тук съм събрал 4 казуса, за които не съм намерил да са обсъждани и да имат отговори на въпросите. Ще се радвам, ако някой изяви желание да помогне с решаването и да ги обсъдим. Ако аз съм пропуснал да ги намеря, може да ми ги покажете
Благодаря предварително!КАЗУС 1
През 1995 г. Общинската поземлена комисия – район Панчарево – София, възсатновява на наследниците (негови деца) на Добромир Христов Какалов – Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо Какалов, Невена Бързакона и Павел Какалов – земеделска земя – нива от 18 дка. През юни 1997 г. павел Какалов продава своята идеална част от възстановения имот на тодор Филипов от гр. Пловдив, за сумата от 21 000 лева. На 28.11. 1998 г. Тодор Филипов завежда дело за делба пред Софийския районен съд срещу Петър Какалов, Иванка Стойчева, Христо какалов и Невена Бърказова. На 7.12.1998 г. умира Павел Какалов, като оставя за законни наследници своите пълнолетни деца – Христина Какалова и Владимир какалов. Преди смъртта си Павел Какалов е написал саморъчно завещание, с което завещава на приятелката си Нели Попова цялото си имущество цялото си имущество, което завещание тя своевременно обявява. Междувременно Борис Георгиев от гр. В. търново завежда дело по чл. 108 от Закона за собствеността срещу наследниците на Добромир Какалов за същия недвижим имот.
Въпроси
1. Допуснати ли са закононарушения при продажбата от Павел Какалов на Тодор Филипов?
2. Кои следва да бъдат страни по делото за делба?
3. Какви правни възможности имат ответниците в заведеното дело за делба?
4. Какви правни последици поражда завещанието и какви са правните възможности на Христина и Владимир Какалови?
5. Какави правни възможности има третото лице Борис Георгиев да защити претенцията си за право на собственост върху спорния имот?
КАЗУС 2
През 1965 г. Петър Христов Дочев и Елена Николова Георгиева сключили граждански брак, от който им се родили две деца - Димитър Петров Дочев и Георги Петров Дочев. На 12.04.1967 г. Петър Христов Дочев закупил от държавата апартамент в гр. София. Елена Николова Георгиева починала на 19.05.1977 г. През 2002 г. Димитър Петров Дочев и Петър Христов Дочев извършили доброволна делба на апартамента, по силата на която апартаментът бил поставен в дял на Петър Христов Дочев. През 2003 г. Петър Христов Дочев продал апартамента на Симеон Паликаров. Същата година за парични задължения на Симеон Паликаров апартаментът бил изнесен на публична продан и възложен от съдебния изпълнител на Тодор Караджов. На 17.06.2004 г. Тодор Караджов, в качеството си на едноличен собственик на капитала на едноличното акционерно дружество „Следите остават“ ЕАД, увеличил капитала на дружеството чрез апорт на апартамента и предал владението на същия на дружеството. На 29.09.2009 г. Димитър Петров Дочев и Георги Петров Дочев предявили срещу „Следите остават“ ЕАД два иска: за отмяна на решението на едноличния собственик на капитала на „Следите остават“ ЕАД като незаконосъобразно, тъй като дружеството не притежава целия апартамент, а само една втора идеална част от него, и иск, с който претендират да се установи между страните по спора, че всеки един от ищците притежава по 1/2 идеална част от апартамента. След определения от съда срок за отговор на исковата молба дружеството направило възражение, че е придобило апартамента по давност, тъй като е упражнявало непрекъснато добросъвестно владение върху същия повече от пет години.
ВЪПРОСИ:
1. След смъртта на Елена Николова Георгиева кои са собственици на апартамента, какви идеални части притежават от него и на какво основание?
2. По силата на извършената доброволна делба Петър Христов Дочев придобил ли е правото на собственост върху целия апартамент?
3. Придобил ли е Тодор Караджов на публичната продан правото на собственост върху апартамента?
4. Допустими ли са предявените искове и ако са допустими, на какво основание?
5. Може ли съдът да приеме за разглеждане в производството по делото възражението на дружеството, че е придобило апартамента по давност?
