студентски" да заплати на Йорданка Костадинова Стойкова, Крум Николов Младенов и Младен Николов Младенов на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗАП, разноски в размер на 200 лева.
Преди всичко останало следва да се отбележи, че незаконосъобразно Софийски градски съд е разделил обжалваната пред него заповед № РД-64-14 от 8.05.2002 г. на Кмета на Район "Студентски" на две части. Касае се за един административен акт, постановен при сложен фактически състав. Заповедта, с която кметът одобрява Решение № 1 по Протокол № 4/18.04.2002 г. на комисията е издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в действащата към този момент редакция, "Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на правилата и нормите по териториално и селищно устройство и на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административното производство", а след изменението на ППЗСПЗЗ в ДВ, бр. 31/2003 г., "Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство". От съдържанието на цитираната правна норма, и преди, и след изменението й, може да се направи извод, че административният акт по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство, този, който засяга правата и законните интереси на лицата и именно затова подлежи на обжалване, по своята същност представлява смесен фактически състав - решение на техническата служба, одобрено от кмета на общината. Само по себе си всяко едно от решенията няма самостоятелно значение. Крайният акт, с който приключва цялата процедура, предвидена в чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината. Това е административният акт, върху който се извършва съдебен контрол за законосъобразност съобразно критериите, регламентирани в чл. 41, ал. 3 от ЗАП. След като обжалваният акт е един и това е завършващия процедурата краен акт, защото само решението на комисията, без да е одобрено от овластения със закона административен орган не подлежи на обжалване, неправилно съдът е разделил този административен акт на две части и се е произнесъл по всяка част поотделно, като по отношение на решението на комисията е постановил нищожност, а заповедта на кмета на района е отменил като незаконосъобразна. Съдебното решение в частта му, в която е обявено за нищожно Решение № 1 по Протокол № 4/18.04.2002 г. на комисията, назначена със заповед № РД 09-31/12.03.2002 г. на кмета на район "Студентски" е процесуално недопустимо и ще трябва да бъде обезсилено, но с оглед специалната терминология, възприета в чл. 40, ал. 1, предл. второ от ЗВАС, регламентираща правомощията на касационната инстанция в съдебно- административното производство, решението ще трябва да бъде отменено.
От развитите в касационната жалба оплаквания е видно, че касаторът - Кметът на Район "Студентски" не е доволен още и от тази част на решението, в която съдът е определил като незастроена част, освен посочените от него в отменената му Заповед № РД 64-14 от 8.05.2002 г. 898 кв. м, още и 220 кв. м, оцветени в жълт цвят на скицата на вещото лице и заключени между буквите АБВГДЕА. От техническата експертиза, която не е била оспорена от никоя от страните се установява, че това място не се засяга от строителство, с излаз е на новопроектирана улица и отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. Твърдението, че върху тази част с площ от 220 кв. м има реализирани тревни площи не се подкрепя от доказателствата по делото. В протокола от съдебно заседание на 22 май 2003 г., на който се позовава касатора, не е отразено такова обстоятелство. Няма и данни процесният имот да попада в квартал с комплексно застрояване. Всъщност този довод се навежда за пръв път в касационната инстанция и не е обсъждан от Софийски градски съд, поради което правилността на постановеното съдебно решение не следва да се преценява през неговата призма. Освен това следва да се отбележи, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се установява застроената част с прилежащия й терен и респективно свободната площ съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми. В това производство не се обсъжда въпроса дали върху имотите са проведени такива мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, поради което и лицата имат право на обезщетение с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В контекста на изложеното, неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че съдът е нарушил посочената разпоредба. Прилагането й е в компетенциите на поземлената комисия, понастоящем общинската служба по земеделие и гори при постановяване на решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии. Това решение ще подлежи на обжалване в срока и по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и върху този административен акт ще бъде упражнен отделен и самостоятелен контрол за законосъобразност в друго производство, различно от настоящото. С оглед изложеното, обжалваното решение ще трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС.
Само за прецизност е необходимо да се отбележи, че съдебното решение в частта му, в която съдът е определил като застроена частта от бившия имот пл. № 887, к. л. 6 по КП на София от 1939 г. (попадащ, но ненанесен в к. л. 599 по КП на София от 1975 г.) по червения контур и неоцветени на скицата на вещото лице с обща площ 200 кв. м с изпълнени подземни комуникации и сервитути към тях, и частта от имота в кафяв цвят на скицата на вещото лице по букви А Г1 В1 Б1 Б А с площ 282 кв. м заета от новопроектирана улица, не е обжалвано, поради което в съответствие с чл. 219, б. "б" ГПК е влязло в законна сила и не е предмет на обсъждане в настоящото касационно производство.
Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
Отменя решението от 18.11.2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Ж състав, постановено по адм. х. дело № 2273 от 2002 г. в частта му, с която е обявено за нищожно Решение № 1 по Протокол № 4/18.04.2002 г. на Комисията, назначена със заповед № РД 09-31 от 12.03.2002 г. на кмета на район "Студентски".
Оставя в сила решението от 18.11.2003 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Ж състав, постановено по адм. х. дело № 2273 от 2002 г. в частта му, с която е отменена Заповед № РД 64-14 от 8.05.2002 г. на кмета на район "Студентски" и е определена като незастроена частта от бившия имот пл. № 887, к. л. 6 по КП на София от 1939 г. (попадащ, но ненанесен в к. л. 599 по КП на София от 1975 г.) освен частта оцветена в червено на скицата на вещото лице с обща площ от 898 кв. м, и частта от имота в жълт цвят на скицата на вещото лице по букви А Б В Г Д Е А с площ 220 кв. м, която скица се счита неразделна част от решението.
Решението не подлежи на обжалване.

[донна2]

потърси списание списание "Собственост и право", бр. 9, септември 2004 г., 39 стр-Правна уредба на озеленените площи сатия на от адв.В.Бакалова

[123]

Както те разбирам, става въпрос за изменение на действащия ПУП по реда на чл. 134 ЗУТ и то под формата на промяна на предназначението. На първия въпрос - може цяло УПИ да бъде предвидено з аозеленяване, само че според мен, това може да касае само УПИ-та, които са общинска собственост (частна или публична). Ако не е влязло в сила това изменение, обжалвайте го пред съответния ОС. Ако е влязло искайте да се започне нова процудера по изменение на ПУП-а.
Само че имай предвид следното
Чл. 9. (1) Промяна на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на действащ подробен устройствен план.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Не може да бъде променяно предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Не може да бъде променяно предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове в урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствените планове в урбанизираните територии за озеленени площи, се разрешава след положително становище от обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 121, ал. 1:
1. от Министерския съвет по предложение на областния управител - за държавните имоти;
2. от общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците - в останалите случаи.
(4) В територии без устройствени планове за предназначение на поземлените имоти се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на закон, и може да се променя с цел застрояване само въз основа на подробен устройствен план.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разрешенията или отказите по ал. 2 и 3 се издават в двумесечен срок от постъпването на искането и могат да се обжалват по реда на чл. 215.

Както и следното:

Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;

[Иван]

Колеги, благодаря.
Колега 123, вашето твърдение, че цял имот може да бъде отреден за озеленяване само ако е публична или частна държавна или общинска собственост, е много смело. То ме удовлетворява, но дали е законово защитено и подкрепено? Смятам, че при тълкуването по чл.61 ал.3 ЗУТ ключова е думата "ограничено". Тя се противопоставя на "широко" в предходния член. Според мен законодателя има предвид озеленяване на части от имоти, които са съсобствени. Само тогава ползването може да бъде ограничено по този признак. Обратното или друго просто не мога да си представя. А вие? Напр. моя целия имот е озеленен. Как вие ще разберете, че той е за ограничено ползване, спрямо кого ползването е ограничено, и спрямо кого - не? Именно това според мен е признака-наличие на съсобственост, когато става дума за имотите за жилищни и вилни сгради. Относно имотите за спортни, курортни, производствени застроявания, може и да липсва съсобственост, но тогава поради характера на предназначението им озеленяване ще бъде допустимо само за части от тези имоти, свободни от сгради.
Явно ще трябва да се поровя в детайли в Наредба 5, за да установя точните критерии предвидени за озеленяване на площите.

[123]

(3) ДОПЪЛВАЩИ зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в ИМОТИТЕ за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения.
Та така съпоставена с разпоредбата на ал. 1, тази правна норма означава, че УПИ-та с предназначение "за озеленяване" могат да бъдат само общинска собственост, защото те имат една обществена цел, а при другите озеленяването е само съпътстващо, т. нар. Допълващ зелената система.

[enigma]

Точно така, а вие сам правилно споделяте, че ако на община или държавата и се прииска за озеленява частни имоти, ще трябва първо да си ги отчужди.

Иначе може да си направите веселба като си отнесете до съда в Страсбург.