КАЗУС 3
На 18.02.2008 г. Иван Павлов и Стефан Разпопов се срещнали в селския ресторант и решили да се почерпят. Изпили по няколко ракии, разговаряйки шумно на различни теми. В хода на разговора Стефан Разпопов казал: „Днес ми се бие някой!“. „Няма лошо“ - казал Иван Павлов и поискал сметката. Сервитьорът донесъл сметката, но Стефан Разпопов му казал: „Разкарай се с тая сметка, днеска ти черпиш!“. Сервитьорът се опитал да възрази, но Стефан Разпопов го блъснал, напсувал го, съборил масата и излязъл от заведението. След него излязъл и Иван Павлов. Двамата тръгнали по улицата. Минали покрай една ограда, от която Иван Павлов измъкнал един кол. Малко след това двамата били застигнати от непознат мъж - Радослав Христов. Стефан Разпопов хванал Радослав Христов за раменете и го повалил на земята. В това време Иван Павлов му нанесъл силен удар с кола и счупил дясната му ръка. Срещу двамата било образувано досъдебно производство. По време на досъдебното производство Иван Павлов заявил, че няма средства и не може да си ангажира защитник, но желае да му бъде назначен такъв. За защитник на Иван Павлов бил назначен адвокат Механджийски, който присъствал на разпита на обвиняемия. По време на разпита обвиняемият Иван Павлов обяснил, че само е наблюдавал побоя и не е извършвал никакви действия по отношение на пострадалия. Обвиняемият Стефан Разпопов се явил без защитник и заявил, че не желае да дава обяснения. Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу Иван Павлов и Стефан Разпопов. Пред районния съд подсъдимият Иван Павлов се явил със защитника си Механджийски, който представил пълномощно с квитанция за внесен хонорар за първата инстанция. Подсъдимият Стефан Разпопов поискал да му бъде назначен защитник, като казал, че е безработен и няма средства да упълномощи адвокат. Председателят на състава попитал адвокат Механджийски дали е съгласен да защитава и другия подсъдим по делото. Адвокат Механджийски се съгласил. Съдът назначил адвокат Механджийски за служебен защитник на подсъдимия Стефан Разпопов. В съдебното заседание подсъдимият Иван Павлов продължил да отрича участието си в побоя. Подсъдимият Стефан Разпопов пък твърдял, че не е нанасял удар на пострадалия, а той сам паднал и си счупил ръката, тъй като подсъдимият Иван Павлов го „бутнал“. Районният съд признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения. Двамата подсъдими подали жалба срещу присъдата с искане да бъдат оправдани.
ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от Иван Павлов и Стефан Разпопов престъпления?
2. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила в производството?
3. Как следва да процедира въззивната инстанция?
КАЗУС 4
Здравка и Румен Тодорови сключват граждански брак на 09.11.1989 г. и се установяват да живеят в жилището на родителите на съпруга. През 1991 г. закупуват едностаен апартамент в гр. София. След раждането на близнаци в семейството през 1993 г. закупуват тристаен апартамент, в който се настаняват да живеят. Решават да отдадат под наем едностайния апартамент и на 30.06.1994 г. сключват наемен договор с Драгомир Цеков за срок от 9 години, който наемен договор е нотариално заверен на същата дата. Междувременно Румен Тодоров се увлича по хазартни игри и задлъжнява към трети лица със сумата общо от 400 000 недоминирани лева, за която сума е издал записи на заповед. За да погаси тази сума, Тодоров решава да продаде едностайния апартамент.За тази цел се свързва с приятеля си от детинство Борис Кънчев, на когото обяснява, че спешно му трябват пари и трябва да продаде апартамента, но жена му не е съгласна на такава сделка. Предлага на Кънчев да закупи апартамента, като му плати веднага 400 000 неденоминирани лева, които да покрият дълговете му, а останалите 200 000 да му дава на малки месечни вноски, така че съпругата Здравка да мисли, че това са пари от наема на апартамента. Кънчев приема да закупи едностайното жилище при тези условия само от Румен Тодоров и на 12.02.1995 г. Тодоров и Кънчев осъществяват продажбата пред познат на Тодоров нотариус в гр.София.
Новият собственик Борис Кънчев решава да се настани в закупения от него апартамент, но когато отива там, заварва наемателя Драгомир Цеков, който отказва да напусне.
На 11.11.2003 г. Здравка Тодорова узнава за извършената продажба на едностайния апартамент.След консултации с адвокат завежда гражданско дело срещу Борис Кънчев.
Ответникът Борис Кънчев има втора съпруга Катя и син от този брак - Евгени. На първото по делото заседание Борис Кънчев прави възражение, че е придобил апартамента по давност. Шест дни след това заседание Борис Кънчев умира. Преди смъртта си той оставя саморъчно универсално завещание в полза на бившата си съпруга Невена Спасова, с която е разведен от 1992 г. От първия си брак Кънчев има един син - Стоян, който е починал през 2000 г. и е оставил за наследници съпруга Ирина и дъщеря Петя.
1. Какви са правата на наемателя Драгомир Цеков по отношение претенцията на Борис Кънчев за освобождаване на наемания апартамент?
2. Какви са правните възможности на Здравка Тодорова за защита срещу продажбата на апартамента от съпруга й?
3. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници при завеждането на иска?
4. Кои са законните наследници на починалия Борис Кънчев?
5. Основателно ли е възражението на Кънчев за придобивна давност ?
6. Какви правни възможности има преживялата съпруга Катя Кънчева да брани наследствените си права?
7. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници след смъртта на Борис Кънчев?