[scribtor]

Според мен е допустимо един УПИ-частна собственост, да бъде променен от УПИ с жилищно или друго предначначение, в УПИ за озеленена площ, стига обаче общината да обоснове обществена необходимост. Хипотезата е аналогична с тази при която даден частен УПИ или част от него се предвижда, например за разширение на булевард или пък за каквото и да е друга публична функция. Считам, че основание за това дава чл. 134, ал.1, във вр. с ал3 ЗУТ. Това съвсем не означава, че имотът се отчуждава, тъй като, отчуждителната процедура, е различна от тази по промяна на ПУП и ОИП и освен това общината че може да актува частния имот като публична общинска собственост преди обезщетяването на собствениците с друг равностоен имот. Освен всичко, ако в 5-годишен срок от влизането в сила на плана не е започнала процедура за отчуждаване на урегулираните поземлени имоти, предвидени за обекти - публична собственост, а за поземлените имоти, отредени за елементи на техническата инфраструктура по чл. 64ЗУТ - ако в 10-годишен срок, може да се иска последваща промяна на ПУП и връщане в status quod ante.

[рали]

Колеги имам подобен проблем. Притежаваме наследствени земи, които поземлена комисия възстановява. От общината ни предоставят терен в землището на селото, който ние приехме поради липса на друг с такива размери и местоположение, но терена представлява зелена площ и ние не можем да го използваме. Подали сме молба до общината за промяна статута на терена, но ни беше отказано.Какво да правя

[рали]

случая при мен е, че общината хем ми предоставя терена, хем не му променя статута, т. е. вързва ми ръцете.Аз имам терен и не мога да се разпореждам с него, а става въпрос за 5 декара, които са на 100м от морето

[Инот]

Рали, ако въпросният терен е отреден за озеленяване, не се допуска да бъде променяно предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в подробните устройствени планове (ПУП) за озеленени площи, независимо дали към момента те са реализирани или не (чл.9, ал.2 от ЗУТ).

[рали]

не мога да си обясня защо общината заменя наследствен имот със зелена площ и какво да правя за да си запазя земята при условие, че в реални граници вече е собственост на други, а в землището на селото няма равностоен имот.Ще ме принудят ли да ми го платят по държавни цени

[Иван]

И нещо друго-ако към момента на реституцията мероприятието е изпълнено/извършено е озеленяване/, както описвате вашия случай, самата реституция според мен е недопустима. Тъй като вече е извършена, това е в нарушение на закона, и смятам, че решението на реституиращия орган е нищожно. Според мен може да направите следното: обжалвайте предвиждането на плана за озеленяване на имота. Във ваша полза е решението за реституция, което е допустимо само ако озеленяването не е извършено преди и към момента на реституцията. Нека ответната страна доказва, че то е било извършено. Ако към момента на реституцията е действал план, който предвижда озеленяване, смятам имате основания да го атакувате. Най-малкото той влиза в противоречие с Наредба №5, която предвижда озеленяване на имоти частна собственост по-малко от 100%, в зависимост от предназначението на имота. Освен това ако това предназначение към момента на реституцията е озеленяване, то следва да се счита отпаднало поради факта на самата реституция-едни са правилата и нормативите за озеленяване на имоти-публична или частна държавна или общинска собственост, а други-на имоти частна собственост на ФЛ или ЮЛ. Вижте, смятам че има с какво да се обосновете, така че за такова апетитно място си струва завеждането на дело. В крайна сметка реституцията има за цел възстановяване на пълно право на собственост, а не на право, ограничено по какъвто и да било начин извън общите ограничения на правото на собственост.

[Инот]

Ако има отчуждителна процедура - да. Ще Ви платят терена по пазарни цени (прави се оценка, която може да бъде обжалвана по съдебен ред). Ако не се провежда отчуждителна процедура, то имота си е Ваш и спрямо предназначението му, може да го застроявате (бистро, спортна площадка, атракцион, с една дума - всичко което е съобразено с предназначението).

[scribtor]

Можете, независимо какво е предназначението на имота по ПУП, докато същият не Ви бъде отчужден - да искате поставянето на леки конструкции, от типа на сглобяемите, които не се водят строежи и са с много по лек режим на разрешаване.
А можете да искате и по - сериозно строителство, но с временен статут - по чл. 48 или чл. 49 от ЗУТ, в зависимост от това дали имотът ви е застроен или празен, стига да отговаряте на изискванията на закона.

[scribtor]

Откъде пък сега дойде тази реституция ??!!!
И също така - нещо не ми се връзва: как така хем си задавате казуса, хем си отговаряте - при това без логическа връзка между въпроса и отговора?
Няма нищо по лесно от това да се заведе дело, но въпросът е да се заведе правилно. Иначе ще се съдите само за спорт и размлечение!